№ 345 04.09.2015 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесет и първи юли две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 366 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Д.К. против наказателно постановление № 37 -
0000174/22.05.2015 г. на началник Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград, с което за нарушение на пар.3 б.”а” от глава VІ,
приложение І от Регламент 3821/85 вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на осн. чл.
105 ал.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 147 ал.3 т.4 от
ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 20 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2015 г. служители на ОО“АА ”
гр. Разград, на път І - 2, гр. Разград – гр. Варна, на изхода на гр.
Разград, в близост до бензиностанция “Петрол”, спрели
за проверка жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил - влекач
“Мерцедес 1320” с рег. № ****. Проверяващите установили,
че превозното средство е от категория N2 и е оборудвано с аналогов
тахограф “ Kienzle
1314.37” със сериен № 1565523. С него се осъщесствявал обществен
превоз на товари, с маршрут на движение «Камчия» АД до «Пилко» Разград, а
превозвачът притежавал лиценз за този вид дейност № 141400005, валиден до
30.06.2015 г. Контролните органи установили още, въз основа на предоставения им протокол за контролна проверка № BG27/004767,
че монтираният на
автомобила тахограф, е следвало да бъде представен на периодична проверка в
срок до 02.04.2014 г., каквато не бил преминал. Самият товарен автомобил пък,
не бил преминал периодичен технически преглед в срок до м. VІІІ
2012 г., до когато важал поставения на него знак за преминат периодичен
технически преглед № 00144648. За така установеното актосъставителят – св. П.,
съставил АУАН с бл. № 202540, в който описал посочените по – горе обстоятелства
и квалифицирал същите, като нарушения съответно на пар.3 б.”а” от глава VІ,
приложение І от Регламент 3821/85 вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози и на чл. 147
ал.3 т.4 от ЗДвП. Актът бил
предявен и подписан от водача с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на
акта, на 22.05.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което е описанието на извършените нарушения е идентично с описанието
на същите в АУАН, за виновно нарушени са посочени разпоредбите на на пар.3 б.”а” от глава VІ,
приложение І от Регламент 3821/85 вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози и на чл. 147
ал.3 т.4 от ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на съответно на основание
чл. 105 ал.1 от Закон за автомобилните
превози с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и
на основание чл. 185 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на 20 лв.
Към
административнонаказателната преписка, като писмени доказателства са приложени
иззетите при проверката и изброени в АУАН документи – пътен лист и
товарителница. В хода на съдебното производство, като свидетел е допуснат
актосъставителя, който с показанията си изяснява, че установеното нарушение се
е изразявало в това, че превозвачът не е съхранявал тахографския лист за
посочения по – горе ден, в изискуемия от правната норма срок.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
е основателна по различни от изложените в нея съображения.
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и
във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява законосъоразно от
формална страна. Изложените от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразност в
тази насока, са неоснователни. Обстоятелството, че в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП не е посочено, че актосъставителят П. е
оправомощен със заповед на МТИТС, не влияе върху законосъобразността на
производството по установяване на нарушението и налагане на административното
наказание. Отбелязването на соченото обстоятелство, не е сред задължителните
реквизити на акта по чл.42 от ЗАНН, нито на постановлението по чл. 57 от ЗАНН. Тези разпоредби поставят
изискване за посочване длъжността на актосъставителя /чл.42 т.1 и чл. 57 ал.1
т.3 от ЗАНН/, което изискване е изпълнено. Освен това, материалната
компетентност на актосъставителя, в качеството му на длъжностно лице -
инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, произтича
от самата правна норма – чл. 92 вр. с чл.91 от ЗАПревози и чл. 189 вр. с чл.166
от ЗДвП и чл.17 вр. с чл.20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
“автомобилна администрация”. Несъстоятелно е и твърденията за нарушено право на
защита на жалбоподателя. Описанието на осъществените нарушения е достатъчно
пълно и ясно, а дадената им правна квалификация е съответна на същото, поради
което и съпоставянето им не поставя под съмнение в какво се изразяван
осъществените от водача нарушения. Обстоятелството, че с един АУАН и едно
издадено въз основа на него едно наказателно постановление се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения на
различни нормативни актове, също не е обстоятелство опорочаващо
административнонаказателното производство.
Що се отнася до това извършени ли са
санкционираните нарушения от жалбоподателя и осъществени ли са те от него
виновно, съдът намира следното:
Първото от деянията е квалифицирано, като
нарушение на приложение І , VІ , т.3, б.”а” от Регламент/ЕИО/ 3821/85. Според
посоченият текст, периодичните прегледи на оборудването, поставено на превозни
средства, се извършват не по-рядко от веднъж на всеки две години, като същите
включват следните проверки: дали оборудването функционира правилно; дали върху
уреда за регистриране на данните е поставен знакът за одобрение на типа вид;
дали е прикрепена табелката; дали пломбите на оборудването и на всички
устройства са непокътнати; действителна обиколка на гумите. Тези изисквания са поставени към
контролните уреди за регистриране на
данните за движението на автомобилите по смисъла на прил.І, І, б.»а» от Регламента.
В същия обаче, конкретно задължение за предоставянето на оборудването за периодичен
преглед или забрана за управление на превозно средство с оборудване, което не е
преминало такъв преглед, не е вменено в отговорност на водачите на автомобили. Такова задължение
може да се открие в текста на Наредба № 12
от 5.01.2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди
за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на
екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях, издадена
на основание чл. 89 ал.1 от ЗАПревози,
осигуряваща приложението на Регламент (ЕИО) №
3821/85, Регламент
№ 2135/98/ЕС, Регламент
№ 561/2006/ЕС и Приложение
1В на Регламент 1360/2002/ЕС. В раздел
V
»Монтаж, проверка и ремонт на монтираните в автомобилите тахографи», чл. 28
ал.1 т.2 от Наредбата е посочено, че монтираните в автомобилите тахографи
подлежат на контролни проверки, които се извършват: периодично, веднъж на две
години, считано от датата на последната контролна проверка. Според чл. 29 от подзаконовия нормативен
акт, пък:» Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са
длъжни да осигурят представянето на автомобила с монтирания в него тахограф за
контролни проверки заедно с протокола от предходна контролна проверка освен в
случаите на първоначален монтаж.» Водачите на превозните средства, не попадат в
категорията на задължени по силата на посочената правна норма субекти. Следователно и «използването» на тахограф, който не е преминал изискуемана периодична контролна проверка, не представлява съставомерно нарушение на
текста от Регламент /ЕИО/ 3821/85, по който
нарушението е квалифицирано и на препращащата норма на чл. 78 ал.1 т.2 от
ЗАПревози. Действително, според тази законова разпоредба, водачите също следва
да спазват изискванията на Регламента. Такива конкретни изисквания
към тях се съдържат обаче в чл. 14, чл.15 и чл.16 от
същия, които текстове не са посочени за нарушени от административнонаказващият
орган. Не
би могло да се приеме и че управлението на автомобила с тахограф, непреминал
периодичен контролен преглед, представлява нарушение на чл. 13 от Регламента,
според който работодателят и водачите на превозни средства осигуряват
правилното функциониране и надлежното използване на контролните уреди за регистриране
на данните за движението на автомобилите. Такава
квалификация на деянието на жалбоподателя не е дадена, а освен това нарушение
от посочения вид подлежи на санкциониране по реда на специалната разпоредба на
чл.93в от ЗАПревози, определяща вида и размера на следващото се административно
наказание на водач, управляващ МПС оборудвано с
тахограф, който не функционира съгласно изискванията на Регламент /ЕИО/
3821/85. Следователно
и осъщественото от жалбоподателя в качеството му на водач, не представлява
съставомерно административно нарушение, поради което и атакуваното НП в тази му
част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По отношение второто от санкционираните нарушения.
Тук за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 147 от ЗДвП, според
която регистрираните МПС, подлежат на задължителен периодичен преглед на
техническата им изправност в определени съобразно вида на последните срокове.
Приожимата санкционна норма за неизпълнение на задължението по чл. 147 от
Закона е тази на чл. 181 т.1 от ЗДвП, според който се наказва с глоба до 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед. Водачите на превозните средства, ако
не са собственици или длъжностни лица, на които това е възложено нарочно,
отново не са субекти на посочената за виновно нарушена правна норма. Ето защо,
липсва и правно основание за ангажиране на тяхната административнонаказателна
отговорност на основание приложената от административнонаказващият орган
субсидиарна санкционна норма на чл. 185
от ЗДвП. Административноаказателната отговорност е лична и след като субект
на задължението е собственика/респективно
длъжностното лице/, а не водача, то поведението на последния не би могло да
бъде санкционирано за нарушение на този текст от закона. Ето защо и по
изложените съображения и в тази му част атакуваното НП следва да бъде отменено,
поради несъставомерност на санкционираното нарушение.
Воден от изложеното до тук и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 37 - 0000174/22.05.2015
г. на началник Областен отдел “Автомобилна администрация”
гр. Разград, с което за нарушение на пар.3 б.”а” от глава VІ,
приложение І от Регламент 3821/85 вр. с чл. 78 ал.1 т.2 от ЗАПревози на осн.
чл. 105 ал.1 от Закон за автомобилните превози на К.Д.К. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 147
ал.3 т.4 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: