№ 343 09.09.2015 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесет и първи юли две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 411 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.А.М. против наказателно постановление № 37 - 0000112/23.04.2015 г.
на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.
2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите
на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация, на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, излагайки аргументи за
несъставомерност по същество на санкционираното нарушение и алтернативно за
наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2015 г. служители
на ИА “АА ” гр. Разград, спрели за
проверка движещ се в гр. Разград, в близост до археологически
музей «Абритус», МПС – товарен автомобил «Мерцедес 818 Атего», с рег. № ***, управляван
от жалбоподателя. Въз основа на проверените документи /заповед от17.03.15 г./ и
съдържанието на поставената нарочна табела, контролните органи, приели, че с превозното
средство се осъществява превоз на товари
за собствена сметка, с маршрут гр. Шумен – гр. Разград, а въз основа на
свидетелството за регистрация на МПС, приели, че същото е такова от категория
N2. При проверка на документите на водача, актосъставителят
– св. П., констатирал че М. притежава свидетелство за управление, с придобита
категория «С» на 27.04.2001 г. Тъй като жалбоподателят не представил карта
за квалификация на водач и като установил, след извършената служебно справка, че такава няма издадена на негово име, свидетелят съставил АУАН с бл. № 201706/17.03.2015 г. за нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. В съдържанието на същото, като описание на
нарушението посочил, че жалбоподателя, придобил кат.С на 27.04.2001 г., управлява
посоченото по – горе МПС, без карта за
квалификация на водача. Актът бил изготвен и предявен на жалбоподателя, който
го подписал с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на акта, на 23.04.2015
г., било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което е дадено описание на извършеното нарушение,
идентично с описанието на същото в АУАН – че М. в момента на проверката е
осъществявал превоз на товари за собствена сметка, без карта за квалификация на
водач, за виновно нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон
за автомобилните превози, с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на 1 500 лв.
В хода на производството, като свидетели
и разпитан актосъставителя – св. П., който с показанията си установява
идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства. Представеното
към жалбата копие от карта за
квалификация на водача, удостоверява че на името на жалбоподателя такава е била
издадена на 17.04.2015 г. – обстоятелство, което не е оспорено от
административнонакзващия орган.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като
подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения.
Като издадено от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона,
атакуваното НП е законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това
извършено ли е нарушението от жалбоподателя и осъществено ли е то от него
виновно, съдът намира следното:
Посочената за виновно нарушена в атакуваното НП разпоредбата на чл. 2
ал.1 от Наредбата, поставя изискване към
водачите на моторни превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача. При
положение, че вида на управляваното от жалбоподателя МПС е установен, като
такъв N2 –
обстоятелство, което не се оспорва и от последния, то за управление на същото
се изисква именно притежаваната от М. категория “С”. Установява се и че с
автомобила е бил осъществяван превоз на товари за собствена сметка по смисъла
на ЗАПревози. Не е спорно и обстоятелството,
че посочената по – горе категория е придобита от жалбоподателя през 2001 г. При
това положение, за него карта удостоверяваща начална квалификиция, съгласно
разпоредбата на пар.1 от ПЗР на Наредба № 41/2008 г., не се изисква.
Същевременно, съгласно пар.2 ал.2 , жалбоподателят е подлежал на периодично
обучение, което е следвало да премине до 31.12.2011 г. /пар.2 ал.4 т.2 вр. с
ал.2 от ПЗР на Наредбата/. Именно това периодично обучение, предвидено и в чл.
7б ал.4 от ЗАПревози, следва да бъде удостоверено посредством издадена нарочна
карта за квалификация на жалбоподателя. И доколкото картата за квалификация на
водача, представлява документ от вида на изброените в чл. 93
ал.1 от ЗАПревози, тъй като нейното притежание е предвидено в Наредба № 41/2008
г., издадена на основание чл. 7б ал.5 от Закона, то и нейната липса, формално осъществява
състава на административното нарушение, отговорността за което се следва по
приложената от административнонаказващият орган санкционна норма - чл. 93 ал.1
т.1 от ЗАПревози. Същевременно, съдът намира че настоящото нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на препращащата към чл. 9 ал. 2 от НК
норма на чл. 11 от ЗАНН. На първо място следва да бъде посочено, че по делото
липсват данни отговорността на жалбоподателя да е била ангажирана за други
нарушение на ЗАПревози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. На
второ място, не без значение за тежестта на осъщественото нарушение, според
настоящия съдебен състав е обстоятелството, че жалбоподателят съобразно датата
на придобиване на категория «С», попада в последната група водачи, за които в
ПЗР на Наредбата е въведено изискване да преминат периодично обучение най-късно във времето. От
значение при преценка тежеста на нарушението е и обстоятелството, че
непосредствено след проверката при която то е установено, водачът е придобил
такава карта удостоверяваща изпълнението на изискванията на подзаконовия
нормативен акт и видно от нейното съдържание, въз основа на преминат на
20.03.2015 г. курс на обучение / в графа 10 – срок на валидност от същата е
посочена дата 20.03.2020 г., а съгласно чл.2 ал.4 от Наредбата курсовете се
провеждат на петгодишни интервали/. Следва да бъде съобразен и вида на самия документ – касае се не до
липса на карта удостоверяваща начална квалификация, а до такава за периодично
обучение, което се провежда за усъвършенстване и актуализиране на придобити
вече знания /чл.18 т Наредбата/. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че
липсват данни от неизпълнението на посочената
за нарушена разпоредба да са настъпили каквито и да е вредни последици, налага
извода, че осъщественото от жалбоподателя деяние е такова, чиято обществена
опасност е явно незначителна. И доколкото съдебния контрол за маловажност
на нарушението е такъв за
законосъобразност на самото наказателно постановление, то и по изложените по –
горе съображения, настоящото следва да бъде отменено изцяло.
Ето
защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно.
Воден от изложеното до
тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 37 - 0000112/23.04.2015
г. на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.
2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите
на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация, на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози на С.А.М.
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: