Мотиви към Решение №483 от 29.10.2015г., постановено по НАХД №647/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия В.Г.В., роден на *** *** за това, че на 14.05.2015 г. в гр. Разград, на кръстовище на ул. Странджа, при кръстовището с ул. Марица и ул. Перистър, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Зафира” с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да оставя в опасност живота и здравето на хората…“; чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП “Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 116 от ЗДвП и чл. 193 от ППЗДвП “водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП “При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като с деянието си по непредпазливост на пешеходна пътека е причинил средна телесна повреда на Златка Н.Н., ЕГН **********,***, изразяваща се в травма на дясна ръка – отломъчно /авулзионно/ счупване на лакътния израстък на едноименната кост, която е довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. “а”, във вр. с ал. 1, б. “б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият В. В. дава кратки обяснения без да изрази изрична позиция относно причините за произшествието. Изразява съжаление за случилото се.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият В.Г.В. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, женен, неосъждан.

Обв.В.В. е правоспособен водач от 1970 г. и притежава свидетелство за управление на МПС, категории от А до Д+Е. Притежава л.а. “Опел Зафира" с рег. № *****.

На 14.05.2015 г. сутринта той потеглил с автомобила си към към центъра на гр. Разград. До него на предна дясна седалка седял св. Х.Я.. Към 09,15 ч. той навлязъл с автомобила по ул."Грънчарска" по която стигнал до кръстовището с ул. Странджа до бензиностанция ОМВ. Кръстовището било урегулирано със светофари. Обв. В. дал ляв пътен показател и се престроил за завиване наляво, след което спрял на червен сигнал. След като светофарната уредба светнала зелено той предприел завиване наляво по ул. Странджа, в посока към магазин Била. По същото време пострадалата З. Н.Н., която била на отсрещния тротоар на кръстовището, при зелен за нея сигнал на светофара, предприела пресичане на ул. Странджа, по посока към бензиностанция “ОМВ”. Тя се движела по пешеходна пътека тип М.8.2 и носела чанти в двете си ръце. Обвиняемият забелязъл късно пресичащата пешеходка, реагирал със закъснение, предприемайки аварийно спиране, но въпреки това блъснал пешеходката, при което тя паднала на дясната си страна върху асфалтовата пътна настилка.

Обв. В. веднага излязъл от автомобила и отишъл при нея. Предложил да я закара до болницата, но тя отказала. За случая веднага били уведомени спешна помощ и полицията. Постарадалата била откарана в спешна помощ при МБАЛ- Разград.

На мястото бил извършен оглед от следствено-оперативна група. На обв. В. била взета кръвна проба за изследване. Видно от назначената химическа експертиза в кръвта на обв.В.В. не се установява наличие на етилов алкохол.

От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че:

В резултат на претърпяно ПТП на 14.05.2015г. пострадалата е получила: Травма на дясна ръка - отломъчно (авулзионно) счупване на лакътния израстък на едноименната кост, хематом и охлузвания на кожата в областта на фрактурата, охлузване на гривнената става; Болка в областта на лява подбедрица;

По своята медико-биологична характеристика счупването в областта на дясна лакътна става обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник- увреждане представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.

Останалите увреждания са довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота на пострадалата - увреждане, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.

Срока за имобилизация при такова счупване е 3-4 седмици, като трудоспособността за нефизически труд се възстановява след около 2 месеца, а за физически - след 3 месеца.

Външните травматични увреждяния и счупването на горния край на дясната лакътна кост е възможно да са получени при подпиране (опора) на лакът при приземяването на пътното платно след удара от автомобила.

В своята съвкупност травматичните увреждания могат да бъдат получени по начин, като сочат данните по Досъдебното производство.

Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза:

1. Тъй като местопроизшествието не е запазено както по отношение на процесния автомобил, така и по отношение на пешеходката, за мястото на сблъсъка, можем да съдим единствено по свидетелските показания. Според самата пешеходка и според св.Х.Я., тя се е движила по пешеходната пътека и към момента на сблъсъка е достигнала приблизително до средата на пътното платно, като е изминала около 6.0 м от започване пресичането на ул. Странджа.

Така спрямо дължината на ул. Странджа сблъсъкът между пешеходката Златка Н.Н. и л.а. “Опел Зафира" с рег.№ ******** е настъпил върху пешеходната пътека пресичаща ул. Странджа при кръстовището с ул. Марица и ул. Перистър, към страната на бензиностанция ОМВ. Спрямо широчината на ул.Странджа ударът е възникнал на около 6.0 м от десния тротоар на ул.Странджа, гледано по посока от ж.к. “Орел” към магазин “Билла”.

2.В материалите по досъдебното производство не се съдържат данни въз основа на които би могло да се формулира обективно заключение по отношение на скоростта на процесния автомобил непосредствено преди ПТП, тъй като местопроизшествието не е запазено.

От спряно положение до започване на ново, този път аварийно спиране, автомобилът е изминал 5-6м, за което той би достигнал скорост не по-голяма от 10 км/ч. тази скорост кореспондира и с обстоятелството, че не са констатирани спирачни следи от аварийното спиране.

3. На 14.05.2015г. около 09.15ч. по ул. Грънчарска към кръстовището с ул. Странджа се е движил л.а. “Опел Зафира” с рег.№ *******, управляван от В.Г.В.. В автомобила освен водача, на предната седалка е пътувал св.Х.Я.. Когато пред автомобила светва зелена светлина на светофара, В. го насочва към кръстовището, с цел да завие наляво и продължи по ул. Странджа към магазин “Билла”. След като навлиза някъде около средата на кръстовището, В. спира автомобила за да изчака превозните средства имащи предимство за преминаване през същото.

По същото време пешеходката З. Н.Н., която се е движила по десния тротоар на ул. Марица” към процесното кръстовище, при зелен за нея сигнал на светофара, предприема пресичане на ул. Странджа, по посока към бензиностанция “ОМВ” по прилежащата пътека тип М.8.2, носейки чанти в двете си ръце. Около 2.6 сек., след като пешеходката започва пресичане на ул.Странджа, водачът В. потегля от спряно положение за да продължи движението си в указаната по-горе посока. Той като водачът не е възприел своевременно пресичащата пешеходка, реагира със закъснение и спира на място, след като в последния момент преди спирането блъска пешеходката, която пада върху асфалтовата пътна настилка.

4. Като сравним времето за движение на пешеходката по пешеходната пътека (tdb) се вижда, че първата величина е по-голяма от втората (tn>= tdb), което означава, че пешеходката е навлязла върху пътеката преди последното потегляне на автомобила и водачът В.В. е имал време (2,6 сек.) да я забележи и своевременно и да я изчака да пресече уличното платно по пешеходната пътека. Очевидно В. не е забелязал пешеходката своевременно, тъй като самият той твърди, че я е видял непосредствено преди удара, докато спътникът му св.Христов е успял да я забележи.

5.Основна причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че водачът В.В. не е следил непрекъснато и с достатъчно внимание и концентрация пътната обстановка по маршрута, по който е трябвало да премине през кръстовището между ул. Странджа и ул. Грънчарска и ул. Марица. поради тази причина той не е възприел своевременно пешеходката пресичаща траекторията му на движение по пешеходната пътека тип М.8.2, особено като се има пред вид, че тя е започнала пресичане 2,6 сек. Преди В. да потегли след временното спиране на автомобила по средата на кръстовището. Той е имал пълна възможност да я забележи, подобно на неговия спътник св.Я. М. Х. и да я изчака да приключи пресичането.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетелите Зл. Н. и Я. Христов от досъдебното производство, писмените доказателствени материали, назначените експертизи. Автотехническата експертиза установява причините за произшествието и сочи като такава – проявеното от обвиняемия невнимание -не е следил непрекъснато и с достатъчно внимание и концентрация пътната обстановка по маршрута, по който е трябвало да премине през кръстовището и поради тази причина той не е възприел своевременно пешеходката, пресичаща траекторията му на движение. Този извод на експертизата е обоснован и съдът приема, че заключението на вещото лице отразява обективната обстановка по случая. Назначената медицинска експертиза установява уврежданията на пострадалата. Поради изложеното съдът намира, че фактическите обстоятелства, отразени в постановлението на прокурора са доказани.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. “а”, във вр. с ал. 1, б. “б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 14.05.2015 г. в гр. Разград, на кръстовище на ул. Странджа, при кръстовището с ул. Марица и ул. Перистър, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Зафира” с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да оставя в опасност живота и здравето на хората…“; чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП “Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 116 от ЗДвП и чл. 193 от ППЗДвП “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП “При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като с деянието си по непредпазливост на пешеходна пътека е причинил средна телесна повреда на З. Н.Н., ЕГН **********,***, изразяваща се в травма на дясна ръка – отломъчно /авулзионно/ счупване на лакътния израстък на едноименната кост, която е довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник. Обвиняемият като водач на автомобил не е бил внимателен в необходимата степен, не е контролирал пълноценно управлявания автомобил и така е варушил изброените нормативни правила. В резултат на допуснатото от него нарушение на правилата за движение по пътищата се е стигнало до разглежданото произшествие, при което на пешеходката са причинени телесни увреждания, покриващи състава на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. От субективна страна жалбоподателят е действал непредпазливо – не е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

При определяне на наказанието на обвинаемия В. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него непредпазливо престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години, деецът не е бил осъждан към момента на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът намира, че обвиняемият не е лице с висока степен на обществена опасност, а и отчита като смекчаващи обстоятелства, изразеното от същия съжаление, проявената загриженост към пострадалата при инцидента. С оглед изложеното съдът намира, че е налице решителен превес на смекчаващите обстоятелства, поради което и наказанието на обвиняемия следва да се определи в размер равен на минималния. При това съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето на дееца. Съдът намира, че в случая на основание чл.343г. във вр. с чл.343 от НК във вр. с чл.78а, ал.4 от НК на обвиняемия следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС и като отчита изброените смекчаващи обстоятелства, намира, че същото наказание следва да бъде наложено за срок от три месеца. Следва да бъде зачетено времето през което обвиняемият е бил лишен от това право по административен ред.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: