В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на четиринадесети септември, две хиляди и петнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №656 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 870,61 лева, цена на доставена и консумирана ел.енергия по три броя фактури за периода от 22.01.2013г. до 28.08.2013г., както и сумата 118,02 лева обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 30.10.2014г. Претендира законна лихва върху главницата, считано от 25.11.2014г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът не е депозирал писмен отговор. В заповедното производство той е възразил по реда на чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1872/2014г. по описа на РРС, като е заявил, че през 2013г. е продал жилището в гр.Р.*****, че електромера е бил демонтиран от служители на ищеца и „всички сметки са били разчистени”.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1872/2014г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 870,61 лева-цена на доставена и консумирана ел. енергия по три броя фактури за периода от 22.01.2013г. до 28.08.2013г. и за сумата 118,02 лева лихва за забава, считано от падежа на всяка фактура до 30.10.2014г. и 325 лева разноски по заповедното производството, представляващи платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към исковата молба ищецът е представител: справка за потреблението на ел.енергия от ответника с адрес на обекта-гр.Р.**** за периода от 07.07.2012г. до 16.12.2013г.; извлечение от сметка към 30.10.2014г.; извлечения за фактури и плащания; две дебитни известия №0153055766 от дата 22.01.2013г. за сумата 585,77 лева и №0156387512 от дата 28.08.2013г. за сумата 497,23 лева и фактура №3300950744 от дата 09.01.2014г. отнасяща се за обект в гр.Русе за сумата от 19 лева.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ответникът Х.Д.П. с ЕГН-********** е клиент на ищеца-„Енерго-Про Продажби”АД с клиентски номер **** и абонатен номер ***** и място на потребление: гр.Р.****. След поискано обяснение и дадено от ищеца с писмо-л.51 от делото, вещото лице заключава, че неплатените фактури от ищеца за процесния период са в размер на 870,61 лева, а изтеклата законна лихва, считано от датите на фактурите до 30.10.2014г. е 116,94 лева.

Съдът констатира, че представените две дебитни известия са издадени на основание констативни протоколи с дати: 18.01.2013г. и 12.07.2013г., които ищецът не е представил по делото, търсената сума като главница в размер на 870,61 лева е цена на служебно начислена енергия/така както обяснява в писмото си и самия ищец-л.51/, третата фактура с цена 19 лева въобще не е представено, и не става ясно коя е причината за начисляване на „служебна енергия”.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Няма спор, че ответника е потребител на електрическа енергия и съгласно чл.17 т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия е задължен да заплаща стойността на използваната в имота си електрическа енергия и то в сроковете и по начина, определен в тези Общи условия. По делото обаче, ищецът не доказа, че е доставял и ответника консумирал ел.енергия за процесния период. Доказателствената тежест за това носи ищецът, за което той изрично е предупреден с доклада на съда по делото и с определението по чл.140 от ГПК. Съставянето на дебитни известия и извлечението от сметка са едностранни действия на ищеца, от които не може да се направи извод кое е довело до служебно начисляване на ел.енергия и в коя хипотеза на чл.38 от ОУДПЕЕ на „Е.Он България Продажби”АД, попада настоящия случай.

Затова съдът приема, че няма основание да се ангажира отговорността на ответника, който в проведеното по ч.гр.д.№1872/2014г. е възразил, че всички сметки” са разчистени”, електромера демонтиран от служители на ищеца и апартамента продаден.

Предявения иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Ответникът има право на разноски по делото съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, но такива той не е поискал и не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби АД с ЕИК-103533691 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 иск по реда на чл.422 от ГПК против Х.Д.П. с ЕГН-**********,*** за съществуване на вземане на сумата от 870,61 лева –цена на доставена и консумирана ел.енергия по три броя фактури за периода от 22.01.2013г. до 28.08.2013г. и сумата от 118,02 лева обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 10.10.2014г., като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: