№ 365 01.10.2015 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесет и първи август две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 440 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.К.Д. против наказателно постановление № 37 - 0000124/28.04.2015
г. на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.
89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, излагайки аргументи за
несъставомерност по същество на санкционираното нарушение и алтернативно за
наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2015 г. служители
на ИА “АА ” гр. Разград, спрели за
проверка движещ се по път І -2, км 88+200,
пътна отбивка до разклона на с. бели Лом, влекач
«Скания» с рег. № *** , с прикачено полуремарке с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя. Въз основа на проверените документи /лиценз за международен
автомобилен превоз на товари и заверено копие на лиценз, пътен лист № 614430/21.03.2015
г./ контролните органи, приели, че с превозното средство се осъществява обществен превоз на товари. Въз
основа на свидетелството за регистрация на МПС установили, че влекача е категория N2, а полуремаркето
категория “О4”. При проверка на документите на водача, актосъставителят
– св. М., констатирал че Д. притежава свидетелство за управление, с придобита
категория «С+Е» на 22.01.1993 г. Тъй като жалбоподателят не представил карта
за квалификация на водач валидна към момента на проверката, свидетелят съставил АУАН с бл. № 201694/21.03.2015 г. за нарушение на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
В съдържанието на същото, като описание на нарушението посочил, че
жалбоподателя, придобил кат. «С+Е» на 22.01.1993 г., управлява посоченото по –
горе МПС, без карта за квалификация на
водача. Актът бил изготвен и предявен на жалбоподателя, който го подписал с
отбелязване, че няма възражения. Въз основа на акта, на 28.04.2015 г., било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което е дадено описание на извършеното нарушение, идентично с
описанието на същото в АУАН – че Д. в момента на проверката е осъществявал обществен
превоз на товари, без карта за квалификация на водач, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон
за автомобилните превози, с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на 1 500 лв.
В хода на производството, като
свидетели и разпитан актосъставителя – св. М., който с показанията си
установява идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства.
Представеното към жалбата копие от карта
за квалификация на водача, удостоверява че на името на жалбоподателя такава е
била издадена на 17.04.2015 г., както и че към момента на проверката същия е
притежавал удостоверение за професионална компетентност
за извършване превоз на товари.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като
подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Посочената за виновно нарушена в
атакуваното НП разпоредбата на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
гласи: «По време на работа водачът
задължително представя при поискване на контролните органи ...карта за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б ал.5 от
ЗАПревози.” Наличието на съставомерно по посочената правна норма деяние
осъществяващо признаците на административно нарушение по този текст от
Наредбата е налице в случаите, когато при осъществяване на обществен превоз на
пътници или товари, водачът не представи на контролните органи изискуемата
карта за квалификация на водача, издадена по реда на ЗАПревози. В случаите,
когато водачът не притежава карта за квалификация изискуема при извършване на
съответния вид превоз, осъщественото от него представлява нарушение на чл. 2
ал.1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, вменяващ в задължение на водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да
притежават карта за квалификация на водача. Касае се до две различни
административни нарушения изпълнителното деяние на първото от които се изразява
в непредставяне на карта за квалификация при проверка на пътя, а на второто от
които в липса на изискуемия документ въобще. Всяко едно от тях подлежи на
санкциониране на основание различни текстове от ЗАПревози – първото по реда на
чл. 93 ал.1 т.1, а второто по реда на чл.93 ал.2 от Закона. В съдържанието на атакуваното НП, както и в това на
АУАН въз основа, на който то е издадено, като описание на нарушението е
посочено, че жалбоподателят осъществява обществен превоз на товари без документ
от посочения по – горе вид – нарушение, чиято правна квалификация не
съответства на дадената от административнонаказващият орган. Посоченото
противоречие между словесното описание на нарушението и посочената за виновно
нарушена правна норма е такова довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя непозволяващо му да разбере, какво точно му се вменява в
отговорност. Неслучайно защитата акцентари върху вида на осъществявания от
жалбоподателя превоз /обществен или такъв за собствена сметка/, който обаче е
ирелевантен при правилна правна квалификация на деянието. Санкционираното
нарушение обаче, макар словесно описано с признаците на нарушение по Наредба № 41 от
04.08.2008 г. е квалифицирано по чл. 89
т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. Ето
защо и по изложените по – горе съображения атакуваното постановление, като
незаконосоъобразно от формална страна следва да бъде отменено изцяло на
посоченото основание.
Отделен
от изложеното остава въпросът, че настоящото нарушение представлява маловажен
случай по смисъла на препращащата към чл. 9 ал. 2 от НК норма на чл. 11 от
ЗАНН. В тази връзка следва да бъде преценена липсата на данни отговорността на
жалбоподателя да е ангажирана за други нарушение на ЗАПревози и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, обстоятелството, че непосредствено след
проверката при която нарушението е установено, водачът е придобил такава карта
удостоверяваща изпълнението на изискванията на подзаконовия нормативен акт въз
основа на приключил на 22.03.2015 г. курс на обучение, обстоятелството че към
момента на проверката водачът е притежавал удостоверение за професионална
компетентност за извършване превоз на товари, както и вида на процесния
документ – не за карта за начална квалификация, а такава за периодично
обучение, което се провежда за усъвършенстване и актуализиране на придобити
вече знания /чл.18 от Наредба № 41/. Изложеното по – горе обаче, касаещо
маловажността на деянието би могло да представлява основание за отмяна на
атакуваното НП при произнасяне по същество, което предполага и
законосъобразност на постановлението от формална страна, каквато в настоящото
производство не бе установена.
Ето
защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от изложеното до
тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 37 -
0000124/28.04.2015 г. на Директора
на РД “АА” гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 89 т.9 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози на С.К.Д. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: