МОТИВИ  към решение № 400 постановено по АНД № 458/ 2015г. по описа на РС- Разград

 

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.131, ал.1,т.4,пр.3 и т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 и вр. чл.130, ал.2 от НК срещу А.С.К., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, адрес за призоваване гр. .*******, ул. ********, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2014 г. в гр. Разград е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно: лека телесна повреда на Ю.С.М. ***, изразяваща се в контузия в областта на главата, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в кома, с краткотрайно замъгление на съзнанието, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, и лека телесна повреда на Р.Н. ***, изразяваща се в насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на горния клепач на лявото око, зачервяване на лигавицата и малко ерозио на лигавицата на същото око, които увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

Прокурът, счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин поддържа предложението, като моли съда да определи адм. наказание „ глоба” в размер на 2000,00лв.

В с.з. нарушителят К., редовно призован се явява лично. Оспорва изцяло фактическите обстоятелства по делото, не признава вината си, моли съда да бъде оправдан по процесното обвинение.

Защитата на обвиняемия, счита с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обвинението за недоказано от фактическа страна, пледира за липса на хулигански подбуди и обосновава липса на част от обективната страна на деянието. Моли обвиняемият да бъде оправдан.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.С.К. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.

Синът на обвиняемия – св. П. К. от м. Февруари 2014г. започнал да се състезава с ФК „ Лудогорец” – Разград. Същият се настанил на квартира в гр. Разград , ул. „ *********” № **, в приземния етаж на къщата / съобразно показанията на свидетелите В. Г., М. Т., Г. К., М. М. и Д. К./. От около средата на м. Април 2014г./ съгласно справка от национален телефон за спешни повиквания 112/ по прозорците на квартирата на св. П. К., предимно нощно време неизвестни лица започнали да чукат и да отправят заплахи към свидетеля. При всеки такъв случай св. П. К. се обаждал на родителите си, като майка му св. Д. К. подавала сигнали за тези инциденти на национален телефон за спешни повиквания 112. На 02.05.2014г. в квартирата на св. П. К. били на гости родителите му св. Д. К. и обв. А. К.. Вечерта около 21,30ч. свидетелите Юл. М., Р. К., В. М., И. П. и Ст. Н. минали покрай квартирата на св. П. К., като свидетелите И. П. и Ст. Н. били по – шумни и гонейки се двамата минали покрай стената на къщата. Всички се отправили към дома на  св. В. М., която трябвало да си вземе дрехи от тях и да пренощува в дома на св. Р. К.. Св. В. М. се качила до дома си, като останалите свидетели останали пред входа на кооперацията да я чакат. В следващия момент зад гърба им видимо ядосан и с викове „ ...вие ли чукате по прозорците...” се приближил обв. А. К., придружаван от сина си св. П. К.. Без да дочака отговор от свидетелите, които възприемайки поведението му изключително заплашително и опитвайки се да избегнат физически контакт с него /за какъвто явно имал намерение/, се опитали да се отдалечат от мястото тръгвайки в две различни посоки на две групи, обв. А. К. достигнал до св. Юл. М. и му нанесъл удар с ръка в областта на брадичката, при което последният паднал на земята. Св. Р. К. се надвесила над него, като при опита й да го вдигне от земята и отговаряйки на обвиняемия, че не са чукали по прозорци, обв. А. К. и нанесъл шамар по бузата. В същото това време св. П. К. подгонил свидетелите И. П. и Ст. Н., които се разделили и бягайки тръгнали в различни посоки, но той успял да догони св. Ст. Н., с когото се сдърпали. На действията на обв. А. К. станал свидетел и св. Д. М., баща на св. В. М., който в това време се намирал на терасата на жилището си, която гледала към улицата, на която се разиграл инцидента. Той веднага слязъл при обв. А. К., за да разбере каква е причината да напада децата. След като изслушал версията на обвиняемия, св. Д. М. ***. На място пристигнали полицейски служители, които отвели всички в сградата на ОДМВР за снемане на обяснения. Св. Юл. М. бил отведен от родителите си в Спешен център на МБАЛ – Разград, където останал за наблюдение и лечение до 05.05.2014г..

От заключението на вещото лице по назначената и изпълнена в ДП съдебно медицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че следствие на нанесения удар от страна на обв. А. К., св. Юл. М. е получил контузия в областта на главата, мозъчно сътресение, леко изразено по тяжест, без изпадане в кома, с краткотрайно /степенно замъгление/ на съзнанието. Описаното увреждане е резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет. Това увреждане е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота и покрива юридическите критерии за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Следствие удара нанесен на св. Р. К. от страна на обв. А. К., на същата е причинено насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на горния клепач на лявото око, зачервяване на лигавицата и малко охлузване на лигавицата на същото око. Описаното увреждане е в резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет. Същото е причинило болка и страдание, което покрива юридическия критерии за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Обв. А.С.К. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.131, ал.1,т.4,пр.3 и т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 и вр. чл.130, ал.2 от НК.

На инкриминираната дата обв. А. К. умишлено на публично място, вечер пред множество свидетели е нанесъл удари на повече от едно лице, а именно на Ю.С.М. ***, с което му причинил лека гтелесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на главата, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в кома, с краткотрайно замъгление на съзнанието, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, и лека телесна повреда на Р.Н. ***, изразяваща се в насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на горния клепач на лявото око, зачервяване на лигавицата и малко ерозио на лигавицата на същото око, които увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание.

Пострадалите лица и обвиняемия не са се познавали, не са имали никакви взаимоотношения помежду си и не може да се говори за битов инцидент. Деянието е извършено на публично място, пред множество свидетели и е съпроводено с викове на висок тон. По този начин обв. А. К. е демонстрирал поведение на безнаказаност, демонстративно пренебрежение на установения правопорядък и ярко незачитане на чуждите достойнство и телесен интегритет. Преценката на цялостното поведение на обвиняемия установява осъществяването на няколко непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - викове и закани, изречени на улицата, обстоятелства, фигуриращи и в обвинителния акт. Нанасянето на телесни повреди е едно от тези непристойни действия. Следователно хулиганските подбуди са налице. Обв. А. К. е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е, че ще нарани св. Юл. М. и св. Р. К., и е искал да им причини телесни повреди, което обуславя извод за наличие на пряк умисъл. Действията на обвиняемия грубо нарушават правилата за прилично поведение и манифестират явно неуважение към личността на свидетелите - пострадали, които по никакъв начин не са предизвикали подсъдимия. Деянието е било извършено на публично място и пред погледа на много свидетели, поради което е налице и квалифициращия признак хулигански подбуди. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 и ал.2 НК.

В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото - показанията на свидетелите Юл. М., Р. К., В. М., Д. М. И. П., Ст. Н., Св. М. и Св. З., дадени пред съда. Същите са логични, последователни и взаимно допълващи се. Прибавени към тях, заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, както и наличната медицинска документация по делото, дават основание на съда категорично да възприеме описаната фактическа и правна страна на деянието.  Показанията на свидетелите В. Г., М. Т., Г. К. и М. М. не допринасят за разкриване на фокти и обстоятелства от значение на делото, поради което съдът ги цени единствено и само досежно предшестващи събития свързани със св. П. К.. Показанията на свидетелите П. К. и Д. К., съдът цени много внимателно в две посоки. Показанията на св. П. К. сами по себе си са нелогични. Преследвайки свидетелите И. П. и Ст. Н., св. П. К. заявява, че нито за момент не е изпускал от поглед баща си – обв. А. К., което е изключено да стане. Защото нощно време пресладваш тичайки две лица, погледът ти е насочен в посока обратна на тази, в която бягаш. От друга страна показанията на св. П. К. противоречат на съвкупния доказателствен материал по делото. Показанията на св. Д. К. също не допринасят за разкриване на обективната истина. По – скоро същите са насочени да отклонят вниманието на съда в друга посока – на допуснати нарушения при събирането на доказателства.

С оглед предвиденото в този текст наказание и необремененото съдебно минало на нарушителя и  възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и обв. А. К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно- глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, мотивите и подбудите при извършване на деянието /предшестващите събития със сина му/, както и отекчаващите отговорността обстоятелства – времето, мястото, начина на извършване на деянието, засягането на два обекта защитени от правото – обществения ред и спокойствие и телесния интегритет на две лица, съдът определи глобата към минималния й размер -  1500лв. Така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че се явява съответно на извършеното деяние, справедливо само по себе си и годно да осъществи целите по чл.36 от НК.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                            

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: