Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 343, 27.10.2015г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На втори октомври                                                    две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 863 по описа за 2015г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от “Топлофикация-Разград“ЕАД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.А.А., че е налице вземане за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.11г.-31.10.14г. в размер на 3095.41лв.,  1004.21лв. за периода 01.02.12г.-04.02.15г, ведно със законната лихва и разноските в двете производства.

          Ответникът А.К.А. оспорва исковете. За периода 01.11.11г.-11.02.12г. прави възражение за изтекла погасителна давност, като за целия претендиран период твърди, че не е бил ползвател на имота /не е обитавал имота/, тъй като то е било семейно жилище, предоставено на бившата му съпруга след развода.  

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 29.06.2011г. ответникът и съпругата му закупили недвижим имот-апартамент №*, находящ се в гр. Р. *****, който е топлоснабден. С решение № ** от ***. по бр.д.№43/13г. бракът между ответника и съпругата му е прекратен. Решението е влязло в сила на 08.05.14г. По делото е разпитан един свидетел-К.Г., който твърди, че ответникът от 5-6 години живее постоянно в с.Б.. Този факт е установен и в бракоразводния процес.

           На 11.02.15г. ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК за суми, касаещи периода 01.11.11г.-31.10.14г./гр.д.№239/15г. на РРС/. Съдът е издал заповед за изпълнение №398/13.02.15г. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск.

           По делото е назначена ССЕ, според което имота е тополснабден, включен в абонатна станция №110. Отоплителен сезон 2011/2012 е започнал на 17.10.11г. и е приключил на 22.03.12г.  Подадената към абоната топлинна енергия е 13.113мВч на стойност 1277.53лв. с ДДС, като 32.71% е загуба сградна инсталация, а отоплението е 67.29%. Отоплителен сезон 2012/2013 е започнал на 08.11.12г. и е приключил на 19.03.13г. Подадената към абоната топлинна енергия е 8.436мВч на стойност 897.18лв. с ДДС, като 28.99% е загуба сградна инсталация, а отоплението е 71.01%. Отоплителен сезон 2013/2014 е започнал на 15.11.11г. и е приключил на 23.04.14г. Подадената към абоната топлинна енергия е 7.567мВч на стойност 735.99лв. с ДДС, като 27.38% е загуба сградна инсталация, а за отопление са 72.62%. Ползваната топлинна енергия през процесния период правилно е изчислена от топлинния счетоводител. Или общо за периода 3082.27лв. Определената от вещото лице лихва е в общ размер от 800.52лв.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете  за допустими. Разгледани по същество същите се явяват частично основателни.

            Съгласно пар.1 т.42 от ДРЗЕ, потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си. Следователно, законодателят приема, че собственикът на топлофицирания имот е потребител на топлинна енергия.  

 

 

 

Следователно не е от значение, дали топлинната енергия е ползвана лично от собственика или притежателят на ограничено вещно право на ползване, а дали такава топлинна енергия е била подавана към имота. Този извод следва при съпоставяне на текстовете на пар.1 т.42 и чл. 153 ал.1 от ЗЕ с текстовете на чл. 58 и сл. от Общите условия. Идеята на законодателя е да не бъде въвличан доставчикът на топлинна енергия в неуредените отношения между съсобствениците на имота. След като имотът е бил ползван само от единия от съсобствениците, отношенията между съсобствениците, произтичащи от този факт, следва да бъдат уредени между тях. В този смисъл, без значение за спора с ищеца, е кой от съсобствениците е ползвал имота. Това обстоятелство би имало значение само ако ищецът е бил уведомен, че имотът се ползва само от един от собствениците, респ. ако е представен споразумителен протокол за разпределяне на топлинната енергия между тях.

           В конкретния случай бракът на страните е прекратен, считано от 08.05.2014г., т.е. след приключването на отоплителния сезон 2013/2014г. До този момент е била налице бездялова СИО, а задълженията на двамата съпрузи са били солидарни. Ирелевантен за спора е въпросът е как съпрузите ще уредят вътрешните си отношения, с оглед факта, че само един от тях е обитавал имота. В случая е без значение и обстоятелството, че партидата се води на името само на ответника. Имота е придобит през време на брака и в този смисъл, двамата съпрузи солидарно са отговаряли за задълженията за процесния апартамент. По делото не се установи твърдението на ответника, че при развода жилището е предоставено за ползване на съпругата, с оглед приложението на чл. 58, ал.1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители.  

 

 

 

 

 

 

 

 

              Възражението за изтекла  

 

 

 

погасителна давност за периода 01.11.2011г.-11.02.12г. е основателно. За процесните задължения на ответника следва да се прилага краткият тригодишен давностен срок по чл. 111 б."в" ЗЗД.

             Следователно за отоплителен сезон 2011/2012г дължима е предоставената топлинна енергия за периода 12.02.12г.- 31.03.12г. Дължимата сума за м.февруари е 274.89лв. Тъй като месецът е бил с 29 календарни дни, то подневната дължима сума от цялата сметка е била в размер на 12.97лв. За периода 12.02.12г.-29.02.12г. следователно е била 220.49лв. Тъй като в края на отоплителния сезон излязлата уравнителна сметка е отрицателна /-81.50лв./, то същата следва да бъде разпръсната за целия отоплителен сезон от 158дни /0.52лв. на ден/, като за периода 12.02.12г.-31.03.12г. /39 дни/ възлиза на 20.12лв. От сумата 220.49лв. следва да бъде извадено уравнението от 20.12лв., като дължимата сума за периода 12.02.12г.-29.02.12г. възлиза на 200.37лв. Дължимата сума за м.март 2012г. /01.03.12г.-22.03.12г./ след приспадане на уравнението възлиза на 132.74лв. Крайната дължима сума за отоплителен сезон 2011/2012г. след съобразяването на изтеклата давност възлиза на 333.11лв.

            За отоплителен сезон 2012/2013г. дължимата сума е 913.32лв., а за отоплителен сезон 2013/2014 е 752.13лв. Сумите са получени от сбора на всички дължими суми за отоплителния сезон слез приспадане на уравнението, което и за двата следващи сезона е отрицателно. Т.е. задължението на ответника възлиза общо на 1998.56лв.

             

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Тъй като законната мораторна лихва представлява периодично задължение- арг. чл.111  б."в" ЗЗД и при изрично наведено възражение от страна на ответника /арг.чл.120 ЗЗД/, следва предявените искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да бъдат уважени за периода от 12.02.12г. /3 год. от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като се приложи и правилото на чл.119 ЗЗД, което предписва, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла/ до 04.02.2015г. /депозиране на заявлението по чл.410 ГПК/, като за периода от до 11.02.12г. бъде отхвърлен поради погасен по давност.

            Дължимата лихва за периода 12.02.12г.-12.02.15г. възлиза на 457.28лв.  

 

 

 

 

            Предвид основателността на иска ответникът дължи на ищеца разноски съобразно уважената част на иска, а именно разноски на стойност 484.52лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

           

            ПРИЕМА за установено по отношение на А.К.А. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472 сумата от 1998.56лв./хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 12.02.12г.-31.10.14г. и сумата от 457.84лв. /четиристотин петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 12.02.12г.-04.02.15г. и сумата от 81.99лв./осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски по заповедното производство.

           ОТХВЪРЛЯ установителните искове за потребена топлинна енергия за периода 01.11.11г.-11.02.12г. и за дължима лихва за същия период КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ,  поради изтекла погасителна давност.

            ОСЪЖДА А.К.А. да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472 сумата от 484.52лв./четиристотин осемдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: