МОТИВИ към Присъда № 446/08.10.2015г.

по НОХД №573/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Н.Е.И. ЕГН ********** за това, че за времето от 08.07.2010 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград и с. Самуил, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ- експертно решение № 1266 зас. № 127 от 08.07.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “ Св. Иван Рилски” гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП – 21573/29.11.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към заявление с вх. № МП – 21574/29.11.2010 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представен на директора на РУ “СО” гр. Разград / сега ТП на НОИ гр. Разград/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 3 715.22 лв. / три хиляди седемстотин и петнадесет лева и 11 ст./, собственост на НОИ – София, с намерение да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца, изтърпяването съответно отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ София с ЕИК 12108252, представлявано от Управител Б. П. и проц.представител юриск. В. за сумата 3715.22лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на деликта до окончателното изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявения граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. И. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение, ведно със законната лихва.

Подсъдимият Н.Е.И., по същество признава вината си моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени на основание чл.13 и чл.14 от НПК, гласните и писмени доказателства, съвкупно и поотделно, твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Е.И. е роден на *** ***, обл. Разград, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическата обстановка: Подс. Н. И. ***. През месец Юни 2010г. решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. За целта на 29.06.2010г., подал молба – декларация в РКМЕ – Разград вх. № 3118, с която заявил, че желае за първи път да бъде освидетелстван от ТЕЛК и декларирал, че към момента не работи. С молбата – декларация подсъдимият не приложил изискуемите по закон документи. Въпреки това молбата му била приета от св. П. Д. На 08.07.2010г. по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното и съдебно производство лице на името на подсъдимия бил издаден неистински официален документ – Експертно Решение № 1266 зас. № 127 от 08.07.2010г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград, въпреки, че той не бил преглеждан от лекарската комисия в състав председател: д-р Р.Д.Д. и членове: св. Д-р В.Х.М., д-р М. К.М. и д-р Б.Г.Б. /НОИ/. Било съставено медицинско експертно досие /МЕД/ на подс. И., на база подадената молба – декларация, в което били приложени Протокол № 173/12.05.2010г. на Мед. Косисия ЛКК и Епикриза от „ ХО „ при МБАЛ - Разград, с диагноза „ Тромбангиитис облитеранс Бюлгери...”. В Експертното ришение било отразено, че подс. И. е с водеща диагноза „ Болбести на артериите и артериолите „ и му била определена 74% трайно намалена работоспособност , а за дата на инвалидизацията била посочена – 08.07.2010г. Цялото досие на подсъдимия било изпратено в РУ „ СО „ – Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение № 1601 зас. № 097 от 10.12.2010г.

Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК – гр. Разград, на 29.11.2010г. подс. И. лично се явил и подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх. № МП 21573/29.11.2010 и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 21574/29.11.2010г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/. Заявленията били подписани от подсъдимия и приети от св. П. И.. Към двете заявления подс. М. приложил неистинският официален документ – процесното Експертно Решение на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложил и документите си за придобития трудов стаж. Служителката, която приел документите обработила образуваната пенсионна преписка, преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. И. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност / над 74 на сто/ от 08.07.2010г. в размер на 142.88 лева месечно, лична социална пенсия за инвалидност от същата дата, в размер на 24,74 лева месечно. С разпореждане № 42/ прот. № 01001 от 07.01.2011г. на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград, горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимия, като общият им размер за изплащане бил 170,62лв. По този начин за времето от 08.07.2010г. до 30.04.2012г. включително подс. И. получил от ТП на НОИ – гр. Разград парична сума в размер на 3715.11лева, представляваща изплатени пенсии.

На 21.04.2012г. така отпуснатите пенсии на подс. М. били спряни, считано от 01.05.2012г., поради изтекъл срок на инвалидност.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова и техническа експертиза се установява, че саморъчните подписи за председател и членове в процесното Експертно решение, не са положени от свидетелите Р. Д., В. М., М. М. и Б. Б.. Отпечатъкът от печат вероятно е положен с печата на ТЕЛК – МБАЛ – Разград. Подписите положени за „ заявител „ и „Декларатор” в Заявление с вх. № МП 21573/29.11.2010 и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 21574/29.11.2010г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване”- гр. Разград са изпълнени от подс. И..

От официалните справки за получени лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност се установява, че за процесния период подс. И. е получил пари в общ размер на 3715.11лева.

Подс. И. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно Решение № 1266 зас. № 127 от 08.07.2010г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград, представено пред директора на РУ „Социално осигуряване „ гр. Разград, Заявление с вх. № МП 21573/29.11.2010 и Заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 21574/29.11.2010г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване”- гр. Разград, Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите, Б. Б., Р. Д., В. М., М. М., П. И..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 08.07.2010 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград и с. Самуил, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ- експертно решение № 1266 зас. № 127 от 08.07.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “ Св. Иван Рилски” гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП – 21573/29.11.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към заявление с вх. № МП – 21574/29.11.2010 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представен на директора на РУ “СО” гр. Разград / сега ТП на НОИ гр. Разград/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 3 715.11 лв. / три хиляди седемстотин и петнадесет лева и 11 ст./, собственост на НОИ – София, с намерение да ги присвои.

Подс. И. лично се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 1266 зас. № 127 от 08.07.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “ Св. Иван Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. И. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. И. не беше представил експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 3 715.11 лв. са преминали във фактическата власт на подс. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, съзнавал е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той е предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал е акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искал настъпването на този резултат. Наред с това, у същия е било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия И., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – две години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяване на така определеното наказание за изпитателен срок в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

Относно предявеният граждански иск в размер на 3 715.22 лв. от ощетеното юридическо лице - НОИ София с ЕИК 12108252, представлявано от Управител Б. П., съдът с оглед изложената фактическа обстановка и възприети доказателства намери същият за доказан по основание и в размер на 3 715.11 лв., в който следва да бъде уважен , а за остатъка в размер на 0,11лв. отхвърлен като неоснователен и недоказан. В този смисъл съдът осъди подс. И. да заплати на НОИ София с ЕИК 12108252, представлявано от Управител Б. П. сумата 3 715.11 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане. За горницата над уважения размер, гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подс. И. да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 130.55 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 148.60 лв. лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гр. иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: