№ 386 16.09.2015г. град Разград
Разградският районен съд
на десети септември две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията нахд №223 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от К.Г.Т. ***, срещу
Наказателно постановление №15-1075-000061 от 18.02.2015г. на Началник на Сектор ПП –Разград към ОД на МВР
Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от същия закон е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да
го отмени. Излага и доводи малозначителност на случая.
В съдебното заседание при даване ход по същество на делото за жалбоподателя
не се явява представител.
За наказващия орган не се явява предсативтел.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №15-1075-000061 от 18.02.2015г. на Началник на Сектор ПП –Разград към ОД на МВР
Разград на жалбоподателя К.Т. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от същия закон е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № Т642595 от 04.02.2015г., съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР
Разград. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят на 04.02.2015г.
около 09.00 часа по път III -205 посока гр.
Разград, пътна отсечка с. Ясеновец-гр. Разград, на около 1,5 км. преди кръстовище
с път Е-70, като инструктор в л.а. Ауди 80 с рег. №***С негова собственост,
управляван от курсиста К. С.. К. бива застигнат
и изпреваран от л. а. Пежо с рег. №**** на заледен пътен участък, като
при завършване на маневрата лекият автомобил Пежо AZSY с водач С.М. Х. и се завъртял на пътното платно. Настъпило
ПТП с материални щети. Т. като участник в ПТП-то напуснал мястото на
произшествието без да изчака службата за контрол към МВР. В НП е посочено, че жалбоподателят “при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява
службата за контрол, както и не изпълнява указанията й”. Прието е, че така е нарушен чл. 123, ал.1, т.3, от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител И. И. /актосъставителя/ Същият свидетел сочи, че полицейският екип се
явил на мястото по сигнал за произшествие и там установили другия водач – участник
в произшествието. Полицейските служители установили, че при изпреварване,
предприето от водача на л.а. Пежо, последният изгубил контрол над автомобила
и се стигнало до леко блъскане между
двата автомобила, при което л.а. Пежо се завъртял на платното, излизайки в
ляво. Автомобилът на жалбоподателя бил учебен и се управлявал от курсант, като
жалбоподателят действал като инструктор -
преподавател по практическо обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на ППС. Двата автомобила спрели след
произшествието и жалбоподателят и водачът на л.а. Пежо водили разговор без да
се разберат, след което първият напуснал местопроизшествието без да изчака
контролните органи. Това обяснил на
полицейските служители другият участник в произшествието. Жалбоподателят повикан впоследствие от полицейските
служители. И по двата автомобила имало щети от произшествието - по л.а Пежо
имало охлузвания и вдлъбнатина, а по л.а. Ауди, управляван от курсант под
инструкциите на жалбоподателя, имало охлузвания. Полицейските служители приели,
че вина за произшествието има другия участник в движението, но съставили акт на
жалбоподателя за това, че не изчакал на мястото контролните органи и не
направил необходимото за уведомяването им. С оглед тези показания на
актосъставителя съдът намира, че обстоятелствата по акта и НП са доказани по
несъмнен начин. Очевидно се естигнало до
произшествие в което и двата автомобила са участници – това се определя от
обстоятелството, че се е стигнало до контакт между тях при произшествието,
който контакт е съществен елемент от механизма на самото произшествие. При
това и жалбоподателят е бил участник в
това произшествие, с произтичащите от това задължения, без значение, че не е
имал вина за същото. С оглед на това съдът не приема изложените в жалбата
доводи в обратния смисъл. За установяване на фактическата обстановка съдът се
позовава и на доказателствената сила на съставиния акт – чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му нарушение. На посочената в акта дата /04.02.2015г./ и на посоченото място жалбоподателят е участвал в управлението на автомобил като
инструктор, стигнало се е до произшествие, очевидно участниците в същото не са
постигнали съгласие относно обстоятелствата по произшествието, но въпреки това
жалбоподателят напуснал произшествието с автомобила, без да уведоми контролните
органи и да ги изчака на самото място за извършване на оглед. В случая
жалбоподателят като инструктор има качеството на водач по смисъла на §6, т.25
от ЗДвП. Този извод се налага с оглед анализа на понятието «управление» даден в
ППВС №1/83г. – мястото на преподавателя по практическо обучение е оборудвано с
педали, чрез които също се осъществява управление на съединителя и спирачната
систем на учебния автомобил. Според § 5
от ЗДвП лицата, които се обучават за водачи на моторни превозни средства
в организирани по съответния ред форми на обучение, не носят отговорност по
този закон за пътнотранспортни произшествия, както и за последиците от тях,
станали по време на практически занятия, освен ако са действали умишлено. Инструкторът
обаче отговаря при свое виновно поведение именно в качеството си на водач на
МПС по смисъла на §6, т.25 от ЗДвП. В случая виновното поведение на
жалбоподателя се състои в това, че след произшествието, след като не е
постигнал съгласие с другия участник в същото относно обстоятелствата по
произшествието, не е направил необходимото за уведомяване на контролните органи
и не ги е изчакал на самото място. При това нарушение
жалбоподателят е действал умишлено и правилно е санкциониран на основание чл. чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП. Наложените на жалбоподателя наказания са в минимален размер. Разглежданият
случай не може да се определи като малозначителен, нито като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН – този тип нарушения засягат съществени правила,
демонстрират явно незачитане на изискуемата дисциплина при движението по
пътищата, поради което и отношението към тях следва да бъде строго. Съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния закон са правилно
приложени, поради което и наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-1075-000061 от 18.02.2015г.
на Началник на Сектор ПП –Разград към ОД
на МВР Разград, с което на К.Г.Т. *** на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от същия закон е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: