МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 426/01.10.15 г. по АНД № 568/15 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване на П.И.С. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, изразяващо се в това че за периода от 24.03.2014 г. до 08.04.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление е съставил неистински частни документи – “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица” клиентски номер 615005248, “Договор за включване в програма Модула”, “Искане за включване/Промяна в програма Модула” от името на Д. Д. В. от с. Х., на които е придаден вид, че са подписани от Д. Д. В. и “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица” клиентски номер 615005249, “Договор за включване в програма Модула”, “Искане за включване/Промяна в програма Модула” от името на Т. Д. В. от с. Х., на които е придаден вид, че са подписани от Т. Д. В. и ги е употребил пред “Уникредит Булбанк” АД София, клон Разград, за да докаже, че съшествува правно отношение между Д. Д. В. и Т. Д. В. и “Уникредит Булбанк” АД.

Подсъдимият не дава обяснения по така повдигнатото обвинение.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по чл. 309 ал.1 във вр. с чл.26 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минимума предвиден в закона.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Т. В. и Д. В. са братя и живеят в с. Х.. През 2013 г., двамата се запознали с обвинеямия, който започнал периодично да ги наема, за работа по къщата му в с. Топчии, като за извършеното им плащал на ръка.

Обвиняемия С. е управител на “Кедър 05” ЕООД гр. Разград. Фирмата имала открита банкова сметка *** “Уникредит Булбанк” АД София, клон Разград. През м. март 2014 г., С. отишъл в офиса на клона в сградата на магазин “Технополис”. Там работела св. С. Д., която го познавала в качеството му на клиент на банката. От нея С. поискал да му даде документи за издаване на дебитни карти, като заявил че са му необходими за двама негови служители. Според С., те били на работа и не можели да дойдат лично, а сметкие по картите били необходими, за да превежда той по тях дължимото им възнаграждение. Д. му обяснила, че към набора документи е необходимо да бъдат представени и заверени копия от личните карти на двете лица.

След срещата съ свидетелката, С. отишъл в с. Х., където живеели двамата свидетели Д. В. и Т. В. и заедно с неустановена в хода на разследването жена им предложил да участват в пенсионен фонд “Ай Ен Джи” и след тяхното съгласие, поискал личните им карти, които според обясненията му, били необходими за оформяне на документацията. Свидетелите предоставили документите си за самоличност, а обвиняемият ги преснимал и изписал върху копията: “Вярно с оригинала”.

На 24.03.2014 г., обвиняемият отново отишъл до офиса на “Уникредит Булбанк” АД в магазин “Технополис” и предоставели заверените копия от лични карти на двамата свидетели на св. Д. От своя страна, в един комплект бланки “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица”, “Договор за включване в програма Модула”, “Искане за включване/Промяна в програма Модула”, в графа «лични данни», свидетелката попълнила името Д., а във втори комплект бланки “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица”, “Договор за включване в програма Модула”, “Искане за включване/Промяна в програма Модула”, в графа «лични данни» името Т. , като на първия от тях дала клиентски номер 615005248, а на втория клиентски номер 615005249. След това предоставила докумените на обвиняемия и му обяснила, че лицата трябва да попълнят останалите си личните си данни и да се подпишат в графа «подпис на клиент/титуляр». С получаването на индивидуалния клиентски номер на исканията, били открити банкови сметки на имената на всеки от свидетелите Т. В. и Д. В. За активирането им обаче, било необходимо и лицата, на чието име са открити сметките, освен да са подписали набора от документи да се явят и получат лично дебитните карти, като се подпишат за това. Това било обяснено от свидетелката и на обвиняемия С..

Ето защо, след като взел предоставените му от свидетелката комплекти от документи, за периода от 24.03.2014 г. до 08.04.2014 г., обвиняемият попълнил в “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица”с клиентски № 615005248, “Договор за включване в програма Модула” и “Искане за включване/Промяна в програма Модула”, имената и данните на св. Д. В. и се подписал в графа «подпис на клиент/титуляр», а във втория набор документи “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица”с клиентски № 615005249, “Договор за включване в програма Модула” и “Искане за включване/Промяна в програма Модула”, имената и данните на св. Т. В. и отново се подписал в графа «подпис на клиент/титуляр».

На 08.04.2015 г., С. отново отишъл в офиса на банката и предал документите на св. Д. Тя отново му обйснила, че за получаване на дебитните карти, техните титуляри трябва да се подпишат лично. С. предложил да вземе документите и да ги занесе до автомобила си, паркиран пред магазина, където чакали служителите му. Тъй като в този момент в банковия офис имало много хора, Д. се съгласила. След като изязъл отвън, обвиняемият се подписал в двете искания в графа «при получаване на картата», с който подпис следвало да се удостоверил личното получаване на картите от титулярите на сметките. След това върнал документите на св. Д. и тя от своя страна му предоставила две дебитни карти, съответно Y PAY на “Уникредит Булбанк” № 4880006241959109, издадена на името на Д. Д. В. и Y PAY на “Уникредит Булбанк” № 4880006241126923, издадена на името на Т. Д. В., запечатани в пликове, ведно с ПИН-кодовете за тях.

Впоследствие, обвиняемият върнал личните карти на свидетелите Т. В. и Д. В. и им казал, че им е “извадил” банкови карти, без обаче нито да им ги покаже, нито да им ги предостави. До този момент и двамата свидетели били в неведение досежно предприетите от обвиняемия дойствия.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство графическа експертиза, проченето и приобщено към доказателствения материал по делото, установява, че в инкриминираните документи няма ръкописен текст изписан от свидетелите Т. В. и Д. В. Ръкописният текст – имената “Т.” и “Д.” на първа страница в исканията, както и във втората част от документите, предполагащи попълване от служител на банката, е изписан от св. Д. Вещото лице сочи още, че не може да бъде установено дали подписите в инкриминираните документи от името на св. Т. В. са изпълнени от св. Д., или обвиняемия, както и дали подписите от името на св. Д. В. в документите са изпълнени от обвиняемия. Подписите от името на този свидетел, не са изпълнени от свидетелката Д.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д., Т. В., Д. В. Същите се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото – инкриминираните документи. Подрепящи фактическите изводи и доказателствените материали са и заключението по назначената по делото графологическа експертиза. Въз основа на същите се установяват всички относими към механизма на осъществяване на деянието и неговото авторство фактически обстоятелства. Действително преки доказателства досежно обстоятелството, че инкриминираните документи са съставени от подсъдимия по делото няма. Същевременно събраните косвени такива досежно действията на обвиняемия, който е взели документите за самоличност на свидетелите Д. В. и Т. В. и инициирал и придвижвал сам процедурата по издаване на дебитните карти, включая е държал физически исканията и договорите; установения факт, че те не са подписани от последно посочените свидетели, и предаването на документите на св. Д. с подпис за получаване на дебитните карти, непосредствено след като те са били предоставени от нея на С., налагат извода, че именно той е изпълнил всички подписи от името на лицата посочени за техни автори.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК. Полагайки за периода от от 24.03.2014 г. до 08.04.2014 г. подписи от името на свидетеля Д. В. в “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица” клиентски номер 615005248, “Договор за включване в програма Модула”, “Искане за включване/Промяна в програма Модула” и от името на свидетеля Т. Ва. в “Искане за издаване на дебитна карта за физически лица” клиентски номер 615005249, “Договор за включване в програма Модула”, “Искане за включване/Промяна в програма Модула”, той е съставил неистински частни документи, като по този начин им е придал вид, че изхождат от лицата посочени за техни автори. Инкриминираните документи съдържат волеизявления на частни физически лица, насочени към пораждане на правоотношение с банката – издател на кредитните карти и представляват основание за откриване на банкова сметка. ***.04.2014 г., пред св. Д., обвиняемият е удостоверил обстоятелството, че е налице съгласие на лицата, от които изхождат те за възникване на договорни отношения с кредитната институция и за възникване на съответнита права и задължения за с траните, произтичащи от тези договори. Инкриминираните документи са били употребени, чрез представянето им за сключване на сделката пред представител на насрещната по правоотношениета страна – банковия служител св. Д., като по този начин изпълнителното деяние на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК е било довършено. Обстоятелството, че се касае до няколко неистински частни документа определя и съставомерността на настоящото деяние, като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Независимо от това, че исканията и договорите са употребени от обвиняемия на една и съща дата, при едно и също посещение в офиса на банката – картоиздател, то се касае до осъществени няколко състава на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 309 от НК, доколкото употребата на различни документи сама по себе си, предполага осъществяване на самостоятелни деяния.

Извършеното от С. престъпление е съставомерно и от субективна страна. Той е съзнавал, че съставя неистински документи – че придава на вид на инкриминираните искания и договори, че изхождат от свидетелите В. Д. и Т. Д. Съзнавал е общественоопасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване. Знаел е че с изготвянето на документите ще удостовери съгласието на свидетелите за сключване на договори за издаване на банкови карти и възникване на съответните правни последици от договорите, като е целял това. Именно по тази причина ги е представил и пред служител на насрещната страна по договорите – Банката.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняеимия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.309 ал.1 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването на С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до две години лишаване от свобода, обвиняемият е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от наказателно тогворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК, няма настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът отчете като смегчаващо отговорността обстятелство, касааещо личната степен на обществена опасност, липсата на лоши характеристични данни на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало. Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната му опасност бяха преценени обстоятелствата, при които престъплението е извършено – продължителние период от време през който подсъдимият е подготваля осъществяването на деянието, всичките му несъставомерни действия в тази насока /включително получаването на документите за самоличност на двамата свидетели/, които свидетелстват за предумишленото му поведение и проявена престъпна упоритост. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на престъплението, съдът прецени вида на удостоверенето с инкриминираните документи – основанито за възникване на правоотношение по договор за дебитни карти. Ето защо, счита че при превес на смегчаващите вината обстоятелства, нему следва да му бъде наложено наказание на минимума предвиден в закона, а именно – 1000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен и осъждането му, по текста, по който му е повдигнато настоящото обвинение, предполага и осъждането му да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ