Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 366                                                      30.10.2015 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на тридесет и първи август                                                     две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      № 445                                           по описа за  2015 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Н.А.К. против наказателно постановление № 17-0000204 от 02.07.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на жалбоподателя на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 1 500 лв.

          Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 25.05.2015 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект свинеферма, находящ се в с. Гецово, собственост на Н.А.К. – регистриран земеделски производител. При проверката било установено, че там работи Д. Ив. Й.. Проверката продължила на 03.06.15 г. с представяне от работодателя  на документацията касаеща правоотношенията между него и лицето, което било в свинефермата по време на проверката. Въз основа на нея, контролните органи установили, че с Д. Й. е сключен трудов договор № 1/25.05.2015 г., уведомлението, за който е обработено в ТД на НАП Варна на 27.05.2015 г. Тъй като проверката по работни места, била извършена преди последно посочената дата, актосъставителят – св. М., приела, че на 25.05.2015 г. Й. е бил допуснат до работа от жалбоподателя в проверения обект, без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. За така установеното нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ бил съставен АУАН с бл. № 17 – 0000204/03.06.2015 г., който бил предявен и подписан от  жалбоподателя с отбелязване, че към датата на проверката е имал сключен граждански договор с Й. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ на  Н.А.К., в качеството му на работодател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв., за посоченото по - горе нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. По делото са приети като писмени доказателства: трудов договор № 1/25.05.2015 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ, молба, длъжностна характеристика, служебна бележка, книга за инструктаж. Представеният на проверяващите на 03.06.2015 г. граждански /писмен/ договор между жалбоподателя и Й. е със срок от 04.05.2015 г. до 26.05.2015 г. По делото е разпитан и актосъставителят  М., която с показанията си установява, че при извършената на 25.05.15 г. проверка Й. заявил, че няма сключени договори с жалбоподателя и отказал да попълни справка.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна. Ирелевантно в тази насока е обстоятелството, че в НП трудовата дейност характерна за длъжността “животновъд”, която според административнонаказващият орган е осъществявал Д. Й., е индивидуализирано именно по посочения начин. В случая това е същата дейност, включена в трудовата функция на длъжността “животновъд”, за заемането на която жалбоподателят е представил сключен трудов договор с работника от 25.05.2015 г. Нарушението не е такова изразяващо се в липса на сключен писмен договор между страните при наличие на трудово правоотношение между тях, в който случай непосочването на фактическите действия осъществявани от работника би представлявало нарушение на изискването за описание на нарушението, а такова изразяващо се в допускане на работника до работа без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.   

        Що се отнася до това осъществено ли е административното нарушение за което  жалбоподателя е санкциониран, съдът намира следното:

    С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Посоченият за виновно нарушен текст от Кодекса задължава работодателят да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 заверено от ТД на НАП. Паследно посоченото задължение, неминуемо възниква след сключването на трудов договор между работодателя и работника. Ето защо и за съставомерността на санкционираното с процесното НП нарушение, от съществено значение е именно така посоченото обстоятелство – наличе на сключен трудов договор къмо момента на проверката осъществена от контролните органи на 25.05.2015 г. Липсата на такъв, при доказано осъществяване на предоставяне на работна сила, би представлява нарушение на други разпоредби на КТ, но същевременно изключва възможността с поведението си работодателя да е осъществил състава на конкретно санкционираното нарушение. И именно в тежест на административнонаказващият орган бе да докаже наличие на сключен трудов договор към момена на проверката, за да се приеме, че заверено от ТД на НАП уведомление за същия не е било предоставено на  работника, при проверката на търговския обект, с което е бил осъществен и състава на нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ. Последно посоченото обстоятелство обаче остана недоказано. Действително трудов договор от същата дата, сключен между Й. и работодателя е бил  предоставен на проверяващите от последния при документалната проверка на 03.06.2015 г. Същевременно към датата на проверката по работни места, според самата актосъставителка Й. не е знаел нито за граждански договор/писмен/, нито за сключен с него трудов договор, което налага извода, че представения такъв едва на 03.06.2015 г. е бил съставен след извършване на проверката на 25.05.2015 г. Ето защо и доколкото осъществяване на санкционираното нарушение не бе доказано от административнонаказващият орган, то атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

 

       Воден от изложеното до тук, съдът

                                          

 

                                                      Р     Е     Ш     И :

         ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 17-0000204 от 02.07.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на Н.А.К. на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 1 500 лв.

 

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: