Р Е Ш Е Н И Е
№ 294 14.09.2015 г. гр. Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на 01.09.2015 г. в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: П.Т.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Христов гр. дело № 1240 по описа за 2015
година.
Депозирана е искова молба от Г.С.В., ЕГН **********,***, ПРОТИВ
"МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ.ИВАН РИЛСКИ" -
РАЗГРАД" АД, ЕИК 116503980, седалище и адрес на управление гр. Разград, ********,
Електронна поща: mbal@bogytec.com,
представлявана от изпълнителния директор М. К.К..
С молбата са
предявени кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ във вр.
с чл. 225, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД - за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяване на преди
заеманата от нея длъжност. Предявени са и искове, ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумите:
-
380.00 лв -
обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение, за периода
от 07.07.2015г. до 14.07.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаването на исковата молба – 14.07.2015г., до окончателното изплащане,
-
810.00 лв. -
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2015г. до 14.07.2015г.
включително, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на
исковата молба – 14.07.2015г., до окончателното изплащане. С протоколно
определение от 01.09.2015г., влязло в сила на 09.09.2015г., производството по
този иск е прекратено поради оттегляне на иска, на осн. чл. 232 ГПК /л.
215-216/.
При
условие на евентуалност, в случай че исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ
бъдат отхвърлени, е предявен иск по чл. 224, ал.1 КТ, за заплащане на сумата от
180.95 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в
размер на 10 дни ведно със законната лихва считано от датата на подаването на
исковата молба – 14.07.2015г., до окончателното изплащане.
Ищецът излага
подробни съображения в които сочи, че трудовото му правоотношение е
незаконосъобразно прекратено. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
пълномощника си адвокат Е. С. от АК – Разград. Поддържат исковите претенции,
претендират разноски и депозират подробна писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Д.Б. ***, депозира отговор на
ИМ. Счита исковите претенции за неоснователни и недоказани. Сочи, че трудовото
правоотношение с ищеца е законосъобразно прекратено. Излага подробни
съображения. В съдебно заседание за
ответника се явява пълномощника му адвокат Д.Б. ***, поддържа отговора на
исковата молба, претендира разноски и представя подробна писмена защита.
Предявените искове са допустими.
Съдът като съобрази становищата на страните
и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Няма спор
между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен
безсрочен трудов договор № 190 от 19.04.1990г., по силата на който ищецът е
назначен при ответника на длъжност „санитар” /л. 192/.
Със Заповед №
01458 от 07.07.2015г. на изпълнителния директор на ответника, на осн. 330,
ал.2, т.6 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено поради
извършени дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал. 1, т.3, 4, 5 и 7 КТ.
Заповедта е връчена на ищеца на същия ден.
Горната
фактическа обстановка е безспорна.
Единствения
спорен въпрос е дали ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение – дали на
30.05.2015г. около 18.00 часа в Отделението по акушерство и гинекология на
ответника, ищецът е поискал и получил сумата от 90 лв. от родилката Н.З.И., на
която казал, че 50 лв. от тази сума е ще бъде дадена на лекуващия лекар, 20 лв.
– за медицинската сестра, а останалите 20 лв. ще са за ищеца.
В своите
показания свидетелят Н.З.И. /л.222-225/, без дела и родство, сочи че след
раждането й на ***г. в Отделението по акушерство и гинекология на ответника,
съпругът й по нейно искане й оставил в чантата банкнота от 50 лв. и излязъл.
Тогава ищецът поискал от свидетеля да му даде сумата от 50 лв. за лекаря извършил
раждането /св. А.М. Х./. Свидетелят предвид положението си – след раждане в
болнично заведение, опасявайки се от негативно отношение от страна на
медицинските служители ако откаже да даде поисканата сума се съгласил. Тъй като
това било скоро след раждането, а по лекарски предписания родилката не следвало
да става, свидетелят казал на ищеца да вземе от чантата й банкнотата от 50 лв.
/която съпругът й преди това бил сложил/. Ищецът взел тази банкнота, след което
поискал от свидетеля да даде „за почерпка”, колкото може пари за медицинската
сестра участвала в раждането /св. Р.Т.Д./ и за самия ищец. Тогава свидетелят
предложил да даде по 20 лв. за ищеца и за медицинската сестра, на което ищецът
отвърнал с „да”. След това свидетелят се обадил по телефона на съпруга си и му
казал, че санитарката иска пари - 50 лв. за доктора, 20 лв. за медицинската
сестра и 20 лв. за санитарката. Съпругът се съгласил. В последствие казал на съпругата
си, че в торбата с бонбоните за почерпка на екипа сложил 2 банкноти по 20 лв.,
и е предал торбата на ищеца. В съдебно заседание свидетелят посочи, ищеца като въпросната
санитарка.
Свидетелят И.
Е. И. /съпруг на родилката св.Н.И./, в своите показания /л. 230-231/ сочи, че
след раждането на детето му оставил в чантата на съпругата си в родилното
отделение една банкнота от 50 лв., след което излязъл от родилното отделение и
отишъл да напазарува хранителни продукти. Тогава по телефона му се обадила
съпругата му и му казала, че санитарката /ищцата/ й е поискала сумата от 50 лв.
за доктора и по 20 лв за сестрата и за санитарката. За това, в чантата с
хранителните продукти, които купил, поставил две банкноти по 20 лв. Върнал се в
родилното отделение и предал на ищеца тази чанта, след което си тръгнал. В
съдебно заседание свидетелят посочи ищеца, като въпросната санитарка.
Свидетелят М.
Е. О. – началник отделение АГО при МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград, в своите
показания /л.218-220/ сочи, че пред него родилката – св. Н.З.И. му заявила, че
след раждането ищецът й поискал 50 лв. за доктора, както и по 20 лв. за
медицинската сестра и за самия ищец. Св. И. описала случая и в жалба до
Изпълнителния Директор на МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД Разград /л.15/. Ето защо,
св. М. Е. О. депозирал рапорт до Изпълнителния Директор на МБАЛ „Св. Иван
Рилски” АД Разград /л.16/.
Свидетелят А.
М. Х. – А. – лекар в АГО при МБАЛ Св. Иван Рилски” АД гр. Разград /л.221-222/,
сочи че е бил в екипа осъществил раждането на св. Н.З.И.. В родилната залата
имало само една санитарка – ищецът. Сочи, че носените от близки на родилката
чанти с продукти се предават по принцип на санитарката. Сочи, че ищецът
изпълнява задълженията си и е доволен от него.
Свидетелят Р.
Т.Д. – акушерка в МБАЛ „Св. Иван Рилски”
АД Разград, в своите показания /л. 227-229/, сочи че заедно с д-р А. и ищецът
са били медицинския екип осъществил раждането на св. Н.З.И.. Сочи, че пред нея
ищецът не е искал и получавал пари. Същият обаче сочи, че не стои постоянно в
родилната зала, а „излизаме в коридора
към отделението тръгвам” /л.228, абзац последен/. Ето защо, нейните
показания не са несъвместими с показанията на св. Н.З.И., в които сочи, че
ищецът е поискал и получил пари. Свидетелят сочи, че е доволен от работата на
ищеца, както и че на нея никой не й се е оплаквал от ищеца. Съдът намира
последното за житейски логично, тъй като при недоволство от санитарка, е
логично недоволните граждани да се обърнат към лекар и ръководството на
болничното заведение, а не към акушерката.
Свидетелят А.
Х.Р. - санитарка в АГО при МБАЛ „Св.
Иван Рилски” АД Разград в своите показания /л. 229-230/, сочи че към момента на
раждането на св. Н.З.И. е отишла да провери дали екипа се нуждае от помощта й.
Сочи, че по време на раждането не е била в родилната зала, а е била в
манипулационното отделение. Сочи, че не е виждала ищеца да иска пари и
подаръци, както и не е чувала за оплаквания срещу ищеца. Както по горе се
посочи, Съдът намира последното за житейски логично, тъй като при недоволство
от санитарка, е логично недоволните граждани да се обърнат към лекар и
ръководството на болничното заведение, а не към друга санитарка.
Тъй като
свидетелите Н.И. и И. И. не са заинтересовани от изхода на делото, а техните показания
са пълни, логични, последователни и съвпадат в детайлите, съдът ги кредитира с
доверие. Показанията на св. Н.И. се подкрепят и от показанията на св. О., пред
когото св. Н.И. се оплакал и разказал за исканите и получени пари от ищеца.
Показанията
на останалите свидетели, не водят до извод различен от това, че ищецът е
поискал и получил сумата посочена в заповедта за уволнение.
Съдът намира,
че заповедта за уволнение е законосъобразна по следните съображения.
За да наложи дисциплинарно наказание на работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва да установи факта на нарушението на трудовата дисциплина, след което да определи вида на наказанието, да издаде заповед за неговото налагане и да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението. Съобразно чл.193, ал.1 от КТ, в стадия по установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, работодателят е длъжен преди да наложи наказанието да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. От събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на предвидената в закона процедура и е мотивирана в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ.
Процесното нарушение е извършено от ищеца и с оглед своята тежест и значимостта е достатъчно, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на ищеца. Отчетени са голямата обществена значимост на професията – участие в раждането на дете, характерът /възползването от сложното психическо и физическо положение в което се намира лице попаднало в болнично заведение и родило току – що, разчитащо да получи адекватно отношение и грижи/ и важността на нарушението, които биха могли да доведат до значителни вредни последици и върху цялостната дейност на работодателя.
Следва да се
отчете и липсата на самокритично отношение към извършеното – така и
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 112 от
07.04.2015 г. по гр.д. 4587/2015г., на ВКС, ІV г.о., ГК и Решение № 284 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 559/2009 г., III г. о., ГК.
Работодателят,
чиято е доказателствената тежест по реда на чл.
154 ГПК, доказа, че е упражнил законно правото си на уволнение в
разглеждания случай.
Заповедта е
мотивирана, като в нея ясно, точно и подробно са описани последователно във
времето действията на ищеца.
По възражението, че уволнението е
незаконосъобразно, поради пороци в правната квалификация в заповедта за
уволнение.
Както е
посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 58 от 13.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 304/2011 г., IV г. о., ГК: „вече има постановени решения на ВКС по реда на чл. 290
ГПК. Според тях това дали работодателят е определил точната правна
квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на
уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания,
изложени в заповедта за уволнение. В този смисъл са решение № 205 от 4.07.2011 г.
по гр. дело № 236 от 2010 г., ВКС, IV г. о. и решение № 99 от 5.04.2011 г. по
гр. дело № 380/2009 г., ВКС, IV г. о.” Така и постановените по реда на чл.
290 ГПК Решение № 395 от 1.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1629/2009 г., III г. о., ГК и
Решение № 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г.
о., ГК.
В постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., ГК е посочено че в : „решение № 86 от
25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 242 от
21.05.2012 г. по гр. дело № 932/2011 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че
съгласно чл.
126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл.
190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник и работодател. Несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с
цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя
обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато
с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено.”
Както е
прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 279 от 30.09.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 2162/2013 г., IV г.
о., ГК : „не само в случаите, в които
работник или служител е извършил посегателство върху имущество само и
единствено собственост на работодателя е
налице основанието по чл.
190, ал. 1, т. 4 КТ, а и в
случаите, в които посегателството е извършено върху имущество, собственост на
трето лице, като за посегателството работникът или служителят се е
възползувал от правата, които притежава по силата на трудовото правоотношение.”
В
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК е
посочено че Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите
когато работникът с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица. В случая ответникът е злепоставен
от ищеца, който е поискал от родилката –св. Н.И. нерегламентгирани пари под
предлог, че са за медицинския екип. Така безспорно ищецът е изградил в
съзнанието на свидетеля, че в МБАЛ Св. Иван Рилски АД е налице корупция, и
хората следва да дават подкупи, ако искат да им бъдат извършвани медицински
услуги.
Само за
пълнота на изложението следва да се подчертае, че както е прието и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 214 от 8.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2009 г., IV г. о., ГК : „за наличието
на злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
предприятието не е необходим умисъл.
В гражданското право вината не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа.”
В случая
ищецът възползвайки се от служебното си положение – работа в медицински екип, е
извлякъл от родилката неправомерна имотна облага, а и е злепоставил
работодателя си. Ето защо, правилно ответникът е квалифицирал нарушението на
ищеца, по чл. 190, ал.1, т.4 КТ.
Същевременно
описаното в заповедта дисциплинарно нарушение представлява тежко нарушения на
трудовата дисциплина, по см. на чл. 190, ал.1 т.7 КТ.
В постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 305 от 1.06.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., ГК е посочено, че :„В разпоредбата на чл. 190, т. 7 от КТ като основание за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение е предвидено тежко нарушение на
трудовата дисциплина. Нормата на чл. 190, т. 7 от КТ е бланкетна и визира
нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно
тежко според критериите на чл. 189, ал. 1 от
КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, и
поведение на работника или служителя. При налагане на дисциплинарното наказание
във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ. Определящи за
преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са
и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и
поведението на служителя.”
Допуснатото от ищеца дисциплинарно нарушение,
е достатъчно тежко според критериите на чл.
189, ал. 1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Нарушението е тежко, тъй като само по себе си представлява
престъпления по чл. 225в НК /досежно сумата поискана за ищеца/ и чл. 209, ал.1
НК /досежно сумите за които ищецът казал, че са за лекаря и медицинската
сестра/.
За пълнота на изложението, следва да се
посочи, че по силата чл. 186, изр.2 ГПК дисциплинарното
наказание е независимо от имуществената, административнонаказателната или
наказателната отговорност, ако и такава се предвижда за виновното неизпълнение
на трудовите задължения. Така и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 304 от 2.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 723/2009 г., IV г. о., ГК.
По възражението, че неправилно дисциплинарното
нарушение е квалифицирано като системно нарушение на трудовата дисциплина.
Понастоящем в
закона липсва легална дефиниция на понятието "системни нарушения".
Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата
дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения.
С оглед забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ
системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или
когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са
заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ. При три санкционирани
нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за
по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на работника
/служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с
изпълнение на трудовите функции, и, респ., за по-тежко дисциплинарно наказание. Вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 162 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 299/2009 г., IV г. о., ГК.
В случая в
заповедта не се сочат три нарушения, поради и което съдът намира, за неправилна
дадената квалификация по чл. 190, ал.1, т. 3 КТ. Според настоящия състав,
неправилна е и квалификацията по чл. 190, ал.1, т. 5 КТ, тъй като същата касае „ощетяване на гражданите от работници или
служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на
стоката или услугата”, което в случая според настоящия състав не е налице. Това
обстоятелство не води до незаконосъобразност на уволнението. Дадената от
работодателя в заповедта за уволнение неправилна квалификация не е обвързваща и
не води до незаконност на уволнението, след като описаното в заповедта
поведение е нарушение на тр. дисциплина и е установено по делото.
По изложените
съображения съдът счита, че налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”
на ищцата, имащо като пряка последица прекратяване на трудовото правоотношение
между страните по смисъла на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е законосъобразно, при съобразяване критериите по чл.189, ал.1 от КТ.
Съдът не констатира съществени нарушения на
законовите разпоредби при упражняване правото на работодателя да прекрати
едностранно правоотношението с ищеца. Искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, за отмяна на уволнението,
поради това е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.
Неоснователността
на иска по чл.344 т.1 КТ обуславя и неоснователността на исковите претенции по
чл.344 т.2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради уволнението.
По евентуалния иск по чл. 224, ал. КТ за заплащане на сумата
от 180.95 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в
размер на 10 дни, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на
исковата молба – 14.07.2015г., до окончателното изплащане.
Видно от
Допълнително споразумение към трудов договор №
01000 от 29.06.2009г. /л.102/, е че ищецът има право на основен платен
годишен отпуск в размер на 22 работни дни и допълнителен отпуск от 6 работни
дни 22, т.е. общо 28 работни дни
годишно. Ето защо, за периода от 01.01.2015г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е имал право да ползва 15 работни дни платен отпуск.
Видно от
Заповед за отпуск № 00452/11.03.2015г. на изпълнителния директор на ответника
/л.48/, е че на ищеца е било разрешено ползването на 13 дни платен годишен отпуск от полагаемия му се за считано от
16.03.2015г. до 31.03.2015г. включително.
Видно от
Заповед за отпуск № 00780/21.04.2015г. на изпълнителния директор на ответника
/л.44/, е че на ищеца е било разрешено ползването на още 5 дни платен годишен отпуск от полагаемия му се за 2015г.
Ето защо,
ищецът е ползвал 3 дни повече от полагащия му се отпуск за 2015г.
Поради
гореизложеното този иск също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По разноските.
Предвид
изхода от спора и с оглед направеното искане, в полза на ответникът следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.В., ЕГН **********,*** ПРОТИВ
"МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ.ИВАН РИЛСКИ" - РАЗГРАД" АД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление: гр. Разград п.к. 7200,, електронна
поща: mbal@bogytec.com, законен представител
М.К.К. – изпълнителен директор, следните искове:
-
за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, извършено със заповед 01458/07.07.2015г. на
изпълнителния директор на "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ.ИВАН РИЛСКИ"
- РАЗГРАД" АД, ЕИК *****, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
-
за възстановяване на същата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
-
за заплащане на сумата от 380.00 лв – представляваща обезщетение за оставането без работа на
ищеца поради незаконното уволнение, за периода от 07.07.2015г. до 14.07.2015г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба –
14.07.2015г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с
чл. 225, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,
-
заплащане на сумата от 180.95 лв. –
обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск за 2015г. в размер на
10 дни ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата
молба – 14.07.2015г., до окончателното изплащане,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ.ИВАН РИЛСКИ" - РАЗГРАД" АД, ЕИК******, електронна поща: mbal@bogytec.com, законен представител М. К. К. – изпълнителен директор, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от 15.09.2015
г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.
Препис от Решението да се връчи на страните, на
осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: