Р Е Ш Е Н И Е

№ 430 23.10.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на първи октомври две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 515 по описа за 2015 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ “МИДИЯ – М. А.” гр. Разград против наказателно постановление № *** от 03.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, на обжалващия едноличен търговец на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.

В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган излага становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2015 г. около 11,00 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в склад за хранителни стоки в гр. Разград, ул. Мидия №1, който склад бил стопанисван от обжалващия едноличен търговец. Контролните органи установили, че в обекта работи П. Д. П., който извършвал дейност като общ работник – подреждал стоки в склада. На 08.07.2015г. била извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и било установено, че с П. П. на 01.07.2015г. работодателят / ЕТ “МИДИЯ – М. А.” гр. Разград / бил сключил трудов договор /Трудов договор №***/01.07.2015г./. Уведомлението за регистриране на сключения със същия работник трудов договор е прието от ТД на НАП на 02.07.2015г. в 12,28 часа /приложена справка за приети и отхвърлени уведомления/. Това означавало, че на същата дата по време на проверката по работни места, извършена в 11,00 часа П. Д. П. е допуснат до работа в обекта без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно нарушение № ***/ 09.07.2015г., съставен от старши инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2, във вр. с ал. 1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебно производство свидетели - актосъставителя Ст. С. и свидетелката по акта А. C. По искане на жалбоподателя са разпитани и работещите при същия работодател свидетели Д. М., Св. Х. и П. П. /лицето по повод на което е съставен акта/, които сочат, че П. П. не бил постъпил на работа към момента проверката, а само бил дошъл в склада, за да бъде уточнено какви документи били нужни с оглед последващото му постъпване на работа. Съдът не кредитира твърденията на тези свидетели, че П. бил в склада, само за да узнае какви документи са необходими за постъпването му на работа. С оглед служебната си зависимост от жалбоподателя, то тези свидетели не са незаинтересовани и в този смисъл следва да се преценяват и показанията им. Съдът приема за доказано, че към момента на проверката св. П. П. е работил в склада– подреждал пакети със стока в склада, както установяват актосъставителя и свидетелката по акта. П. П. е попълнил и декларация в която е посочил, че работи в склада, като подрежда стоки в склада, посочено е работно време и изрично е записано, че е на работа от 01.07.2015г. /денят предшестващ проверката/. В самата декларация П. е посочил, че получава месечно възнаграждение, без да уточни размера му. Впоследствие, вече на 10.07.2015г. П. П. е попълнил обяснения, в които е посочил, че при проверката не е работил в склада, а е дошъл само за да разбере какви документи се изискват за постъпване на работа. Такива обяснения са написали и другите разпитани свидетели, работещи при ЕТ “МИДИЯ – М. А.”. По изложените по-горе съображения, поради които не кредитира показанията им в съдебното заседание, съдът не кредитира и твърденията на тези свидители, изложени в попълнените от тях обяснения. Несъмнено е и, както се каза, установява се от показанията на проверяващите, които съдът изцяло кредитира, като напълно логични, че към момента на проверката П. е осъществявал трудова дейност, поради което отношенията му с работодателя са били трудови. При това е несъмнено, че към момента на проверката не му е било връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП, тъй като това уведомление е било прието по - късно /макар и на същата дата/ от компетентния орган. Отделен е въпроса за наличието на самия трудов договор към момента на проверката в обекта, но не това е предмет на делото. Така или иначе е несъмнено, че работникът е допуснат да осъществява трудова дейност в предприятието, без да му се предостави копие от заверено уведомление, поради което и съдът намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционирания едноличен търговец е осъществил вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 във вр. с ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 02.07.2015г. П. Д. П. е осъществявал трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да му е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът не може да бъде допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят обаче е допуснал работника до работа без да му предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не му е предоставлил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов договор, защото такова уведомление, съответно заверено, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без да са му предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на П. П. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал. 2 вр. от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работника до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая на обжалващия ЕТ е наложена санкция в минимален размер и не може да се поставя въпрос за корекция на НП в тази част. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 03.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на ЕТ “МИДИЯ – М. А.” гр. Разград на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: