№ 373 30.10.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
четвърти септември две
хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 432 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.И.К. против
наказателно постановление № 406/22.06.2015 г. на директора на Регионална
дирекция по горите гр. Русе, с което за нарушение на чл. 85 от Закон за лова и
опазване на дивеча, на осн. чл. 85 от
ЗЛОД му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв., на
осн. чл.95 ал.1 от ЗЛОД са отнети вещите предмет на нарушението – 1 бр. дивеч –
пернат, “гривяк” и е определено заплащане на обезщетение в размер на 50,00 лв.
в полза на Северноцентрално държавно предприятие – ДП Габрово.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, оспорвайки осъществяването
на санкционираното нарушение.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.01.2015 г., служители на ДГС
Разград, на междуселски път с. Ловско - с. Студенец, извършили проверка на изискуемите
по ЗЛОД документи на жалбоподателя. При проверката установили, че в автомобила
на последния има оскубан пернат дивеч – “гривяк”, за който последния заявил, че
е обезперил сам. Тъй като жалбоподателят не представил писмено разрешително за
лов, актосъставителят – св. Ат., приел че той е осъществил нарушение на ЗЛОД,
за което съставил АУАН с бл. № 012378/02.04.2015 г. в отсъствие на нарушителя
по реда на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. В акта посочил, че на 04.01.2015 г., в общ.
Лозница, междуселски път от с. Ловско посока с. Студенец, жалбоподателят е взел
убит дивеч – пернат, от вида “гривяк”, без да има разрешително за лов и
квалифицирал нарушението по чл. 85 от ЗЛОД. Въз основа на акта, на 22.06.2015
г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от
жалбоподателя нарушение е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 85 от
ЗЛОД и неговата отговорност е ангажирана на основание същия текст от закона, с
налагане на административно наказание“глоба” в размер на 250 лв., на осн. чл.95
ал.1 от ЗЛОД са отнети вещите предмет на нарушението – 1 бр. дивеч – пернат,
“гривяк” и е определено заплащане на обезщетение в размер на 50,00 лв. в полза
на Северноцентрално държавно предприятие – ДП Габрово.
В подкрепа на изразеното становище за
несъставомерност на нарушението, жалбоподателя представя разрешително за
индивидуален лов № 0028098/01.01.2015 г., издадено на негово име за лов на
дребен дивеч/бекас, гривяк, патица/ за
периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. в ловностопански район Недоклан.
В хода на производството, като свидетел
по делото е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентични с отразените в АУАН фактически обстоятелства, като сочи че жалбоподателят
е бил с окървавени ръце по време на проверката, а причина за това, според
обясненията на последния, е било обстоятелството, че е оскубал гривяка. Дивеча
се намирал в автомобила му, който отстоял на около 30 – 40 м. от мястото на
проверката. Сочи още, че пред него жалбоподателя заявил, че не може да
представи изисканите му за проверка документи, тъй като били за заверка. С
показанията си изяснява и че ловностопански район с. Недоклан, отстои на
значително разсотяние от мястото на установяване на нарушението.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществени ли са
санкционираните нарушения от жалбоподателя и извършени ли са те от него
виновно, намира следното.
Съгласно посочената за виновно
нарушена разпоредба на чл. чл. 85 от
ЗЛОД: «Който взема, пренася,
превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части
от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.».
Пренасянето и превозването, като дейности включени в обхвата на ловуването по
смисъла на чл.43 ал.2 на ЗЛОД, за да осъществяват състава на нарушението по чл.
85 от Закона, следва да са извършени без наличие на писмено разрешително за
лов, въобще. Тълкуването на правната норма в обратен смисъл, би довела до извода,
че убития дивеч може да бъде пренасян и превозван единствено в рамките на
ловностопанския район, за който се отнася разрешителното, но не и до населено
място, в което е жилището/например/ на лицето имащо право да ловува, каквато
законодателната логика не би могла да бъде. За разлика от тези форми на
ловуване, вземането на убит дивеч, за да осъществява състав на нарушението по
чл. 85 от Закона, следва да е извършено от място, което не е включено в
издадено разрешително за лов, или въобще при липса на такова. В случая, видно
от представеното от жалбоподателя разрешително
за индивидуален лов № 0028098/01.01.2015 г., той е имал право да ловува дребен дивеч/бекас, гривяк, патица/ за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г.
в ловностопански район Недоклан. Следователно решаващо за преценка
съставомерността на настоящото нарушение е обстоятелството дали убития дивеч е
бил взет от жалбоподателя от ловностопански район различен от този, за който е
притежавал разрешително за лов. Такива убедителни доказателства от страна на
административнонаказващият орган, в чиято тежест бе доказване на посоченото, не
бяха представени. Съжденията на актосъставителя, че дивеча е убит на мястото на
проверката и непосредствено преди нея, тъй като ръцете на жалбоподателя били
изцапани с кръв, макар и логични не са достатъчни за да установят по несъмнен
начин мястото, от което дивеча е бил взет, а са относими единствено към
мястото, където дивеча е бил оскубан. Последното обаче, при липса на други
доказателства в тази насока, не е достатъчно да обоснове извода, че дивеча не е
взет от ловностопанския район, в който жалбоподателят е имал право да ловува.
Ето защо и по изложените съображения,
доколкото в настоящото производство не бе доказано осъществяването на
санкционираното с атакуваното НП по несъмнен и безспорен начин, то същото
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 406/22.06.2015
г. на директора на Регионална дирекция по горите гр. Русе, с което за нарушение
на чл. 85 от Закон за лова и опазване на дивеча, на осн. чл. 85 от ЗЛОД му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 250 лв., на осн. чл.95 ал.1 от
ЗЛОД са отнети вещите предмет на нарушението – 1 бр. дивеч – пернат, “гривяк” и
е определено заплащане на обезщетение в размер на 50,00 лв. в полза на
Северноцентрално държавно предприятие – ДП Габрово.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: