Р Е Ш Е Н И Е

№ 297

гр. Разград 03.09.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, 03.09.2015 г. в публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

при участието на секретаря П.Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1186 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал.4, изр.2, ГПК вр. чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.

Образувано е по молба от ищеца А.А.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес Р Турция, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ТП на НОИ гр. Разград, че в периода от 1965 – 1974 г. включително, ищецът е работил в ТКЗС с. Богомилци, на длъжност „полевъд”, като така е придобил трудов стаж в размер на 7 години и 6 месеца. Представя и Декларация по чл. 8 ЗУТОССР, с която потвърждава истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства.

В съдебно заседание, при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощника му адвокат Р.М. от АК – Сливен, който поддържа иска и излага допълнителни съображения.

Ответникът ТП на НОИ гр. Разград, намира исковата претенция за неоснователна. Прави искане на осн. чл. 183 ГПК ищецът да представи оригинал на приложеното към исковата молба Удостоверение. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Силвия Иванова Василева, ответникът поддържа отговора на исковата молба. Сочи, че предвид непредставянето на оригинал или официално заверен препис от приложеното към исковата молба Удостоверение заверено от ищцата, то същото следва да бъде изключено от доказателствата по делото, на осн. чл. 183, изр.2 ГПК. С оглед изключването на това писмено доказателство, недопустими на осн. чл. 6, ал.1 ЗУТОССР се явяват и показанията на разпитания свидетел Д. З. М. Ето защо, предвид изключването на Удостоверението и свидетелските показания от доказателствения материал, намира че исковата претенция е недоказана и моли за нейното отхвърляне.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Уведомително писмо с изх. № УА – 8318 от 19.11.2014г. издадено от НОИ ТП-Търговище /л.22/, е че липсва информация за ищеца за процесния период в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход намиращи се в Архивохранилището на ТП на НОИ гр. Търговище.

Към исковата молба е приложен заверен от ищеца препис от Удостоверение издадено от производствен участък гара Самуил, Разградски окръг, в което е посочено че ищецът е приет за член на ТКСЗ с протокол № 3/7.ІІІ.1956г. и е работил през периода 1965-1975г., като за този период има трудов стаж в размер на 7г. и 6 м.

По искане на ответника, съдът с Определение № 2090 от 03.08.2015г. задължи ищеца да представи оригинала на представеното Удостоверение или официално заверен препис. Ищеца изрично е предупреден, че ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото, на осн. чл. 183, изр.2 ГПК /л.25/.

В отговор ищеца, чрез пълномощника си, с молба с вх.№ 6998/13.08.2015г. /л.31/, а и устно в откритото съдебно заседание, уведоми съда, че не разполага с оригинал или официално заверен препис от процесното Удостоверение, поради и което не може да го представи.

Предвид непредставянето на оригинал или официално заверен препис от процесното Удостоверение, то представеният препис от същото се изключва от доказателствата по делото, на осн. чл. 183, изр.2 ГПК.

С оглед това изключване, по делото липсват писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Ето защо, съгласно чл. 6, ал.1 и ал.2 ЗУТОССР свидетелските показания са недопустими и не могат да се вземат предвид.

След изключването на преписа от Удостоверението приложено към исковата молба, на осн. чл. 183, изр.2 ГПК и предвид недопустимостта на свидетелските показания, на осн. чл. 6, ал.1 ЗУТОССР, единственото доказателство по делото в подкрепа на твърденията на ищеца остава представената декларация по чл. 8 ЗУТОССР.

Съдът намира, че главното и пълно доказване на исковете претенции не може да се осъществи само с горецитираната декларация. Ето защо, иска следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес Р Турция, срещу ТП НА НОИ – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ „СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ” – гр. Разград, с адрес: гр. Разград, ул. Бели Лом № 40, иск с правно основание чл. 124, ал.4, изр.2, ГПК вр. чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, с петитум: „в периода от 1965 – 1974 г. включително, ищецът е работил в ТКЗС с. Богомилци, на длъжност „полевъд”, като така е придобил трудов стаж в размер на 7 години и 6 месеца”, като НЕДОКАЗАН.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: