Мотиви към решение № 401 от 15.09.2015г., постановено по AНД № 570/2015г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград, обл. Разград от У.М.Н. ЕГН ********** ***, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ ... На 17.08.2015г. около 10,20ч. гр. Разград, на ул. „ Бели Лом „ на пешеходна пътека пред „ Централна поща „, лицето У.Н., извършва непристойна проява, изразяваща се в това, че при управление на л.а. „ Форд „ с рег. № ****, спира върху пешеходната пътека, при което му е направена забележка от пресичащата пътеката Г.И.С. ***... с дете с детска количка. Същият слиза от автомобила, отправя й обидни думи и й нанася два шамара с ръка в облстта на лицето. С тези си действия Н. грубо нарушава обществения ред и буди възмущението на гражданите...”.

Нарушителят У.М.Н., дава обяснения, като признава, че е нанесъл само един удар / шамар / на пострадалата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията на свидетелите – очевидци П.Н., Г.С. и П.М., частично от обяснението на нарушителя У.Н. – всички лично възприети от съда, Докладна записка, Жалба, Характеристика на нарушителя, които изнасят именно тази фактическа обстановка, отразена в съставения акт: На посочената дата – 17.08.2015г. около 10,20ч., свидетелите Г. С. и майка й П. М., като първата тикала детска количка с 4месечното си дете, тръгнали да пресичат ул. „ Бели Лом „ от Централна поща по посока моста, към центъра на гр. Разград. В същото време пред тях на мястото за пресичане на пешеходци спрял с автомобила си л.а. „ Форд „ с рег. № ***, нарушителят Н.. Г. С. дори се върнала назад с детската количка и отправила реплика към нарушителя, няма ли къде да спре, и че не могат да пресекат улицата. Н., явно ядосан от репликата на С., слязъл от автомобила си с думите „ ти ли ще ми кажеш къде да спирам, а се виж , приличаш на дебела крава...”, след което й нанесъл шамар по лицето. С. се обърнала към него с думите „ какво сега ще ме биеш ли „, като в същото време св. П. М. застанала между двамата и бутайки с ръце Н. му казвала да се успокои и да си ходи по пътя. Въпреки това обаче нарушителят се пресегнал през св. М. и нанесъл втори шамар на С.. Присъстващите на инцидента множество граждани, възмутени от поведението на Н. се притекли на помощ на С., като записали рег. номер на автомобила на Н., помогнали й да набере националния телефон за спешни повиквания – 112, откъдето отказали да изпратят полиция. В крайна сметка Н. се качил в автомобила си и потеглил. Същият ден С. ***, в който описала случая и поискала съдействие. Свидетел на целия инцидент станала и П. Н..

По делото няма данни които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Обясненията на нарушителя Н., съдът възприема частично, относно признанието му, че е нанесъл един шамар на С., доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, гласните и писмени доказателства. Обясненията му относно, че е бил нападнат от едра жена, която е счупила и предното обзорно стъкло на автомобила му с ръка, съдът не възприема, като нелогични и противоречащи на здравия разум и доказателствата по делото. Възражението, че инцидента не се е разиграл на пешеходна пътека / както е описано в съставения акт /, съдът намира не ирелевантно към предмета на доказване по делото, касаещ установяване извършването на хулиганска проява от страна на нарушителя, а не нарушение по ЗДвП. В тази връзка с оглед свидетелските показания и обясненията на нарушителя, съдът намира мястото на извършеното нарушение за безспорно и категорично установено.

По този начин нарушителят е осъществил част от изпълнителните деяния на проявата дребно хулиганство, посочени в чл.1, ал.2 от УБДХ. На публично място в присъствие на множество хора, употребил обидни думи и нанесъл шамари по лицето на свидетелката С., с което нарушил обществения ред и спокойствие. Нарушителят, на публично място демонстрирал своето незачитане на общоприетите норми на поведение на обществено място. Проявата му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на нарушителя, съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство времето и мястото на събитието, употребените обидни думи и нанесените удари, както и личността на пострадалата. Деянието макар да не е дотолкова обществено опасно, че да бъде определено като престъпление, то все пак е с не малка степен на обществена опасност на фона на типичните случаи на дребни хулиганства. Нарушителят е демонстрирал пренебрежение към спазване на моралните правила за поведение на обществено място. Поради всичко това съдът намира, че наказанието следва да бъде определено по по - леката алтернатива по чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, а именно „ Глоба „. Съдът като отчете мотивите, подбудите и конкретните действия на нарушителя при осъществяване на деянието, наложи на У.М.Н. ЕГН ********** „глоба” в максимален размер - 500,00лв. Определянето на наказанието в този вид и размер явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителя.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: