МОТИВИ към Присъда № 370/03.09.2015г.

по НОХД №310/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.М.М. ЕГН **********, за това, че на 19.09.2010г. в с. Дянково, обл. Разград противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел – 7 385 евро, на обща стойност 14 443.80 лева /четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и 80 ст./, собственост на Б.А. *** – престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Защитата на подсъдимия по същество пледира в унисон с държавното обвинение.

Подсъдимият С.М.М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.М.М., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Св. Б. А. – поданик на Кралство Холандия в началото на 2010г. пристигнал в Р България със св. В. Е., с която живеел на семейни начала. Той закупил в с. Дянково два имота, в които започнал ремонтни работи. За ремонта на имотите, наел като строителен работник подс. Ст. М.. В началото на м. Септември 2010г. св. Б. А. се срещнал с подс. Ст. М., с когото споделил, че иска да развива търговска дейност в Р България, но нямал достатъчно налични средства за целта. Той обаче притежавал търговска фирма в Кралство Холандия и чакал оттам да му изпратят пари. Подс. Ст. М. имал намерение да пътува до Кралство Холандия и след като споделил това със св. Б. А., последният го помолил да се срещне с управителя на фирмата му в Холандия – св. Дж. Ч., който щял да му даде определена сума пари, която от своя страна подсъдимият трябвало да достави в Р България на св. Б. А.. В средата на м. Септември 2010г. подс. Ст. М. се срещнал в с. М. Кралство Холандия със св. Дж. Ч., който след като бил инструктиран от св. Б. А. му предал сумата от 15885евро, собственост на св. Б. А.. Подс. Ст. М. приел парите със задължение да ги достави в Р България на св. Б. А.. На 19.09.2010г. подс. Ст. М. се прибрал в Р България в с. Дянково и вечерта посетил св. Б. А., на когото дал сумата от 8500евро и му заявил, че остатъка от 7385 евро е предал на друго лице да ги пренесе през границата и ще му ги предаде в следващите дни. През следващите дни обаче подс. Ст. М. се укривал от св. Б. А., който не успявал да го открие и след седмица при тяхна среща, подс. Ст. М. казал на св. Б. А., че остатъка от 7385 евро е похарчил за собствени нужди и поел задължение /устно/ да му ги върне. Въпреки това, обаче до приключване на ДП на, както и на наказателния процес, подс. Ст. М. не сторил това.

В хода на разследването е била назначена съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице, по която дава заключение, че ревовата равностойност на 7385 евро е 14443,80лв.

Подс. Ст. М. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Ст. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Докладна записка, Жалба, Запис на заповед, Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената оценителна експертиза, от показанията на свидетелите Б. А., С. Е., В. Е., Б. Ф., Дж. Ч., Дж. И., Б. К., М. М..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК.

От обективна страна – на 19.09.2010г. в с. Дянково, обл. Разград противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел – 7 385 евро, на обща стойност 14 443.80 лева /четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и 80 ст./, собственост на Б.А. ***.

Подс. Ст. М. в Кралство Холандия лично е получил процесната сума от св. Дж. Ч. със задължение да я предаде в с. Дянково Р. България на св. Б. А.. Знаел е, че парите са собственост на св. Б. А. и не може да се разпореди с тях като със свои, въпреки това, обаче е сторил това и ги е присвоил. Обсебването извършено от подсъдимия е резултатно престъпление и е било довършено с осъщественото засягане на възможността собственика на вещите да се разпорежда с тях като пряка последица от акта на имуществено разпореждане извършен от подсъдимия.

От субективна страна - подсъдимия е действал при условията на пряк умисъл, съзнавал е, че паричните средства са чужди движими вещи, предадени му със задължение да ги достави на собственика. Част от тях - 7 385 евро, подсъдимият ги владеел като свои, изразходил за собствени нужди и не ги върнал на собственика.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 206, ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до шест години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия Ст. М., са налице както смекчаващи отговорността обстоятелства – добрите характеристични данни, искреното разкаяние демонстрирано пред съда, относително дългия период, през което е водено досъдебното производство, така и отекчаващи – относително голямата сума обсебено имущество. При лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и по причините изтъкнати, както от държавното обвинение, така и от защитата на подсъдимия, съдът наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което намали на основание чл.58, ал.1 от НК и определи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на осем месеца, изтърпяването, на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Ст. М., да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 35.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, както и сумата от 150.00 лева по сметка на Районен съд гр. Разград, представляваща разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: