Мотиви към решение   402 от 16.09.2015г., постановено по AНД № 628/2015г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград, обл. Разград от Б.М.М., ЕГН ********** и  Д.М.Д., ЕГН ********** ***, непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “ ... На 28.09.2015г. около 22,20ч. в заведение „ Сънрайс”, находящо се в жк. „ Орел „ на КООПпазар, възниква пререкание между лицата Б.М. и Д.Д.. М. провокира Д. с думите „ кой си ти, че ще ми държиш сметка” и опитва да удари Д.. Последният се отдръпва и нанася 2-3 удара с юмрук в областта на главата на М.. С тези си действия лицата грубо нарушават общоприетите норми на поведение на обществено място и будят възмущението на свидетелите очевидци...”.

Нарушителите дават обяснения, с които по същество отричат да са извършили каквато и да е проява на дребно хулиганство.

Нарушителят Б. М., отрича по какъвто и да е начин да е предизвиквал Д., твърди, че по – скоро е пострадал от инцидента.

Нарушителят Д. Д., че е бил нападнат от Б. М. и отбранявайки се му е нанесъл 2-3 удара с юмрук в лицето.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се развили именно по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на обясненията на свидетелите – очевидци К. Ал., Й. Н. и Р. Б., частично от обясненията на нарушителите. Характеристични справки на нарушителите. Налице са показания на две групи свидетели, които на пръв поглед са се разминават по същество. От една страна тези от групата на нарушителя Б. М. – св. Р. Б., от друга тези от групата на нарушителя Д. Д. – св. К. Ал. и св. Й. Н.. При внимателния анализ обаче на двете групи свидетелски показания, съдът намира, че причина за възникване на скандала е обстоятелството, че нарушителя Б. М., който е живял съвместно със св. Й. Н., от което съжителство имат общо дете, продължава от години да й осъществява психологически и физически тормоз. Свидетелката споделила това със нарушителя Д. Д., който се обадил по телефон на Б. М. и го извикал да се срещнат в заведението „ Сънрайс „ в жк. „ Орел „ в гр. Разград, за да поговорят. Б. М. след като употребил известно количество алкохол, заедно със свидетеля Р. Б., отишли заедно в завадението, където работела втора смяна св. Й. Н. и вече били нарушителят Д. Д., св. К. Ал. и техни приятели. Д. Д. поканил на масата Б. М. и придружаващия го свидетел, като между двамата отначало почнал нормален разговор. Последствие обаче разговора прерастнал в скарване, при което в един момент при рязко движение от страна на Б. М. с ръце, Д. Д. възприел като опит да бъде ударен. Това го накарало да се отдръпне и да отвърне с 3-4 удара с юмруци в лицето на Б. М.. Двамата били разтървани от присъстващите в заведението техни приятели. В заведението освен тяхната компания присъствали още 7-8 човека, които станали свидетели на инцидента. 

По делото няма данни които да сочат на нещо различно относно фактическите обстоятелства по делото, поради което съдът намира изложената в акта фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Обясненията на нарушителите, съдът възприема частично, само относно възникналото скарване между тях и ударите нанесени от Д. Д. на Б. М..

По този начин нарушителите са осъществили част от изпълнителните деяния на проявата дребно хулиганство, посочени в чл.1, ал.2 от УБДХ. На публично място в присъствие на множество хора, крещяли и се разменили удари с ръце, с което нарушили обществения ред и спокойствие. На публично място демонстрирали своето незачитане на общоприетите норми на поведение на обществено място, своето превъзходство над останалите и чувството си за безнаказаност. Проявата  им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието  на  нарушителите,  съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, че и двамата нарушители са наказвани по УБДХ за извършени в предходно време хулигански прояви, както и  времето, мястото на събитието, нанесените удари. В противовес съдт отчита все пак, че скандала е прекратен в зародиш и не е прераснал в нещо по – голямо, няма данни за повредено или унищожено чуждо имущество. Поради всичко това съдът намира, че наказанието следва да бъде определено по по - леката алтернатива по чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, а именно „ глоба”. Съдът като отчете мотивите, подбудите и конкретните действия на нарушителите при осъществяване на деянието, намира равностойност на вината у всеки един от тях, поради което наложи на Б.М.М., ЕГН ********** и  Д.М.Д., ЕГН ********** наказание „ Глоба”  в максимален размер по 500,00лв. на всекеи един от тях. Определянето на наказанието в този вид и размер явно е необходимо за да се постигне поправянето на нарушителите.

В този смисъл съдът постанови решението си.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: