Р Е Ш Е Н И Е

№ 342 12.09.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На тридесет и първи юли две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 384 по описа за 2015 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Б.Г. против наказателно постановление № 17-0000191 от 27.04.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.54 ал.1 т.1 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на санкционираното нарушение.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2015 г., по повод настъпила на същата дата злополука по време на работа с К.СТ.Б., работещ на длъжност “електромонтьор подстанции” в “Дружба” АД, представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в дружеството. В хода на проверката контролните органи констатирали, че при извършване на оперативно превключване на товара от кабелна линия 20 кV «Дружба 1» на кабелна линия 20 кV «Дружба 2» с поставяне на преносими заземители, жалбоподателят в качеството си на главен енергетик в контролираното дружество е бил издаващ нарежданията /по смисъла на Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи/ към момента на злополуката, а изпълняващ нарежданията е бил претърпелия злополуката К.СТ.Б.. Контролните органи, приели че в посоченото си по – горе качество на длъжностно лице, Г. е допуснал изпълняващия нареждането да работи, без да му е осигурил безопасност на работното място, организационна и техническа възможност за безопасно извършване на работата. В резултат на това, при опит за оперативно превключване с поставяне на преносим заземител, при приближаване на лявата ръка до шина с напрежение 20 кV, Кр. Б. е получил изгаряне от електрически ток, вследствие на електрическа дъга, кото е засегнало лявата му ръка от дланта до лакътя. Посочените обсотятелства били отразени от актосъставителя – св. С., в съставения от нея АУАН с № 17-0000191/31.03.2015 г., в който като описание на нарушението е посочено изложеното по – горе – че жалбоподателя в качеството си на длъжностно лице е «допуснал изпълняващия нареждането да работи, без да му е осигурил безопасност на работното място, организационна и техническа възможност за безопасно извършване на работата” и същото е квалифицирано като такова по чл. 54 ал.1 т.1 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи. Актът е предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения които ще бъдат представени в тридневен срок. Такива са постъпили, но са приети от административнонаказващият орган за неоснователни и на 27.04.2015 г. от последния е издадено атакуваното НП, в което е дадено описание на нарушението идентично с описанието дадено му в акта, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 54 ал.1 т.1 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 413 ал.2 от КТ с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

Въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел – актосъставителя А. С., се установява, че допуснатите от жалбоподателя нарушения са се изразявали в това, че превключването на товара от едната на друата кабелна линия, е извършено без издаване на бланка за оперативно превключване; че същото не е вписано в оперативния дневник; че от жалбоподателя не била извършена проверка за отсъствие на напрежение, непосредствено преди поставяне на преносимия заземител; че е извършено от Кр. Б., без използване на диелектрични ръкавици и изолационна щанга и т.н – конкретно отразени в съставения протокол за извършена проверка от 20.02.15 г. до 31.03.2015 г., , в които се изразявало осигуряването на безопасност на работното място и организационна и техническа възможност за безопасно извършване на работата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по различни от изложените в нея съображения, а именно:

Атакуваното НП и акта, въз основа на който същото е издадено, са незаконосъобразни от формална страна, като несъответстващи на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посчения за виновно нарушен от административнонаказващият орган текст на чл. 54 ал.1 т.1, гласи: “Лицето, което издава наряд или дава нареждане, носи отговорност за организационната и техническата възможност за безопасно извършване на работата и за нейната целесъобразност.» Осигуряването на организационната и техническата възможност за безопасно извършване на работата, вменена в задължение на субекта на същата, се гарантира посредством изпълнение на конкретни задължения залегнали в други текстове на подзаконовия нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН , административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Всяко административно нарушение е конкретно деяние, чиито индивидуализиращи белези следва да намерят отражение, както в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Посоченото изискване залегнало в законовите разпоредби на ЗАНН, цели да гарантира правото на защита на субекта на административно нарушение, като му позволи да знае какво му се вменява в отговорност , за да бъде той в състояние да се брани срещу относими към съставомерността на деянието факти. Ако последните не намерят отражение в пълен обем в постановлението или акта, това води до тяхната незаконосъобразност от формална страна. В настоящия случай, именно от тези пороци страдат както съставения АУАН, така и атакуваното НП. Конкретните действия и бездействия на жалбоподателя, посредством които той не е осигурил безопасност на работното място, организационна и техническа възможност за безопасно извършване на работата на изпълняващия нарежданията, в което се изразява според административнонаказващият орган нарушението, не са описани. Неизълнението на конкретни задължения касаещи изисквания за изготвяне на бланка за превключване, попълване на оперативен дневник, осигуряване на защитни средства, липсват и като фактическа и като правна индивидуализация в съдържанието както на АУАН, така и на наказателното постановление. Тези изисквания обаче са конкретни и са залегнали в разпоредбите на чл.243 и сл. от Правилника, в глава VІІІ – “Оперативни превключвания”, в чл. 249 и сл. /за изготвяне на бланка/, в чл. 107, чл. 167 /за записвания в дневника/, в чл.187 и сл. /за позлването на защитни седства/ и т.н. Кое конкретно от тези задължения не е изпълнено от жалбоподателя и представлява неосигуряване на безопасност на работното място, организационна и техническа възможност за безопасно извършване на работата, от описанието на нарушението в НП не е видно. Административнонаказващият орган се е задовилил да пресъздаде в последното единствено текста на посочената за нарушена обща правна норма, без обаче да посочи конкретните факти относими към съставомерността на нарушението и без да им даде съответната правна квалификация. Тази непълнота на съдържанието на постановлението не би могла да се преодолее едва в хода на съдебното производство чрез събиране на гласни или писмени доказателства. Същата по такъв начин е ограничила правото на защита на жалбоподателя, че на практика го е лишила от него. Ето защо и по изложените съображения, като незаконосъобразно от формална страна, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № 17-0000191 от 27.04.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.54 ал.1 т.1 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на А.Б.Г. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: