№ 414 30.10.2015 година град Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Д.Д.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело №
352
по описа за
2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Агро Био
Пауър” ЕООД против наказателно постановление № 244/03.04.2015 г. на
началника на Митница – гр. Русе, с което за нарушение на чл. 126 от ЗАДС
на основание същия текст от закона му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 6 904,08 лв., на основание чл.107е ал.2 от ЗАДС е
присъдено заплащане на сумата 6 936,19 лв. и на основание чл.124а ал.1 от
ЗАДС, жалбоподателят е лишен от право да държи, предлага или продава акцизни
стоки по чл.2 т.3 от ЗАДС, в бензиностанция, находяща се в гр. Разград, ул.
“Добруджа” № 2 за срок от един месец.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че жалбата е неоснователна и атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.09.2014
г. , контролните органи по ЗАДС, извършили проверка в бензиностанция,
находяща се в гр. Разград, ул. “Добруджа” № 2, стопанисвана от дружеството
жалбоподател. Въз основа на резултатите от измерването с нивомерна система FAFNIR VISI – х, със сериен № 58678, свързана с подземния резервоар,
митническите служители приели, че в същия, са налични 5 352 л. “тежко масло” - “газьол”,
несъдържащ биодизел. Проверяващите изискали от присъстващите служители на
дружеството документи по ЗАДС удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на дължимия акциз за горивото. За удостоверяване на
проверяваните обстоятелства им бил представен акцизен данъчен докуемент № 1400362274/24.08.2014 г. за 66 570 л.
гориво Е00167 – газьол – немаркиран, гориво за дизелови двигатели Б6, с код по
КН – 27102011. От подземния ремервоар на бензиностанцията, посредством свързана
с него колонка за зареждане, контролните органи взели проби. Необходимото за анализ количество
гориво било напълнено от щуцера на помпата на колонката и напълнено в специални
контейнери, които били запечатани. Тези
действия били осъществени в присъствието на св. Хр. – оператор в дужеството
жалбоподател и за тях били изготвени съответни протоколи, които били подписани
от свидетелката без отбелязване на възражения. За извършеният анализ на пробите
гориво била изготвена експертиза № 02-11.9.2014/26.09.2014 г. на митническа лаборатория
към АМ, ТМУ Русе, според която същите представляват съгласно КН “тежко масло”,
“газьол”, несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,002%,
но непревишаващо 0,1%. Посочените резултати, според актосъставителят – св. Д., установили,
че провереното и налично в бензиностанцията гориво, не било идентично с това,
за което бил предоставен акцизният данъчен документ, тъй като последният се
отнасял за гориво с код по КН 27102011, който според номенклатурата следвала да
включва наличие на биодизел, а пробите
установявали гориво с код по КН 27101947 – такова без биодизел. Същевременно,
последното представлявало енергиен продукт, по смисъла на чл.13 ал.1 т.2 от
ЗАДС и съгласно чл.2 т.3 от ЗАДС, подлежало на облагане с акциз. Ето защо, свидетелят
счел, че към момента на проверката – 08.09.2014 г., жалбоподателя е държал в
проверявания обект, 5 352 л. “тежко масло – газьол”, със съдържание на сяра
превишаващо 0,002%, но непревишаващо 0,1% и не съдържащо биодизел, с код по КН
27101947, без данъчен документ по ЗАДС, или или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Описал посочените обстоятелства в съставения от него
АУАН с № 231/21.10.2014 г.и посочил за
виновно нарушена разпоредбата на чл.126
от ЗАДС. Актът бил предявен и подписан от представител на дружеството, без
отбелязване на възражения. Въз основа на акта, на 03.04.2015 г.
било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на нарушението
идентично с даденото му в АУАН и същото е квалифицирано като такова по чл.126
от ЗАДС. На основание посочения текст от закона, като приел че данъчната ставка
на установения продукт е 645 лв. за 1000 л., съгласно чл. 32 ал.1 т.3 от ЗАДС,
административнонаказващият орган, ангажирал отговорността на жалбоподателя с
налагане на административно наказание “имуществена санкция” в двойния размер на
акциза от 6904,08 лв., на осн. чл.107е ал.2 от ЗАДС присъдил заплащане на
равностойността на горивото в размер на 6936,19 лв. и на основание чл.124а ал.1
от ЗАДС лишил жалбоподателя от право да държи, предлага или продава акцизни
стоки по чл.2 т.3 от ЗАДС в
бензиностанция, намираща се в гр. Разград, ул. “Добруджа” № 2 за срок от един
месец.
В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителя Д. и
по искане на защитата представителя на дружеството присъствал по време на
проверката на митническите органи – св. Хр. Като част от
административно-наказателната преписка са представени и приети от съда:
декларация за съответствие на качествотона течни горива от 21.08.2014 г., копие
на декларацията към документ за експедиция № 0078/03.09.2014 г.,
приемо-предавателен протокол от същата дата, документ за удостfверяване
на точния адрес на мястото на доставка към акцизен данъчен документ № 1400362274/24.08.2014 г., както и самия
АДД. Представени са и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, касаещо инсталираната в бензиностанцията нивомерна исстема, както и
е изискана информация от БИМ, дали същата е преминала проверка. Видно от
постъпилата такава, нивомерна система FAFNIR VISI – х, със сериен № 58678, не е преминавала първоначална
или последваща порверка. Според представената заповед № А-333/29.05.2014 г. на
директора на ДАМТН, нивомерните измервателни системи подлежат на периодични
проверки по чл. 43 ал.2 от ЗИ с периодичност една година.
Жалбоподателят излага аргументи за
незаконосъобразност на постановлението, оспорвайки количеството гориво сочено
като такова за което не е представен документ удостоверяващ плащането на акциза.
Сочи, че нивомерната измервателна система, посредством която е установено
количеството гориво, не е преминала първоначална и последваща проверка.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена против акт подлежащ на съдебен
контрол , по реда и в сроковете предвидени от закона, жалбата е допустима.
Разгледана по същество се явява
основателна по следните съображения.
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до
това осъществено ли е административното нарушение от жалбоподателя, съдът
намира следното:
Административнонаказателната
отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана, за това че на посочената
в НП дата, същото е държало акцизна стока - „тежко масло-газьол“ без документ, удостоверяващ начисляването,
плащането или обезпечаването на дължимия акциз.
Същевременно, видно от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, дружеството жалбоподател е представило към
моментана проверката документи удостоверяващи доставката на 5 954,60 л.
дизелово гориво с код по КН 27102011 на 03.09.2014 г., придружено с декларация
за съответствие, по отношение на което е
представило и АДД № 1400362274/24.08.2014 г. Независимо от това административнонаказващият
орган е счел, че намереното в резервоара на бензиностанцията гориво с код по
КН 2710 1947 не отговаря по характеристиките
си на посоченото в представения акцизен данъчен документ с код по КН 2710 2011. Именно в негова тежест обаче, в
хода на настоящото производство бе, да докаже по несъмнен и безспорен начин, че
процесното дизелово гориво, не е част от доставеното на 03.09.2014 г. на
дружеството-жалбоподател. Несъответствието в качеството на горивото не го прави
такова с неплатен акциз. За да се приеме, че то е такова и е налице
съставомерно поведение на дружеството жалбоподател по посочената от
административнонаказващия орган правна норма, по несъмнен начин следваше да
бъде доказано, че то не е част от посочената доставка. При наличие на
доказателства за платен акциз за нефтопродукт с определени характеристики,
дружеството не би могло да носи отговорност при различия между действителното
му съдържание и посоченото в декларацията за съответствие, а ако се касае до
изменения настъпили след доставката, то отново не би било налице съставомерно
по чл. 126 от ЗАДС нарушение. Ако
пък се приеме, че намереното в резервоара
гориво не е част от доставеното на посочената по – горе дата гориво, то се
налага извода, че същото е било предмет
на друга доставка, различна от посочената. Административнонаказващият орган
не е извършил такава проверка и не представя доказателства по делото в тази
насока / в този смисъл решение № 74/07.10.2015 г. по канд № 71/15 г. на АС
Разград/.
Отделен от
изложеното остава въпросът, че нивомерната система на бензиностанцията, като
средство за измерване подлежащо на метрологичен контрол съгласно чл.5 от Закон
за измерванията, не се установява да е преминала към момента на установяване на
нарушението, дължимата периодична последваща проверка по чл.43 ал.2 от ЗИ, в
който смисъл е и представената по делото заповед № А-333/29.05.2014 г. на
директора на ДАМТН. Последно посоченото обстоятелство е пряко относимо към
количеството гориво предмет на настоящото нарушение, което се явява определящо
и за размера на наложените на жалбоподателя санкции и за законосъобразността на
самото НП.
Ето защо и след като не установи по безспорен начин,
че намереното в резервоара гориво не е част от доставката, извършена на 03.09.2014
г., за която дружеството представя документи за платен акциз, наказващият орган не доказа в настоящото
производство по безспорен начин осъществяване на санкционираното нарушение.
Поради това наказателното постановление се явява незаконосъобразно и по
изложените съображения, следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 244/03.04.2015
г. на
началника на Митница – гр. Русе, с което за нарушение на чл. 126 от ЗАДС
на основание същия текст от закона на
“Агро Био Пауър” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 6 904,08 лв., на основание чл.107е ал.2 от ЗАДС е
присъдено заплащане на сумата 6 936,19 лв. и на основание чл.124а ал.1 от
ЗАДС, жалбоподателят е лишен от право да държи, предлага или продава акцизни
стоки по чл.2 т.3 от ЗАДС, в бензиностанция, находяща се в гр. Разград, ул.
“Добруджа” № 2 за срок от един месец.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: