Р Е Ш Е Н И Е

Номер 338                                                   02.10.2015 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и девети септември                                        две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Г.  М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №780 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, срещу А.М.С., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 182,93лв. главница, законната лихва, сумата 12,07лв. договорна лихва за периода от 25.10.2010г. до 18.02.2011г., 78,21лв. – лихва за забава за периода от 30.01.2011г. до датата на подаване заявлението в съда. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 25.10.2010г. между Кредибул ЕАД и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит  CrediHome №** в размер на 600лв., като условията по договора се съдържат и на формуляра “Искане за кредит, както “Общите условия” при които се отпуска кредита”, кредитополучателят се задължил да върне кредита заедно с договорна лихва в размер на 248лв. на 16 равни седмични погасителни вноски в размер на 53лв. считано от 05.11.2010г., в общ размер на 848лв. Ответникът не е заплатил изцяло, като погасената сума е в размер на 653лв., с която са погасявани начислените лихви за забава и дължимите по договора суми. На 25.10.2012г. ищецът сключил договор за прехвърляне на вземания с Кредибул ЕАД, като длъжникът-ответник е уведомен. По образувано ч.гр.д. №445/2015г. на РРС е издадена заповед за изпълнението, срещу която длъжникът е възразил.

            В предоставения срок ответникът не депозира отговор.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  На 25.10.2010г. е сключен договор за кредит CrediHome №1071-00178404, с който “Кредибул” ЕАД е предоставил на ответника кредит в размер на 600лв. Последният се задължил да го върне заедно с договорна лихва в размер на 248лв. на 16 равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 53лв., считано от датата на първата погасителна вноска 05.11.2010г., като общия размер на дължимата договорена сума е 848лв. Ответникът заплатил 12 вноски по 53лв. или общо 636лв., като 13-та седмична вноска в размер на 17лв., или общо е заплатил 653лв. На 25.10.2012г. е сключен договор между ищеца и “Кредибул” ЕАД, с който е прехвърлено вземането към ответника, за което той е бил уведомен с писмо изх. №УПЦ-01/АРБ-1071-99178404.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №445/2015 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 182,93лв. главница и за сумата 12,07лв. договорна лихва както и 78,21лв. лихва за забава за периода от 30.01.2011г. до 27.02.2015г.

            Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, остатъкът на задължението на ответника по договор за паричен заем от 25.10.2010г. е 195лв. - главница 182,93лв. и договорна лихва от 12,07лв. за периода от 25.10.2010г. до 18.02.2011г. по счетоводни документи, като по изчисления на вещото лице договорната лихва е в размер на 6,04лв. Размерът на лихвата за забава от 30.01.2015г. до 27.02.2015г. е в размер на 76,45лв., според заявеното от вещото лице в с.з. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено от страните, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника  600лв. - сума, която следвало да върне, със съответно оскъпяване като възнаградителна лихва. Договорът за кредит посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Договора не е оспорен от ответника.  Установено е, че е заплатена сума в размер на 653лв., т.е. ответникът дължи главница и лихви в размер посочен от вещото лице, а именно 182,93лв. главница, 6,04лв. договорна лихва и 76,45лв лихва за забава за претендираните периоди, поради което над този размер исковете за лихви следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в размер на 412,25лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 175лв. за разноските по ч.гр.д. №445/2015г. на РРС

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.С., ЕГН**********, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК*** сумата 182,93 лв. /сто осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 27.02.2015г.  до окончателното и изплащане, сумата 6,04лв. /шест лева и четири стотинки/ договорна лихва за периода от 25.10.2010г. до 18.02.2011г., сумата 76,45лв./седемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода  30.01.2011г. до 27.02.2015 г., като отхвърля исковете за лихви до първоначално предявения размер.

            ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК*** сумата 412,25 лв. /четиристотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №445/2015г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: