МОТИВИ към решение № 384/ 09.09.2015 г. постановено по АНД № 603/2015 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 08.09.2015 г., около 22,00 ч. в с. Топчии, пред дом находящ се на ул.»****» № *, отправят обиди и закани за саморазправа към живущи там, а по – късно нанасят удари с брадва по входната врата на къщата.

Нарушителите дават обяснения.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 08.09.2015 г., около 22,00 ч., двамата нарушители, които са баща и син, след като употребили алкохол в селския магазин, решили да потърсят сметка на А. Н., живущ ***, за негови думи по повод приятелката не единия от тях. Двамата се отправили към дома на Н. и пристигайки на адреса започнали да викат псувайки последния и да се заканват, че ще го убият. Успоредно с това, нанасяли и удари с носената от тях брадва по входната дървена врата на имота, в опит да си осигурят достъп до вътрешността му. От своя страна в опит да ги прогони Н. хвърлил стол по тях, което не спряло А. и Д., а ги накарало да се въоражат с дървени колове, които взели от каруцата си и отново да щурмуват вратата. Междувременно, майката на Н. – Д. П., която също живее с него на адреса, се обадила на тел. 112, а двамата нарушители били отстранени от мястото от пристигналите там роднини на Н., живущи в близост – Д. К. и И. К. Последните, като чули виковете на нарушителите се отправили към къщата и прогонили Д. и А..

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на прочетените и приобщени към доказателства по делото показания на Д. К., Е. К., Д. П. и А.Н., дадени в хода на административното производство. Сочените доказателствени средства са взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което съдът ги намира за истинни и ги кредитира. Обясненията на двамата нарушители, че сами са си тръгнали от мястото на инцидента, без причина за това да е намесата на трети лица, като противоречащи на обясненията на сочените по – горе свидетели, намира единствено за недостоверни и обиктивиращи единствено защитната теза на двамата нарушители.

Двамата нарушители са неосъждани. От представените характеристични справки се установява наличието на полицейска регистрация на всеки един от тях, за различни по вид деяния.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си А. и Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната проява се изразява в действия, с които е нарушен обществения ред и спокойствие. Същите са извършени на публично място – на улица в населено място, пред частен дом, в тъмните часове на денонощието. С викането, псувните и отправянето на закани за убийство, както и нанасянето на удри по входната врата на имота, А. и Д. са осъществили състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението им се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същите изразяват пренебрежителното отношение към установените порядки на държане в обществото, като същевременно нарушават обществения ред и спокойствие в населеното място. Всеки един от двамата е целял саморазправа с Н., независимо и противно на установения правов ред за разрешаване на спорове между граждани, изключващи приложение на физическа сила и при незачитане правото на собственост /увредено е частно имущество/ и неприкосновеността на жилището/направен е опит за проникване в чужд имот/. Водещия личен мотив не изключва съставомерността на деянието, като осъществено при евентуален умисъл. Като съобрази изложеното, съдът намира, че деянието на нарушителите е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянията им и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че те не съставляват престъпления по чл.325 от НК.

Същевременно с действията си А. и Д. са нарушили обществения ред и спокойствие, което предопределя ангажирането на административнонаказателната им отговорност.

Съставормерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на административната отговорност на нарушителите по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието за всеки един от тях, съдът отчете като отегчаващи отговорността им обстоятелства наличието на лоши характеристични данни. Като отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието бе преценено разнообразието на действията, всяко от които само по себе си, представлява проява на дребно хулиганство и обстоятелството, че те са преустановени едва след намесата на трети лица. При определяне вида на следващото се наказание на всеки от тях, съдът прецени обстоятелството, че наказание “глоба” от алтернативно предвидените в указа, не би постигнало предупредително или превъзпитателно въздействие, поради обостятелството че имущественото състояние на двамата/единият от нарушителите е учиник, а другия работи сезонна работа/ не би позволило нейното заплащане. При това смегчаващи отговорността обстоятелства, извън факта, че двамата са неосъждани, не бяха отчетени. Ето защо намира, че спрямо всеки един от тях, следва да бъде наложено наказание “задържане в поделенията на МВР”. При определяне на неговия размер, съдът намира за съответен на осъщественото деяниие такъв от пет денонощия, съобразявайки чистото съдебно минало на двамата. Счита, че така наложените наказания са съответни на тежестта на всеки един от нарушителите и осъщественото от всеки един от тях деяние.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: