№ 393 30.10.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
единадесети септември две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 321 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.Ю.М. против
наказателно постановление № 15-1075-000261/21.04.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 174
ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, оспорвайки осъществяването
на санкционираните нарушения.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.04.2015 г. в гр. Разград, по
ул. “Антим І”, жалбоподателят управлявал л.а. “Рено Еспейс” с рег. № ***,
движейки се в посока към ул. “Раковски”. По същото време, по същата улица със
служебен автомобил, се движели свидетелите В. и Ц. – служители в сектор ПП при
ОДМВР Разград. Достигайки паркинга пред бистро “Капитан Блъд”, жалбоподателят
спрял автомобила и паркирал на заден ход. Тъй като бил забелязал полицейската
кола, М., чието СУМПС било отнето, без да слиза от автомобила се преместил в
задната му част, а на предна дясна седалка останала св. И. – негова приятелка. Поведението
на жалбоподателя направило впечатление на органите на реда и същите предприели
проверка по спазване на изискванията на ЗДвП. На отправената покана да бъде
изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, М. отказал, не
дал и кръв за кръвна проба, за която му бил издаден талон за медицинско
изследване. За така установеното и след извършена служебна проверка, при която
получил информация, че жалбоподателя е лишен от право да управлява МПС, считано
от 19.09.2014 г., актосъставителят – св. Ц., издал АУАН с бл. № 866813. В акта, последният
отразил констатираните нарушения – отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на алкохол и управлението на МПС след като е лишен от това право, като
квалифицирал същите съответно, като такива по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и по чл. 177
ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя. Въз основа на
акта, на 25.03.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на
осъществените от жалбоподателя нарушения е идентично с описанието дадено им в
АУАН, за виновно нарушени са посочени разпоредбите на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП и неговата
отговорност е ангажирана съответно на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП с налагане
на административни наказания “глоба” в размер на 2000 лв. и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП
с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 300 лв.
В хода на производството са събрани
противоречиви дощказателства, касаещи спорния факт на управление на посочения в АУАН и НП
автомобил. Според разпитаната по искане на защитата свидетелка И. – именно тя е
управлявала “Рено”- то, вечерта преди проверката. След спирането на автомобила,
жалбоподателят бил минал отзад, а тя се преместила на предна дясна седалка.
Сочените показания се опровергават от показанията на полицейските служители – Ц.
и В., които са наблюдавали преместването на жалбоподателя от шофьорското място
в задната част на автомобила. Освен това, описаното от свидетелката
противоречи и на нормалната житейска
логика, доколкото необснимо остава защо единствено тя не е била тази, която се
е преместила отзад, а се е наложило и тя и жалбоподателя да променят местата,
които са заемали преди спирането на автомобила. Показанията на свидетелите Ц. и
В., не се опровергават и от изложеното от св. Т., който е наблюдавал автомобила
след неговото спиране и преди полицейската проверка. Казаното от този свидетел
единствено подкрепя изложеното и от останалите трима – че към момента на
проверката жалбоподателят вече е бил в задната част на автомобила, което обаче
не изключва твърдяното от полицейските служители преместване на последния след
спиране на колата. Показанията на И. обаче са такива дадени от заинтересован и
небезпристрастен от изхода на делото свидетел – свидетелката е приятелка на
жалбоподателя, поради което и като противоречащи на сочените по-горе гласни
доказателства, същите не следва да бъдат кредитирани.
По изложените по – горе съображения, съдът намира за установен по несъмнен и безспорен начин факта, че именно
жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката на
органите на ОД на МВР Разград.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществени ли са
санкционираните нарушения от жалбоподателя и извършени ли са те от него
виновно, намира следното.
Безспорно установени в настоящото
производство се явяват всички относими към съставомерността на санкционираното първо
нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, фактически обсотятелства. Съгласно посочената
разпоредба: «Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.» Жалбоподателят, в
качеството си на водач на МПС на посочената в НП дата е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Безспорно
установения отказа от извършването на такава,
осъществява признаците на санкционираното нарушение както
от обективна така и от субективна страна. Последното представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и като е квалифицирал деянието по
посочения текст от закона и е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по същия, административнонаказващят орган е издал
законосъобразно в тази му част наказателно постановлеине. Законосъобразни се
явяват и наложените наказания, чиито размери съответствата на абсолютно
определените законови такива от 2 000 лв. за глобата и от 24 месеца за
лишаването от право да управлява МПС. Ето защо и по изложените съображения
атакуваното НП в тази му част следва да бъде потвърдено изцяло.
Що се отнася до второто от
нарушенията. В съдържанието, както на съставения АУАН, така и на издаденото въз
основа на него НП, е посочено че нарушението на жалбоподателя се изразява в
това, че управлява МПС, след като е лишен от такова право. Доказателства в тази
насока по делото обаче не бяха представени. В представената от самия
административнонаказващ орган справка, съдържаща данни за наложените
административни санкции на жалбоподателя за нарушения на ЗДвП, се установява че
към датата на процесното нарушение, спрямо М. е била постановена заповед за
прилагане на принудителни админисративни мерки по реда на чл. 171 т.1 б.”б” от
18.09.2014 г. /датата посочена като начална за лишаването от право да управлява
МПС в АУАН/– временно отнемане на свидетелството за управление. Наказателното
постановление, издадено въз основа на акта за нарушението за което е наложена и
принудителната административна мярка, е влязло в сила едва на 30.04.2015 г.
Следователно, към 05.04.2015 г. жалбоподателят не е бил лишен от право да
управлява МПС по административен или съдебен ред и не е осъществявил състава на
чл.150 от ЗДвП. Управлението на МПС към посочената дата, действително е
представлявало административно нарушение, но такова по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
и подлежащо на санкциониране по този текст от закона, а не по този по който е
подведена отговорността на жалбоподателя с атакуваното НП. Ето защо и доколкото
недоказани остават всички признаци от обективна страна на второто от
нарушенията, то постановлението следва да бъде отменено в тази му част.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 15-1075-000261/21.04.2015 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в
частта в която за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.3 от
ЗДвП на Е.Ю.М. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв.
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000261/21.04.2015
г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение
на чл. 150 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП на Е.Ю.М. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: