Мотиви към Присъда №605/17.09.2015г., постановена по НОХД №611/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Р.С. *** за това, че:

На 01.09.2015 г. в гр. Разград, се е заканил с убийство към В.Р.С. ***, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

На 01.09.2015 г. в гр. Разград, противозаконно унищожил чужди движими вещи – 1 брой принтер и скенер марка “Канон” на стойност 250.00 лв., 1 бр. монитор марка “VIEWSONIC” на стойност 80.00 лв., 1 бр. дървена врата на стойност 120.00 лв., 1 брой бюро на стойност 150.00 лв. и 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия” 3100 на стойност 30.00 лв., всичко на обща стойност 630.00 лв. и повредил чужда движима вещ – 1 бр. метална врата на стойност 50.00 лв., всички вещи на обща стойност 680.00 лв., собственост на “Вип Кредит” ЕООД – гр. Шумен, представлявано от С.К.К. *** – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

На 01.09.2015 г. в гр. Разград, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – унищожил и повредил чужди движими вещи, собственост на “Вип Кредит” ЕООД гр. Шумен, представлявано от С.К.К. ***, отправял закани за убийство към В.Р.С., като деянието е съпроводено с изключителна дързост – престъпление по чл.325, ал.2, пр.4 във вр. с ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвиненията срещу подсъдимия, счита ги за доказани и предлага на съда да му наложи съответнои наказания.

По отношение на подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Р.С. е роден на *** ***, живее в същия град. Същият е със средно образование, работи, женен, неосъждан /реабилитиран по право/.

Свидетелят В.С. ***. Работел като отчетник-кредити към “Вип Кредит” ЕООД-гр. Шумен, офис Разград. На 01.09.2015г. той бил на работа заедно с колежката си А. И. в офиса на дружеството в гр. Разград, на ул. Искър №16. Около 10,30 ч. бил излязъл пред задния вход на офиса, където пушел цигара. В този момент при него дошъл подсъдимия С.С., който бил негов брат. В дясната си ръка подсъдимият държал метален чук с пластмасова дръжка и приближавайки до брат си той замахнал към него с чука, викайки “ще те убия”. В. С. успял да отстъпи назад, при което подсъдимият Св. С. ударил с чука металната врата, преграждаща входа на офиса, която се изкривила. След това подсъдимият влязъл в помещенията на офиса, като в офиса влязъл и свидетелят В. С.. Влизайки в помещенията подсъдимият отново се заканил на брат си с думите “ще те убия” и замахнал с чука към него. В. Стасов отново успял да се отдръпне, при което подсъдимият ударил с металната част на чука дървената врата в офиса, която се счупила и откачила от пантите. След това подсъдимият започнал да удря с чука предметите в офиса, като последователно ударил и счупил 1 бр. принтер и скенер марка “Канон”, 1 бр. монитор марка “VIEWSONIC”, 1 бр. бюро и 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия” 3100, който бил служебен. Всички тези вещи били собственост на “Вип Кредит” ЕООД – гр. Шумен. След това ударил с чука плота на едно от бюрата в офиса, като чука пробил плота и се заклещил. Тогава св. В. С. хванал брат си за ръцете за да го спре. Свидетелката А. И., която била в офиса, силно изплашена от действията на подсъдимия започнала да крещи и вика за помощ и излязла на улицата през централния вход на офиса, продължавайки да вика за помощ. Виковете и били чути от свидетелите Н. Ц. и Я. Г., които работели в близката игрална зала “Казино”, както и от други хора, намиращи се на улицата. Свидетелите Я.Г. и Ц. отишли до офиса на “Вип Кредит” ЕООД, където видели боричкащите се В. С. и Св. С.. Свидетелите успели да ги разтърват, след което подсъдимият Св. С. напуснал офиса, като взел чука със себе си, а в офиса останали джапанките му и шапката с козирка, която носел на главата си. Подсъдимият се прибрал в дома си, а св. В. С. уведомил за случилото се св. Ст. К. – управител на дружеството. По-късно през деня последният пристигнал в офиса и установил нанесените щети.

С протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на полицейските органи чука, с който унищожил и повредил посочените вещи.

От заключението на назначената експертиза е видно, че общата стойност на унищожените и повредени вещи е 680 лв.

Видно от заключението на назачената химическа експертиза, в кръвта на подсъдимия не е установено наличие на етилов алкохол.

От назначените съдебно-медицински експертизи при прегледа на подсъдимия С.С. се установява наличие на неправилно охлузване на кожата под външната част на долния клепач на лявото око, с вид на широка драскотина, което увреждане обуславя незначителна болка. Същото е резултат от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет /вкл. и нокет/ и търпи пълно обратно развитие за срок до една седмица.

При прегледа на св. В. С. не са установени травматични увреждания.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от доказателсвата, събрани на досъдебното производство -показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали, назначените експертизи, които категорично подкрепят признанията на подсъдимия, направени пред съда. Доколкото спор относно фактите по делото не съществува, то съдът приема фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт за напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият С.С. е осъществил на първо място състава на престъплението “закана за убийство” по смисъла на чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 01.09.2015г. се е заканил с убийство към В.Р.С. ***, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Подсъдимият се е заканил именно с убийство, отправяйки към брат си думите “ще те убия” и с оглед с обстоятелствата /същевременно замахвайки с чук към пострадалия/ тази му закана е била от естество да предизвика основателен страх у пострадалия. Подсъдимият е целял именно да сплаши посрадалия, да подчертае готовността си за агресивно поведение. В този смисъл той е действал с пряк умисъл от субективна страна.

На второ място подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 01.09.2015г. в гр. Разград, противозаконно унищожил чужди движими вещи – 1 брой принтер и скенер марка “Канон” на стойност 250.00 лв., 1 бр. монитор марка “VIEWSONIC” на стойност 80.00 лв., 1 бр. дървена врата на стойност 120.00 лв., 1 брой бюро на стойност 150.00 лв. и 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия”3100 на стойност 30.00 лв., всичко на обща стойност 630.00 лв. и повредил чужда движима вещ – 1 бр. метална врата на стойност 50.00 лв., всички вещи на обща стойност 680.00 лв., собственост на “Вип Кредит” ЕООД – гр. Шумен, представлявано от С.К.К. ***. Подсъдимият е извършилил целенасочени действия, насочени към нанасяне на повреди на изброените вещи и конкретно целящ унищожаването им. Действията на подсъдимия са били противозаконни, като при това той е действал с пряк умисъл – явно целенасочено.

На трето място подсъдимият е осъществил състава на престъплението “едро хулиганство” по смисъла на чл.325, ал.2, пр.4 във вр. с ал.1 от НК, тъй като 01.09.2015 г. в гр. Разград, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – унищожил и повредил чужди движими вещи, собственост на “Вип Кредит” ЕООД гр. Шумен, представлявано от С.К.К. ***, отправял закани за убийство към В.Р.С., като деянието е съпроводено с изключителна дързост. В присъствието на свидетели подсъдимият е извършил непристойни действия – отправил закани за саморазправа, унищожил имущество. Извършените от обвиняемия действия грубо нарушават обществения ред – чрез тях съществено се засягат нормите на нравствеността, изразява се брутална демонстрация против установения ред. Тези действия са извършени крайно арогантно пред работещите в офиса и други свидетели, които са ги възприели и изразяват явно неуважение към обществото. Поради това същите действия следва да се квалифицират като “хулигански” по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. При деянието си подсъдимият е проявил упоритост – упорито не е прекратявал действията си въпреки опитите на брат му да го спре. Извършил е проявата си на обществено място. Всичко това определя деянието му като извършено при условията на изключителна дързост.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, съдът отчита, че същият е с лоша характеристика – макар и реабилитиран по предишни осъждания, то фактът, че е вършил такива прояви и преди не може да не се отчете. Начинът на извършване на деянията разкрива и по-висока обществена опасност. От друга страна като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат направените от подсъдимия признания и изразеното от същия съжаление за поведението му. При това съдът намира, че за престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, което е между минималния и средния законов размер. За престъплението по чл.216, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което е по - близо до минималния законов размер. За престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което е по - близо до минималния законов размер. Тъй като делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то така определените наказания следва да се намалят с една трета всяко от тях по реда на чл.58а, ал.1 от НК, при което на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца за престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъплението по чл.216, ал.1 от НК и наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъплението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Тъй като тези деяния са извършени преди подсъдимият да е осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях, то същите се намират в условията на съвкупност и на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно десет месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане /подсъдимият се счита неосъждан и наложеното му наказание лишаване от свобода е в размер под три години/ и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното общо наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Вещественото доказателство – 1 бр. метален чук с пластмасова дръжка, като вещ принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на престъплението на основание чл.53, ал.1, б.а от НК следва да бъде отнета в полза на държавата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: