Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр. Разград 07.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 04.06.2015 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Г.А., като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 1800 по описа на Разградски районен
съд за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. чл. 79
ЗЗД, във вр. чл. 86 ЗЗД.
В срока за решаване на делото, настоящия състав е постановил Определение от 15.06.2015г. /л.135-138/, с което е:
- прекратил производството
по гр.д.№ 1800/2014г. по описа на Районен
съд – Разград.
- обезсилил е
Заповед за незабавно изпълнение № 1731 от 26.06.2014г. издадена по ч.гр.д. №
1102/2014г. по описа на Районен съд – Разград
- обезсилил
издадения на 26.06.2014г. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от по ч.гр.д. № 1102/2014г. по
описа на Районен съд – Разград.
Изпълнявайки задължителните указания на горната инстанция, РРС следва да продължи съдопроизводствените действия, а именно следва да постанови Решение по същество на спора, както следва:
-
сумата 161,29лв. /сто
шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ главница, ведно със
законната лихва от 23.06.2014г. до изплащане на вземането,
-
сумата 4,25лв. /четири лева
и двадесет и пет стотинки/ наказателна лихва върху просрочена главница от
10.07.2012г. до 10.10.2012г.,
-
сумата 6,28лв./шест лева и двадесет и осем
стотинки/ просрочена лихва от 10.07.2012г. до 09.10.2012г.,
за които суми е издадена
заповед за незабавно
изпълнение
по чл. 417 ГПК по гр.д.
№ 1102/2014г. по описа на Районен съд – Разград.
Претендират
се и деловодни разноски. В съдебно заседание при редовност в призоваването ищеца
не изпраща представител.
По делото е
встъпило в качеството си на трето лице помагач на страната на ищеца - "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С. ****, район В., ж.к. М.д., Р.П.-Казанджията No
4-6, законен представител Р.И.М.-Т. – управител. Същото представя Договор
за прехвърляне на парични вземания сключен на 17.12.2014г. между ищеца и
третото лице помагач с нотариална заверка на подписите с рег. № 7768 от 18.12.2014г.
от К.Б., нотариус с район на действия Софийски районен съд, рег. № *** на
Нотариалната камара. Видно от § 2, т.2.4 от същия, считано от 05.01.2015г.
ищецът в качеството си на цедент е продал на третото лице помагач в качеството
му на цесионер, изрично посочени вземания, възникнали от договори за кредит,
сключени между цедента, в качеството му на кредитор и неговите клиенти –
кредитополучатели. Вземането по процесния Договор за земеделски кредит №
121-376292/19.10.2007г. е описано в Приложение № 1, което е неразделна част от
договора за цесия /л.33-41/. В съдебно заседание при редовност в
призоваването не изпраща представител. Чрез представителя си старши юрисконсулт
Ц.Д., депозира писмена молба, с която моли исковите претенции да бъдат уважени
/л.117 – 118/.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК сочи, че
е внесъл дължимите суми. В открито съдебно заседание ответникът при редовност в
призоваването се явява лично и сочи, че е изплатил изцяло задължението си към
ищеца по процесния договор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от събрания доказателствен
материал се установява, че на 19.10.2007г. между ищеца, като кредитодател и ответника в качеството му на
кредитополучател, е сключен Договор за земеделски кредит №
121-376292/19.10.2007г. за сумата от 3 000 лв. /л.5 – 7/. На 19.08.2009г. между същите бил сключен
анекс № 1 към въпросния договор /л.8-9/, а на 11.01.2010г. бил сключен и анекс
№ 2 /л.10-11/.
Единствения
спор между страните е дали ответникът е заплатил на ищеца дължимите по
цитирания договор суми, претендирани в настоящото производство.
Видно от
заключението на съдебно счетоводната експертиза /л. 127-130/, което съдът
възприема като обосновано, пълно и компетентно изготвено, е че непогасената
главница по процесния договор е в размер 161.29 лв., наказателната лихва за периода
от 10.07.2012г. до 10.10.2012г. е в размер на 4.25 лв., а договорната лихва за
периода 10.07.2012г. до 09.10.2012г. е в размер на 6.28 лв. Посочените суми
изцяло съвпадат с претендираните от ищеца суми посочени в процесната Заповед по
ГПК. Вещото лице сочи, че на
07.12.2012г. е направено вноска, но тя е отнесена по друг кредит сключен
между същите страни – по Договор за земеделски кредит №
121-458364/17.05.2008г., а не по процесния Договор за земеделски
кредит № 121-376292/19.10.2007г.
По делото е
приобщен и Договор за прехвърляне на парични вземания сключен на 17.12.2014г.
между ищеца и третото лице помагач с нотариална заверка на подписите с рег. № **** от 18.12.2014г. от К. Б., нотариус с район на действия Софийски
районен съд, рег. № ***
на Нотариалната камара. Видно от § 2, т.2.4 от същия, считано от 05.01.2015г.
ищецът в качеството си на цедент е продал на третото лице помагач в качеството
му на цесионер, изрично посочени вземания, възникнали от договори за кредит,
сключени между цедента, в качеството му на кредитор и неговите клиенти –
кредитополучатели. Вземането по процесния Договор
за земеделски кредит № 121-376292/19.10.2007г. е описано в Приложение № 1,
което е неразделна част от договора за цесия /л.33-41/.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422
ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по
силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави договорените
услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените
обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението
си.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключения процесен Договор. Безспорно се
установява, че предмета на договора е получен от ответника, ето защо, последния
дължи претендираните от ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е
доказан, както по основаване, така и по размер, и като такъв следва да бъде
уважен.
По
разноските.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 475 лв., представляваща сторени деловодни разноски в настоящото
исково производство от които – 75 лв. за заплатена държавна такса, 100 лв. за
претендирано юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, и 300 лв.
за възнаграждание на вещото лице. Ответника
следвада заплати на ищеца и сумата от 25
лв. направени за разноски в заповедното производство – за платена държавна
такса.
Воден от
горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът И.Б.И., ЕГН **********,*** С.Р.№ **, ДЪЛЖИ на ищеца "ПроКредит
Банк (България)" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****
район В., бул. Т.А. No **, тел.: * *** ***,
факс: * *** ***,
представлявано от М. Д. П., Р. В. Т., Ем. Хр. Ц. и Р. Ив. П., Начин на представляване: съвместно от всеки
двама от изпълнителните директори М.Д.П., ЕГН **********, Р.В.Т., ЕГН **********, Е.Х.Ц., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********, следните суми, за която е издадена Заповед № 1731 от
26.06.2014г. за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 1102/2014г. по описа на
Районен съд – Разград:
-
сумата
161,29 лв. /сто
шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ - главница,
ведно със законната лихва от 23.06.2014 г. до
изплащане на вземането,
-
сумата 4,25 лв. /четири лева
и двадесет и пет стотинки/ наказателна лихва върху просрочена главница от
10.07.2012г. до 10.10.2012г.,
-
сумата 6,28 лв./шест лева и двадесет и осем стотинки/ просрочена
лихва от 10.07.2012г. до 09.10.2012г.,
за които суми е издадена
заповед за незабавно
изпълнение
по чл. 417 ГПК по гр.д.
№ 1102/2014г. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА И.Б.И.,
ЕГН **********,*** С.Р. № 17, да заплати на "ПроКредит
Банк (България)" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****
район В., бул. Т.А. No **, тел.: * *** ***,
факс: * *** ***,
представлявано от М. Д. П., Р. В. Т., Ем. Хр. Ц. и Р. Ив. П., Начин на представляване: съвместно от всеки
двама от изпълнителните директори М.Д.П., ЕГН **********, Р.В.Т., ЕГН **********, Е.Х.Ц., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********:
-
сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет/,
представляваща деловодни разноски в настоящото исково производство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
- сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1102/2014г. по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
Решението е постановено при участието на
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, Седалище и адрес
на управление гр. С. ****, район В., ж.к. М.д., Р. П.-К. No *-*, законен представител Р.И.М.-Т.– управител - ТРЕТО
ЛИЦЕ ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА "ПроКредит Банк (България)"
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С. ****, район В., бул. Т.А. No **,
тел.: * *** ***, факс: * *** ***, представлявано от М.
Д. П., Р. В. Т., Ем. Хр. Ц. и Р. Ив. П.,
Начин на представляване: съвместно от всеки двама от изпълнителните
директори М.Д.П., ЕГН **********, Р.В.Т., ЕГН **********,
Е.Х.Ц., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.
7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: