Мотиви към Присъда №567/22.11.2015г., постановена по НОХД №567/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия E. А.С. за това, че за времето от 11.04.2015г. до 17.04.2015г. в с. Веселина, общ. Лозница, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – меден медник с вместимост 10 л. – 2 броя на обща стойност 70,00 лева и медна бака – 1бр. на стойност 80 лева или всичко на обща стойност 150,00 лева от владението и собственост на С.Н.К. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и меден проводник – 40м. – 1бр. на стойност 8,00 лв и ел. проводник – мостов кабел /разклонител с един контакт/ с дължина на кабела -20 м. -1бр. на стойност -40,00 лева или всичко на обща стойност 48,00 лева от владението на С.Н.К. ***, собственост на И.М.Х. *** без негово съгласие с с намерение противозаконно да ги присвои – всичко на обща стойност 198,00 лева /сто деветдесет и осем лева/, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. С. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същия съответно наказание.

Подсъдимият и служебният му защитник, с оглед признаването на вината от първия, молят за определяне на наказание в минимален размер.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.А.С. е роден на ***г***, същият е неженен, осъждан, безработен.

Свидетелката С.Н.К. ***. Живеела в пристройка – гараж, пригоден за живеене, като в самата къща, в остъкления коридор държала два броя медни менци, 10 - литрови и 1 брой медна бака 30 - литрова, които се ползвали за топлене на вода при погребение. Вещите били собственост на свидетелката, но се ползвали и от останалите жители на селото.

В началото на м.април 2015г. св. И. Х. се уговорил с подс.. Е. С. и неговия брат да окопаят градината на майка му- свидетелката С.К.. Докато били в дома й подсъдимият видял изброените съдове в остъкленото помещение на къщата и решил да ги вземе. В изпълнение на намеренията си в периода 11.04.2015г. до 17.04.2015г. подсъдимият влязъл в незаключеното остъкление на къщата на св. К. и взел оттам трите медни съда - два броя медни менци, 10 - литрови и 1 брой медна бака 30 – литрова, които били собственост на св. К.. Освен това взел и 40 м. меден проводник, който бил опънат между редовете в лозето на градината и ел. проводник – мостов кабел, с дължина на кабела 20 метра, който се намирал в помещението при медните съдове. Подсъдимият отнесъл всички тези вещи със себе си. Медната бака с вместимост 30 литра и единия от менците с вместимост 10 литра той продал на св. Х. И. ***, а другия съд с вместимост 10 литра продал на св. А. К. ***.

Няколко дни по-късно свидетелката К. установила кражбата. Съобщила за това на внука си /св. А. М./, който информирал полицейските органи за кражбата, съобщавайки и че в предходните дни подсъдимият и брат му са работили в имота.

Полицейските органи установили, че извършител на кражбата е именно подсъдимият, като били установени и купувачите на отнетите вещи. Закупените от Х. И. медна бака и единия от менците били върнати на св. А. М.. Другият меден съд, закупен от А. К., бил преработен от последния и не било възможно връщането му.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза се установява, че общата стойностт на отнетите вещи е в размер на 198 лв.

Подсъдимият е осъждан многократно.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от признанията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. К., И. Х., А. М., Х. И., А. К. от досъдебното производство, писмените доказателствени материали, назначената експертиза. Признанията на подсъдимия кореспондират с всички останали доказателства по делото и всъщност спорни въпроси относно фактическата обстановка не съществуват. Поради всичко изложено съдът намира, че обвинението за доказано изцяло и по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянията си подсъдимият Е.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като за времето от 11.04.2015г. до 17.04.2015г. в с. Веселина, общ. Лозница, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – меден медник с вместимост 10 л. – 2 броя на обща стойност 70,00 лева и медна бака – 1бр. на стойност 80 лева или всичко на обща стойност 150,00 лева от владението и собственост на С.Н.К. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и меден проводник – 40м. – 1бр. на стойност 8,00 лв и ел. проводник – мостов кабел /разклонител с единконтакт/ с дължина на кабела -20 м. -1бр. на стойност -40,00 лева или всичко на обща стойност 48,00 лева от владението на С.Н.К. ***, собственост на И.М.Х. *** без негово съгласие с с намерение противозаконно да ги присвои – всичко на обща стойност 198,00 лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел изброените движими вещи от владенията пострадалите като така е установил своя фактическа власт върху тези вещи, лишавайки собствениците им от такава без тяхно съгласие. Престъплението е извършено в условията на “опасен рецидив”, който се обуславя от многобройните осъждания на подсъдимия, като конкретно тук ще се посочи осъждането му по НОХД №684/2011г. на РРС, която присъда е в сила от 27.09.2011г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК за което му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. Изложеното обуславя квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а” от НК, а също и по б. “б”, с оглед останалите му осъждания. Деецът е действал с пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои отнетите вещи, видно от последващите му действия на разпореждане с тях.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Е.С. съдът отчита като смекчаващи обстоятелства явно тежкото материално състояние на подсъдимия, обстоятелството, че стойността на отнетето не е висока, фактът, че част от щетите са възстановени, но взема предвид и обремененото му съдебно минало /осъжданията му извън посочената, обуславящо квалификацията “опасен рецидив”/. При това съдът намира, че на подсъдимият следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срек от две години. Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, изискваща така определеното наказание да бъде намалено с една трета, при което наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи е лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. С оглед предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода то не може да се поставя въпрос за отлагане на изтърпяването на така определеното наказание, а същото следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор на осн. чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС.

С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: