МОТИВИ към Присъда № 477/27.10.2015г.

по НОХД №124/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Х.С.С. ЕГН **********, за това, че за периода 01.12.2012г. – 24.01.2013г. в гр. Лозница Р България и гр. Вайзенбург Република Германия при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у Абд. А. от гр. Вайзенбург Република Германия заблуждение, че ще отиде при него в Република Германия в гр. Вайзенбург за да работи в неговата фирма “Бляк Кет” като сервитьорка в заведение, ако той й изпрати пари за пътуването, зелена карта и заплащане на телефонната й сметка и с това му причинила имотна вреда в размер на 3227.12 лева /три хиляди двеста двадесет и седем лева и 0.12 стотинки/, престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинения, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата С. да бъде наложено наказанието предвидено в закона.

Защитата на подсъдимата пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението и липса на умисъл за извършване на деянието.

Подсъдимата Х.С.С. дава обяснения по обвинението, като твърди, че е невинна и моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Х.С.С. е родена на ***г. в гр. Шумен, адрес за призоваване с. Ст. ул.***, български гражданин, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Св. Абд. Ар. живеел в гр. Вайсенбург, Р Германия и управлявал фирма „ Блек кет „, която осъществявала търговска дейност и в букмейкърски пунк. Подс. Х. С. *** и като използвала сайт за запознанства в интернет се запознавала с мъже от различни държави, от които получавала парични преводи по системата „ Уестърнюнион”. По този начин чрез сайта „ Vaybee” в който била регистрирана с некнейм „ Инджи „ тя влязла във връзка със св. Т.Й., приятел на св. А. А.. Известно време след началото на интернет връзката им св. Т. Й. споменал на подс. Х. С. за приятеля си св. А. А., като й казал, че той търсел персонал за фирмата си. През м. Декември 2012г. около Коледните празници подс. Х. С. за първи път чрез интернет сайта осъществила връзка със св. А. А., при която той й дал телефонния си номер. Малко след това от тел. номер ******* подс. С. се обадила на св. А. А. и в разговор с него му разказала, че живее в България, с майка си и сестра си без баща, че живее близо до гр. Варна, учи и не работи. Св. А. А. й споделил, че действително търси работници за фирмата си, при което подсъдимата изразила готовност като завърши училище да отиде и да работи за него. Свидетел на тези разговори станала и св. Х. А. – майка на подсъдимата. В един от последващите разговори подс. Х. С. казала на св. А. Абд., че са й необходими 300евро, за да си закупи самолетен билет до Германия, за да отиде да работи за него, без изобщо да има намерение да стори това. Св. А. А., повярвал на подсъдимата, поради което на 22.01.2013г. по системата „ Уестърнюнион” й изпратил исканата от нея сума – 300евро с контролен номер на превода ****. Сумата била изпратена на адрес в гр. Лозница, обл. Разград на името на подс. Х.С. – данни, които тя продиктувала на св. А. А.. Още същият ден 22.01.2013г. подс. Х. С. лично изтеглила от клон на ЦКБ – Разград, офис – Лозница, за което бил издаден MTCN 434-876-5296 от служителката в офиса – св. Б. Х. /л. 77 от материалите по ДП № 24/14г. по описа на ОСлО при ОП - Разград/. Още на следващият ден 23.01.2013г., подс.Х. С. отново се обадила на св. А. А. и му казала, че се намира на летище Варна, тъй като ще пътува при него за Германия, но й трябват още 400евро, за да си закупи зелена карта. Отново повярвал на подсъдимита, св. А. А. отново й изпратил по системата „ Уестърнюнион” паричен провод в размер на 400евро с контролен № 4973795101 в 13,07часа местно време. Превод, който лично подсъдимата получила в Клон Разград, офис – Лозница на ЦКБ още в 14,30ч. местно време от св. Б. Х., за което бил издаден MTCN 497-379-5101/л.75 от материалите по ДП № 24/14г. по описа на ОСлО при ОП - Разград/. Малко по – късно подс. Х. С. отново се обадила по телефон на св. А. А. и като му казала, че е изпуснала самолета за Германия, му поискала да й изпрати още 350евро. Сума, която св. А. А. превел отново по системата „ Уестърнюнион” и съответно била получена лично от подс. Х. С. в офис на оператора „ Кеш експрес сървисис „ ЕООД в гр. Разград, за което е издаден и MTCN 196-3168560/23.01.2013г. /л. 82 от материалите по ДП № 24/14г. по описа на ОСлО при ОП - Разград/. Отново същият ден подс. Х. С. пак се обадила на св. А. А., като му казала, че граничните служители не я пускат да се качи в самолета за Германия, тъй като имала неплатени сметки, за което го помолила да й изпрати още 600евро. За пореден път св. А. А. повярвал на подсъдимата, като в същото време изпитал и леко съмнение, но решил и й изпратил исканата от нея сума – 600евро. Не след дълго подс. Х. С. се обадила по телефона на св. А. и му казала, че не може да получи сумата, тъй като правилата на системата „ Уестърнюнион” не позволявали това и го помолила да изпрати отново същата сума, но на името на св. И. Г., както и с имена на друг изпращач. Въпреки, че вече бил обхванат от съмнения, св. А. А. наредил превода на същата дата 23.01.2013г. но от името на F. Fr. като за получател бил посочен св. И. Г.. На следващия ден св. И. Г. , след като научил рефрентния номер на превода от подс. Х. С.,*** на ЦКБ – офис – Лозница, където св. Б. Х. му изплатила сумата по превода – 600евро, за което съставила MTCN 620-483-2787/л. 72 от материалите по ДП № 24/14г. по описа на ОСлО при ОП - Разград/. След като получил сумата св. И. Г. веднага я предал на подс. Х. С., която го чакала пред офиса на банката.

В следващите дни подс. Х. С. отново се обадила на св. А. А. и отново поискала от него да й изпрати сумата от 800евро, без да уточнява за каква цел, при което свидетелят вече сигурен, че е станал жертва на измама, категорично отказал. След отказа му подс. Х. С. изключила телефона си и свидетелят не могъл да установи връзка с нея.

На 19.05.2013г. свидетелите А. А. и Т. Й. пристигнали в България в гр. Лозница и се опитали да влязат във връзка с подс. Х. С.. За целта разговаряли със св. А. И., като я питали за подсъдимата, но били изпратени от нея в грешна посока. Лутайки се из района св. А. И. се обадила по телефон на подс. Х. С. и й казала, че двама мъже я търсят и сигурно ще дойдат в с. Ст., това станало известно и на св. Х. А.. Двамата свидетели успели да намерят и отишли в с. Ст., където разговаряли със св. Кр. Я.. Последствие разбрали, че не могат да видят подсъдимата, пристигнали в ОДМВР – Разград, където св. А. А. подал жалба срещу подсъдимата.

От заключението на вещото лице по назначените и извършени на ДП съдебно – графически експертизи, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че саморъчните подписи за „ Подпис на клиент „ в паричен превод MTCN 196-3168560; MTCN 434-876-5296 и MTCN 497-379-5101, са изпълнени от подс. Х. С.. Саморъчния подпис за „ Подпис на клиент „ в паричен превод MTCN 620-483-2787 не е изпълнен от подс. Х. С..

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно счетоводна експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че левовата равностойност на общата сума получена фактически от подс. Х. С. по парични преводи по системата „ Уестърнюнион” с №№ MTCN 196-3168560; MTCN 434-876-5296; MTCN 497-379-5101 и MTCN 620-483-2787 е 3227,12лв. / 1650,00евро /.

Подсъдимата Х. С. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимата Х. С., дадени в съдебно заседание (частично, само досежно признанието за получените парични преводи), от показанията на свидетелите А. А. / приобщени по реда на чл. 281, ал.1,т.3 от НПК /, Т. Й./ приобщени по реда на чл. 281, ал.1,т.3 от НПК /, А. И., И. Г., Кр. Я., Б. Х. /частично, относно получените от подсъдимата парични преводи и част от първоначалните й разговори със св. А. А./ и В. Б., От заключението на вещото лице по назначените и извършени на ДП съдебно – графически експертизи, изслушано и прието в съдебно заседание, от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно счетоводна експертиза, изслушано и прието в съдебно, от писмените доказателства намиращи се в ДП № 24/14г. по описа на ОСлО при ОП - Разград : Съобщение за престъпление от общ характер, парични преводи по системата „ Уестърнюнион” с №№ MTCN 196-3168560; MTCN 434-876-5296; MTCN 497-379-5101 и MTCN 620-483-2787, Декларация, Справка за съдимост на подсъдимата, Характеристична справка.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия (като се изключат защитните обяснения на подсъдимата, в частта, в която отрича умисъла на деянието) установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Показанията на св. А. А. и св. Т. Й. и св. Б. Х., и И. Г., съпоставени с парични преводи по системата „ Уестърнюнион” с №№ MTCN 196-3168560; MTCN 434-876-5296; MTCN 497-379-5101 и MTCN 620-483-2787 са последователни и взаимно допълващи се. Твърденията им обективират началния момент на деянието – възбуждане на заблуждение у св. А. А., че ако заплати поисканите от подс. Х. С. суми, тя ще отиде да работи за него. Както и периода на извършване на деянието – от началото на м. Декември 2012г. до 24.01.2013г. датата на последния паричен превод. Възползвайки се от наивността на свидетеля А. А., както и ширешото се в ЕС мнение за бедността на хората в България, явно са се оказали достатъчни да мотивират св. А. А. да откликне на зовът за помощ на подс. Х. С., като се разпореди със свое движимо имущество – пари на стойност 3227,12лв. / 1650,00евро /.

Обясненията на подсъдимата Х. С., както и показанията на св. Х. А. по никакъв начин не съответстват на установената от съда обективна истина. Смехотворно в случая е твърдението, че парите били изпращани от св. А. за празнуването на абитюрентски бал, послучай завършване на средното образование от подсъдимита и свързаните с него разходи по закупуване на рокля, обувки и т.н., както и за екскурзия до морето. Видно от показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства, периодът на изпращане на преводите, часовете на изпращане и получаване, мястото на получаването им, по категоричен начин опровергават тези твърдения и ги правят една защитна версия, неподкрепена нито логически, нито житейски и противоречаща на останалия доказателствен материал. Поради тази причина съдът не ги цени. Показанията на св. А. И., Кр. Я. и В. Б. по същество не допринасят за разкриване на факти и обстоятелства от предмета на доказване. Същите дават индиции относно начина, по който подс. Х. С. неправомерно се сдобива с доходи – чрез действия „ ало, ало”.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата Х.С.С. ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна - за периода 01.12.2012г. – 24.01.2013г. в гр. Лозница Р България и гр. Вайзенбург Република Германия при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у Абд. А. от гр. Вайзенбург Република Германия заблуждение, че ще отиде при него в Република Германия в гр. Вайзенбург за да работи в неговата фирма “Бляк Кет” като сервитьорка в заведение, ако той й изпрати пари за пътуването, зелена карта и заплащане на телефонната й сметка и с това му причинила имотна вреда в размер на 3227.12 лева/ 1650,00евро/.

Подсъдимата С. въвела и поддържала заблуждение у А. А., че ако и преведе поисканите от нея суми за заплащане на самолетен билет, зелена карта и неплатени сметки в Р България, ще отиде при него в Р Германия и ще работи в негово заведение. По този начин създала в него невярна представа за тези обстоятелства и го мотивирала да се разпореди със свое имущество – пари на стойност 3227,12лв. / 1650,00евро/ и по този начин му причинила имотна вреда в този размер. Разпореждането от страна на А. А. с предмета на престъплението е в пряка причинно – следствена връзка с действията на подс. Х. С., защото, при положение, че тя не бе създала у него такава погрешна представа за своите намерения, то той не би се разпоредил с предмета на посегателството. Подсъдимита е осъщствила и двете изпълнителни дейния на престъплението и възбудила и пддържала заблуждение от пострадалото лице, което на четири пъти се разпоредило в следствие на тази заблуда със свое движимо имущество в нейн интерес. Извършените дейния са от едни и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, и всяко следващо се явява продължение на предходното, поради което и престъплението следва да се квалифицира като такова извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, целейки да набави за себе си имотна облага и като е знаела, че възбужда и поддържа заблуждение в св. А. А., съзнавала е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да възбуди и поддържа възбуденото заблуждение и да получи от това имуществена облага за себе си и е постигнала целта си.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата и желанието да се облагодетелства неправомерно без полагане на труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението чл. 209, ал. 1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не са налице и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са многоактността на деянията, високата степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното. Все пак и най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание в размер около минималния, предвиден в Закона – две години „лишаване от свобода”. Съдът намира подходящо така определеното наказание, с оглед на факта, че подс. С. е в относително млада възраст, същата все още не е с установени трайни престъпни навици /за каквито има данни у майката/ и едно такова наказание би осъществило целите по чл.36 от НК. Същевременно обаче, съдът намира, че следва да определи един по дълъг изпитателен срок по реда на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките на закона. Това си решение, съдът мотивира с виждането, че по – дългия изп. срок ще изиграе своята възпираща роля по отношение на подсъдимита да се въздържа от каквито и да било престъпни посегателства занапред.

По разноските по делото:

Съдът осъди подсъдимата С. да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 544.80 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, както и по сметка на РС Разград сумата 113.00 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: