Р Е Ш Е Н И Е
№ 332/30.10.2015 г.,гр.Разград
секретар : П.Т.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1836 по описа за 2014 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е
за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи сумата от 542,22 лева, цена на предоставени му 233 куб. метра питейна
вода и ВиК услуги за отвеждане и
пречистване на отпадните води по една фактура за периода от 23.05.2011г. до 20.07.2011г., както и
сумата 179,79 лева обезщетение за забава, ведно със законна лихва върху
главницата до окончателното плащане и разноски по делото.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор. В заповедното производство той
е възразил по реда на чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№***/2014г. по описа на РРС, че имота му в селото
е празно дворно място и няма консумация на вода, че водомера в имота е бил
подменен през 2011г., след което в имота се е получил теч, за който той няма
вина и не дължи плащане на сумата по съставената фактура.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответникът в настоящото
производство-С.А.М. е потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца на имот, находящ се на адрес: с.Веселина, община
Лозница, ул.”Х. Б.” №***. При ищеца ответникът е записан с абонатен номер ***.
По реда
на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1 ***/2014г.
на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника за сумата 545,22 лева за консумирана, но незаплатена вода за
периода 23.05.2011г. до 20.11.2011г. и за сумата 159,74 лева лихва за забава за
периода от 01.09.2011 до 18.07.2014г.и 25 лева разноски по производството.
Ответникът е възразил срещу издадената заповед, че не дължи търсената сума,
заради което ищецът е предявил настоящия иск.
От
допълнително представените писмени доказателства става ясно, че съгласно план
за извършване на метрологична проверка на водомерите на потребителите от район
Лозница на 10.05.2011г. е извършена подмяна на водомера в имота на ответника с
оборотен такъв-протокол №106317-л.72 и л.67 от делото. По партидата/карнета/ на
ответника е записана подмяната на водомера и номера на протокола за подмяна, на
23.05.2011г. и на 25.06.2011г. е записано „0” показание на консумация на вода,
а на 11.07.2011г. е отчетена консумация на вода 466 куб.метра-видно от
приложение №4 от приложенията към заключението на вещото лице.
Видно
от показанията на разпитания по делото свидетел, ответникът не живее в селото,
имота представлява празно дворно място, в което има засадени овощни дървета,
стопанисва се от родителите на ответника. Имотът е ограден, но има свободен
достъп от улицата до водомерната шахта в него. Според свидетелят на
11.07.2011г. сина му е бил в имота и е чул да тече вода и веднага той и баща му
са уведомили инкасатора, който е съсед на имота.
На
11.07.2011г. ответникът е депозирал жалба пред ищеца, с което е заявил, че „не
ползва вода и че след подмяната на водомера се е получил теч от който
са”навъртени”466 куб.метра вода”, поискал е да се установи точната причина за
„теча” и „тези кубици да се приспаднат. Видно от разменените писма между
страните, както и от обясненията на представителя на ищеца в съдебно заседание,
причината за възникналия теч е язва на щуцера на водомера, който щуцер е част
от водомерния възел и при подмяната е подменен само водомера, без другите две
части, който го държат към системата-л.83 от делото. От кореспонденцията между
страните, става ясно още, че инкасатора на селото реално не е поглеждал
водомера в шахтата на имота, тъй като бащата на ответника му казвал, че не е
ползвал вода. Приемайки, че това е пропуск на техния служител ищецът е намалил
на половина отчетените от водомера кубици вода-на 233 куб.метра, но не изцяло,
тъй като е счел, че ответникът не го е допуснал до имота си за да извърши и
отчете показанията на водомера.
По делото е назначена съдебно счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че за процесните 223
куб.метра вода ищецът е съставил фактура, в която правилно е изчислена цената
на доставената вода в размер на 545,22 лева с включен ДДС, като изтеклата лихва
за забава върху главницата е в размер на 158,41 лева за периода от 01.09.2011г.
до 18.07.2014г.
Пред вид изложеното съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград,
одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ и станали задължителни за
всички потребители, включително и за ответника, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране. В случая, обаче, не се установи консумация на питейна
вода от страна на ответника. А съобразно доказателствената тежест в настоящото
исково производство, задължение да установи това има ищецът. Сам ищецът твърди
и признава, че се е получил „теч” от дефектирал оборотен водомер, който е тяхна
собственост, че подмяната е извършена от негови служители. Необосновано е
приел, че за отчетения разход на вина има и ответника, тъй като не е осигурил
достъп на инкасатора до имота си. Подобен извод от разменената кореспонденция
не може да се направи, а съгласно показанията на свидетеля, до шахтата и
водомера има свободен достъп от към улицата.
Затова съдът приема, че няма основание да се ангажира
отговорността на ответника, който в проведеното по ч.гр.д.№***/2014 г. е
възразил, че няма вина за получилия се в имота му теч от подменен оборотен
водомер.
Предявения иск, като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли.
Ответникът има право на разноски по делото съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, но такива той не е поискал, неговия
повереник в съдебно заседание изрично е заявил, че не претендира за разноски и
такива не следва да се присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Водоснабдяване-Дунав”ЕООД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление:
гр.Разград, ул. „Сливница „ № 3А
иск по реда на чл.422 от ГПК против С.А.М. с ЕГН-********** *** настоящ адрес-***, за съществуване на вземане на сумата от 545,22
лева –цена на питейна вода по фактура № ***
за периода от 23.05.2011г. до 20.11.2011г. и сумата от 159,74 лева обезщетение
за забава за периода от 01.09.2011г. до 18.07.2014г., като неоснователен и
недоказан.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: