Мотиви към Присъда №448/08.10.2015г., постановена по НОХД №291/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс. И.Ц.П. ***, за това, че за времето от 12.12.2014 г. до 18.12.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага е възбудил и поддържал у Й.Т.Х. *** заблуждение, относно обстоятелството, че дъщеря му В.Й.Т. *** е предизвикала катастрофа при която е починал човек и с цел да се “оправи работата” е необходимо да се плати парична сума на семейството на починалия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 8000 /осем хиляди/ лева; е възбудил и поддържал у Н.В.Ч. ***, заблуждение, че внучката й Н.И.Т. *** е допуснала ПТП и е ранила човек, като е задържана в полицията и с цел да бъде освободена е необходимо да се плати парична сума и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева и е възбудил и поддържал у В.Т.Н. *** заблуждение, че бившата й снаха П.М.Н. *** е предизвикала катастрофа, при която е починал човек и за да се “покрият нещата” е необходимо да се даде парична сума на семейството на починалия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като общия размер на причинената имотна вреда възлиза на 12500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева – престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. П. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, при което при провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия и същият е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия П. съответно наказание.

По делото като граждански ищци предендиращи имуществени вреди срещу подсъдимия са конституирани пострадалите Й.Т.Х. за сумата от 8000 лв., имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта и В.Т.Н. за сумата от 2000 лева имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта.

Подсъдимият П. лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Ц.П. е роден на на *** ***. Същият е със средно образование, разведен, безработен, осъждан.

Подсъдимят И.П. ***. Понеже си търсел работа през м.ноември 2014г. той публикувал обява в сайта на плевенската телевизия “Спринт”, както и във в. “Посредник”, в които обяви посочил, че търси работа като шьофьор на бус или като личен шьофьор. Няколко дни по-късно му се обали мъж, който му се представил с името “Ст.” и му казал, че е строителен предприемач от гр. Шумен. Той му предложил работа, като му обяснил, че ще разнася документи и парични суми за закупуване на апартаменти. П. се съгласил. След няколко дни “Ст.” започнал да му се обажда, като му посочвал адреси на различни лица в различни градове, от които лица П. следвало да взема пари, които, съобразно казаното му от “Ст.”, следвало да оставя на разклона за с. Сваленик по пътя гр. Русе – гр. Варна. Подс. П. започнал “работата” и почти веднага разбрал, че участва в измами на възрастни хора, но не се отказал. Начинът за въвеждане на хората в заблуждение и поддържането му бил идентичен в различните случаи - обаждали се по телефона на възрастни хора, на които съобщавали, че техен близък е причинил пътно транспортно произшествие, при което са починали хора, като на близките на починалите следвало да се заплати определена сума, за да не се водят дела. След това подс. П. отивал до адреса на измаменото лице и вземал парите. След това сумите си разделял с неустановеното по делото лице, наречено „Ст.”, като задържал част за себе си, а остатъка оставял на посоченото от съучастника му място. При извършването на тези деяния П. поддържал връзка със “Ст.” по телефона, който му давал подробни указания и дори му предоставил карта на “Глобул” /Теленор/ за провеждане на телефонни разговори с него.

На 12.12.2014 г. преди обяд подс. П. *** и по указания на “Ст.” намерил адреса на св. Й.Х. ***. П. изчакал пред входа на блока, през което време съучастника му провел разговор със св. Й. Х.. Около 02,00 часа през ноща св. Й. Х. получил на домашния си телефон обаждане от мобилен телефон *****. Мъжки глас му се представил като следовател и обяснил, че дъщеря му е в полицията, понеже била блъснала с колата си човек, който починал. Непознатият казал на свидетеля, че пострадалият бил от ромски произход и за “да се оправи работата”, трябвало да се плати на семейството на пострадалия някаква сума. Св. Х. се притеснил и поискал да говори с дъщеря си и чул по телефона женски глас, който оприличил на този на дъщеря си В.Й.Т.. Непознатият го попитал по телефона с колко пари разполага. Първоначално св. Х. посочил, че в себе си ива сума от 2500 лв и обяснил къде е адреса му. Непознатият му казал да слезе пред входа на блока, където ще го чака човек на когото да предаде сумата. Св. Х. слязъл пред входа на блока си и там видял подс. П. на когото предал сумата от 2500 лв. След като Х. се прибрал непознатият отново провел с него разговор по телефона и му обяснил, че парите са малко и семейството на починалия не е съгласно с тази сума. Затова след около десет минути св. Х. отново слязъл пред паркинга на блока си където го чакал подсъдимия П.. Свидетелят Х. му дал още 2500 лв. Малко по-късно на домашния телефон на св. Х. отново се позвъняло и отново непознат мъжки глас му обяснил, че и тази сума не е достатъчна. Тогава свидетелят взел последните 3000 лв, които държал в дома си и отново слязъл пред блока, където бил подс. П., на когото Х. предал и тази сума. След като се прибрал св. Х. отново получил обаждане /от моб. тел. №*****/, като мъжки глас му казал, че тази сума вече е достатъчна и повече няма да го безпокоят.

След като взел предадените му парични суми от св. Х. подс. П. отишъл на разклона за с. Сваленик и оставил тази сума на уговореното място, като задържал за себе си 1600 лв.

На 17 срещу 18.12.2014г. подсъдимият П. отново пристигнал в гр. Разград. Неговият съучастник му обяснил къде е адреса на св. Н.Ч. ***. Подсъдимият отишъл пред дома й. По същото време на домашния телефон на св. Ч. звъннал непознат мъж от мобилен телефон № **** и се представил като Пл. Ив., следовател в полицията. Той казал на Ч., че внучката й св. Н.И.Т. е задържана в полицията поради допуснато ПТП с тежко ранен човек. Непознатият казал на свидетелката, че внучката й я чака затвор, но може да бъде освободена срещу определена сума пари. След това предоставил възможност на св. Ч. да разговаря с жена, която св. Ч. в притеснението си помислила за своята внучка. Св. Ч. обяснила, че разполага само с 2500 лв в дома си. Тя получила указания от мъжкия глас по телефона да слезе пред входа и да предаде парите на човек, който щял да я чака там. Ч. слязла пред входа и предала сумата от 2500 лв на подс. П., който бил пред входа. Последният се представил на свидетелката с името “Ив.”.

Същата вечер подс. П. бил инструктиран от “Ст.” да отиде в гр. Разград и на адреса на св. В.Н.. Около 23,00 часа св. В.Н. получила обаждане по домашния си телефон от мобилен телефон с № ****. Мъжки глас, представящ се като следовател Кр. от МВР, казал на Н., че нейни близки са претърпели ПТП, при което е загинал човек. По телефона се обадила и жена, която плачейки казала “майко, аз съм, следователя каза, че има катастрофа и има убит човек”. В притеснението си Н. помислила, че говори с бившата си снаха – св. П.Н.. След това мъжкия глас й обяснил, че следва да даде сума пари, за да се “покрият нещата”. Св. Н. обяснила, че разполага само с 2000лв. Мъжът й казал да слезе пред блока и да предаде парите на човек, който щял да я чака там. Н. слязла пред входа и предала сумата от 2000 лв на подс. П., който чакал пред входа.

След като взел паричните суми от двете свидетелки, П. задържал за себе си около 20% от цялата сума, а остатъка оставил, според уговореното със съучастника си, под камък на разклона за с. Сваленик.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите от досъдебното производство, писмените доказателствени материали, включително протоколи за разпознаване и направените от подсъдимия признания. С оглед всички данни по делото и направените от подсъдимия признания няма съмнение, че и в трите разглеждани случая именно подсъдимият се е явявал пред пострадалите свидетели и е вземал от тях. Това е видно от обясненията дадени от него на досъдебното производство При това подсъдимият съзнателно е заблуждавал свидителите – знаел е, че се върши измама, знаел е безспорно, че лицето с което комуникирал по телефона и което разговаряло със свидетелите ги мами, знаел е че се инициира плащане за предотвратяване на съдебни дела. Сам подсъдимият се е предстявал с лъжлива самоличност – пред св. Ч. се е представил като “Ив”. Подсъдимият е действал след уговорка с трето лице – ролите между тях са били разпределени. Признанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата по делото, поради което и изложената фактическа обстановка е безспорно установена.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “измама” по смисъла на чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 12.12.2014 г. до 18.12.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага е възбудил и поддържал у Й.Т.Х. *** заблуждение, относно обстоятелството, че дъщеря му В.Й.Т. *** е предизвикала катастрофа при която е починал човек и с цел да се “оправи работата” е необходимо да се плати парична сума на семейството на починалия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 8000 /осем хиляди/ лева; е възбудил и поддържал у Н.В.Ч. ***, заблуждение, че внучката й Н.И.Т. *** е допуснала ПТП и е ранила човек, като е задържана в полицията и с цел да бъде освободена е необходимо да се плати парична сума и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева и е възбудил и поддържал у В.Т.Н. *** заблуждение, че бившата й снаха П.М.Н. *** е предизвикала катастрофа, при която е починал човек и за да се “покрият нещата” е необходимо да се даде парична сума на семейството на починалия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като общия размер на причинената имотна вреда възлиза на 12500 /дванадесет хиляди и петстотин/. Подсъдимият е възбудил заблуждение у тримата пострадали, като ги е накарал да мислят, че е изпратен от следовател за да вземе пари от тях за предотвратяване на съдебни дела срещу техни близки, макар да е знаел, че всичко това е измислено. Подсъдимият е поддържал това заблуждение, представяйки се с неистинска самоличност – случая със свидетелката Ч.. При това подсъдимият е действал именно като съизвършител с третото неизвестно лице, като ролите между двамата са били разпределени. Подведени по този начин свидетелите са предали на подсъдимия съответни парични суми. В резултат на измамливите действия на подсъдимия на пострадалите са причинени имуществени вреди в размер на предадените от всеки от тях суми. От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия с пряк умисъл - съзнавал е, че с действията си въвежда свидетелите в заблуждение и че по този начин им причинява имотна вреда, но въпреки това е извършил деянията, поддържал е заблуждението на свидетелите, воден от стремежа си да се облагодетелства неправомерно, в което се изразява и измамливата цел на действията му. Действал е при пряк общ умисъл с неизвестното лице. Очевидно действията на подсъдимия са били насочени към реализиране на облага в негова полза и несъмнено в полза на неизвестното лице.

Извършените от подс. П. деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия П., съдът съобразава, като смекчаващо обстоятелство признанията на подсъдимия и изразеното от него съжаление. Съществени обаче в случая са и редица отегчаващи обстоятелства. На първо място следва да се посочи, че подсъдимият е осъждан – по НОХД №954/2012г. на РС Плевен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание пробация. Общият размер на сумата, формираща щетите от деянията му е висок. Проявена е и упоритост – става дума за три деяния в кратък период. От друга страна следва да се отчете и нарастващата обществена опасност на този вид деяния, които в последните години придобиват все по- голяма масовост. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер значително над минималния размер по закона и близо до средния, при което справедливо се явява наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, изискваща така определеното наказание да бъде намалено с една трета, при което наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи е лишаване от свобода за срок от две години. Съдът намира, че в случая не е оправдано приложенвието на чл.66, ал.1 от НК макар на подсъдимия досега да не е налагано наказание лишаване от свобода и определеното му наказание да не надхвърля размера от три години. Съдът намира, че за да се постигне поправяне на дееца то той следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Деянията от вида на разглежданото се превръщат в сериозен проблем за обществото и е очевидно, че многогодишната борба на правозащитните институции с този тип престъпления не води до преустановяването им. Затова и в случая от особено значение се явява генералната превенция. При това и самият подсъдим не е личност относно която да се направят изводи, че би се поправил без сериозна и ефективна санкция. Фактът, че и преди е вършил престъпна проява го сочи като личност, която е трудно поправима. Затова и съдът намира, че наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода в размер на две години следва да бъде изтърпяно от него ефективно при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип – чл.59, ал.1 и чл.60, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Основателни са предявените граждански искове от пострадалите. От неправомерните и виновни деяния на подсъдимия на пострадалите са причинени имуществени вреди в размер на сумите, с които те са се разпоредили в полза на подсъдимия в резултат на измамливите действия на последния. За това и гражданските искове следва да се уважат за сумите за които са предявени, а именно за св.Й.Х.Т. за сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта /12.12.2014г./ и за св. В.Т.Н. за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта /18.12.2014г./ За тези суми подсъдимият следва да бъде осъден в полза на пострадалите.

С оглед изхода от делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: