№ 387 08.10.2015г. град Разград
Разградският районен съд
На десети септември две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №444 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Х.Х.Ф. *** срещу
Наказателно постановление №3742/16.06.2015 на главен
инспектор “Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което
на основание чл.53, ал.1, пр.5 от Закона
за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, буква «а» от същия закон на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 5000лв. В
жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител. В писмено становище заявява, че поддържа
жалбата и излага аргументи.
Ответната страна Национална агегенция «Пътна инфраструктура» чрез
представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление 3742/16.06.2015 на главен инспектор
“Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София на
основание чл.53, ал.1, пр.5 от Закона за
пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, буква «а» от същия закон на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 5000лв. В
наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: “На 25.05.2015г.,
в 13,50 часа, на път I -8, км. 79+400,
на 1км. след с. Ушинци, в посока гр. Разград – гр. Шумен, Х.Х.Ф. е управлявал и
осъществявал движение на пътно превозно средство /ППС/ с четири оси с две
управляеми оси марка “МАН”, модел “41,480Ф” с рег. №** **** **. В процеса на
проверката е направено измерване, при което е констатирано че са надвишени
нормите на Наредба №11 от 03.07.2011г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, както
следва:
1. При измерено разстояние между осите -1,40м. на двойната задвижваща ос
/3та и 4та/ на ППС, сумата на натоварването на оста е 27,580 т. при максимално
допустимо натоварване 19,00 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква “В” от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
2. Измерената обща маса на ППС е 40,180 т. при допустима максимална маса на
ППС -32т., съгласно чл.6, ал.1, т.6 буква “В” от Наредбата.”
Прието, че процесното ППС е извънгабаритно по смисъла на Наредбата, а
движението на такива ППС следвало да се осъществява само с разрешение. Водачът
представил разрешително и справка към него, но проверяващите приели, че същите
са фалшиви.
По делото е разпитан св. И. А. – инспектор към наказващия орган. Същият
сочи, че жалбоподателят бил спрян за проверка и е извършено измерване на
натоварването на осите на управляваното от него превозно средство с техническо средство
– мобилна везна за полско измерване и са отчетени отразените в акта и НП
показатели относно общата маса на ППС и натоварването на осите. Жалбоподателят
представил на проверяващите Разрешително за движение на извънгабаритно или
тежко ППС и справка към него. Проверяващите констатирали, че в разрешителното
има разминаване по отношение на действителната маса на превозното средство,
графиката на автомобила в разрешителното била различна от действителната,
налице били неверни данни по отношение на отразеното разстояние, за което
важало разрешителното, а и като автори на разрешителното и справката към него
се сочели лица, които нямали тази компетентност или вече не работели в
структурите на агенцията. Затова и било прието, че разрешителното, представено
от жалбоподателя и справката към него са нищожни. Разрешителното и справката
към него са приложени към делото – л.19 и 20.
С оглед обстоятелствата по делото съдът намира, че управляваното от жалбоподателя
ППС е било извънгабаритно- общата маса на ППС и натоварването на осите са
установени от проверяващите и са отразени в акта и НП. Съдът намира, че
действително представеното от жалбоподателя разрешително е един нищожен
индивидуален административен акт, доколкото в същият като негови издатели са
посочени лица, които не заемат съответните длъжности, даващи право за издаване
на такива разрешителни. В разрешителното е посочено, че е издадено от В.Й., като
директор на Дирекция “Пътни такси и разрешителни”. Същият обаче, както се
установява от писмените доказателства, не
заема тази длъжност, а всъщност е директор на Дирекция “Анализ на риска и
оперативен контрол” към Агенция “Пътна инфраструктура”. Разрешителното може да
се издаде само от директора на Дирекция
“Пътни такси и разрешителни”. Отделен е въпросът, кои са действителните автори
на процесното разрешително и справката
към него. Валидно издадените разрешителни, както сочи и актосъставителя, се
отразяват в специален регистър на Агенция “Пътна инфраструктура”, каквото
условие спрямо процесното разрешително не било налице. Както сочи и актосъставителят в разрешителното
са налице и противоречия относно отразеното разстояние, с оглед посочената начална
и крайна точка, в сравнение с действителното такова.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно, тъй като съдът
намира, че в случая не може да се докаже виновно поведение на жалбоподателя.
Процесното разрешително, както се сочи в него е издадено на «Ай Джи Тех»
ООД-гр. София, към което дружество жалбоподателят работи по трудов договор
/л.22 от делото/ и за сметка на което е извършвал превоза. Според нормативните
изисквания именно собсвеникът на извънгабаритното ППС или превозвачът има
задължението да осигури издаването на
съответно разрешение, чрез подаването на съответно заявление до компетентния
орган /чл.15, ал.3 от Наредбата/. Задължението за иницииране издаването на
такова разрешение не е вменено на водачът на ППС, който е само изпълнител на
възложен превоз, а на неговия работодател. Жалбоподателят, като лице
изпълняващо съответен курс е следвало да се убеди, че има такъв документ. В
случая от формална страна такъв документ
очевидно е предаден на жалбоподателя от неговия работодател – процесното
разрешително. От жалбоподателя обаче не може да се очаква да извърши някаква
компетентна проверка на този документ и да констатира някакви нередности в
същия, които обуславят нищожността му /доколкото такива нередности явно са били
налице/. От жалбоподателя не може да се очаква да констатира някакви
разминавания в действителните разстояния или в графиката на превозното средство,
или в други показатели. Още по-малко може да се очаква от него да преценява
дали документът действително изхожда от
органът посочен в него като автор. Обратното би означавало жалбоподателят да
извърши някаква компетентна проверка за
истинност на документа и за правилност на отразените в него обстоятелства. Тези
задължения обаче тежат не върху него, а върху възложителя на превоза, който
следва да снабди изпълнителя на превоза с необходимите валидни документи. Както
се каза, върху жалбоподателят тежи задължението да има налични необходимите
документи. В случая той явно е вярвал, че има налично разрешително, защото
такова формално му е било предоставено
и в същото е посочено именно процесното МПС като марка и регистрационен номер. Това,
че жалбоподелят не е констатирал нередностите на същия документ не го прави
недобросъвестен. Няма никакви доказателства, че жалбоподателят е знаел, че
разрешителното не е било редовно. В случая според съда не може да се обуслови и
непредпазлива вина, тъй като по изложените по-горе съображения не може да се приеме, че жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
извършва управление на извънгабаритното ППС без валидно
разрешително. Поради всичко изложено съдът приема, че в настоящия процес
наказващият орган не е доказал виновно поведение от страна на жалбоподателя, а
това прави санкционирането на последния неоснователно, поради което и
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Поради изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление №3742/16.06.2015 на главен
инспектор “Мониторинг”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл.53, ал.1, пр.5 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26,
ал.2 т.1, буква «а» от същия закон на Х.Х.Ф. *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 5000лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: