МОТИВИ към присъда № 383/08.09.2015г. по НОХД № 378/15г. по описа на РС – Разград

Постъпил е обвинителен акт срещу З.С.Х. ЕГН ********** за това, че за времето от 17.02.2014 г. до 30.04.2015 г. включително в гр. Разград, след като е осъдена с Решение № 166/18.12.2013 г. по в. гр. дело № 364/13 г. по описа на РОС, влязло в сила на 17.02.2014 г. да издържа свой низходящ – малолетното си дете Й.Д.М., ЕГН **********, като й изплаща чрез нейния баща и законен представител Д.М.К. месечна издръжка в размер на 100,00 лева, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска за периода 17.02.2014 г. до 28.02.2014 г. в размер на 42,85 лв. и 14 пълни месечни вноски за периода от 01.03.2014 г. до 30.04.2015 г. в размер на 1400,00 лв. или общо 15 месечни вноски на обща стойност 1442,85 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК

До приключване на съдебното следствие дължимата сума за издръжката не детето е заплатена изцяло чрез неговия законен настойник – баща.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин, но предвид изпълнение на процесното задължение от страна на подсъмитата, пледира на основание чл.183, ал.3 от НК да не й бъде налагано наказание.

Зашитата на подсъдимата пледира в унисон с държавното обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата З.С.Х. е родена на *** ***, бълг. гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическата обстановка: До м. Ноември 2012г. подс. Х. и св. Д. К. живели на семейни начала. От съвместното им съжителство се родило детето Й.Д.М. родено на ***г. След раздялата на родителите с Решение № 166/18.12.2013г. по в.гр. д. № 364/2013г. по описа на ОС – Разград, влязло в сила на 17.02.2014г., упражняването на родителските право по отношение на детето било предоставено на бащата св. Д. К., а подс. Х. била осъдена да заплаща чрез него на детето си ежемесечна издръжка в размер на 100,00лв., считано от 01.12.2013г. След влизане в сила на съдебното Решение, подсъдимита не е заплащала нито веднъж дължимата издръжка, а преимуществено пребивава в Р Г., където учи и работи.

Заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно – икономическа експертиза, изслюшано и прието в съдебно заседание, установява, че подс. Х. дължи повече отх две месечни вноски за издръжка на детето си , а именно една непълна вноска в размер на 42,85лв. за периода от 17.02.2014г. до 28.02.2014г. и 14 пълни месечни вноски за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2015г. в размер на 1400,00лв. или общо в размер на 1442,85лв.

След образуване на съдебното производство, подс. Х. превела от Р Г. на св. Д. К. първоначално сумата от 1400,00лв., а в последствие още 400,00лв. по този начин същата изцяло е изплатила дължимата издръжка за процесния период.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на доказателствата събрани в досъдебното производство: Решение № 166/18.12.2013г. по в.гр. д. № 364/2013г. по описа на ОС – Разград, влязло в сила на 17.02.2014г., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимата, Характеристична справка на подсъдимата, показанията на свидетеля Д. К., Справка от НАП за регистрирани трудови договори на името на подс. Х., Справка от Служба по вписванията – Разград, Справка от Дирекция „ Социално подпомагане „ – Разград, Справка от Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград, Справка от Отдел „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Разград, Справка от ОД „ Земеделие „ – Разград.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата З.С.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.

Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

За времето от 17.02.2014 г. до 30.04.2015 г. включително в гр. Разград, след като е осъдена с Решение № 166/18.12.2013 г. по в. гр. дело № 364/13 г. по описа на РОС, влязло в сила на 17.02.2014 г. да издържа свой низходящ – малолетното си дете Й.Д.М., ЕГН **********, като й изплаща чрез нейния баща и законен представител Д.М.К. месечна издръжка в размер на 100,00 лева, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска за периода 17.02.2014 г. до 28.02.2014 г. в размер на 42,85 лв. и 14 пълни месечни вноски за периода от 01.03.2014 г. до 30.04.2015 г. в размер на 1400,00 лв. или общо 15 месечни вноски на обща стойност 1442,85 лева.

Налице е пряк умисъл, тъй като подс. Х. е осъзнавала, че не изпълнява задължение по влязло в сила решение, въпреки, че е имала възможност за това. По този начин от обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по чл.183, ал.1 НК.

Доколкото обаче подс. Х. е изпълнила изцяло задължението си , то съдът на основание чл.183, ал.3 от НК я призна за виновна в извършване на процесното престъпление, но не й наложи наказание.

Съдът осъди подсъдимата Х. да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 40,00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 20.00лева разноски в съдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: