Решение по Гражданско дело 1044/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 352

гр. Разград 14.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 08.10.2015 г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1044 по описа на Разградски районен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на Управителния съвет Борислав И. Михайлов, чрез пълномощника адвокат М.П. ***, против Е.И.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Със същата, ищецът моли да бъде осъден ответника, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СУМАТА от 9 319.24 лева /девет хиляди триста и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляващи възстановено по щета № 120050/01.06.2010г., изплатено от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи на „Регулийрунсбюро Шмитз” – Германия, обезщетение за имуществени вреди нанесени на л.а. „Фолксваген Поло” с ДК № К-RK 2607, собственост на К.К. от гр. Кьолн, Германия, увреден в следствие на ПТП настъпило на 07.11.2009 г. /виновно причинено от ответника/, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба - 16.06.2015 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.228, ал.12 КЗ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Претендира деловодни разноски. В открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат М.П. *** поддържа исковата претенция и излага подробни съображения.

Ответникът, чрез особения си представител адвокат И.К. ***, депозира отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за допустима, но неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. В открито съдебно заседание, особения представител поддържа отговора си на исковата претенция и излага подробни съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 07.11.2009г. около 08.45 часа Р.Г. управлявал собствения на майка му К.К., л.а. „Фолксваген Поло” с ДК№ ********** в Р Германия, гр. Кьолн по бул. Дойцер Ринг в посока Кьолн-Калк. На кръстовището с влизане в Дойц- Калкерщрасе, спрял на червен сигнал на светофара. Тогава отзад го блъснал управлявания от ответника собствен микробус марка Фолксваген с ДК№ **********. Ответникът казал на Р.Г., че бърза поради което няма да чака пристигането на полицията, като дал на Г. бележка с регистрационен номер на автомобила му, имената и адреса, както следва : „РР3187 АН, Е.С., Кьолхолфщрасе 5, 50676 Кьолн”. За това никой от участниците не извикал полиция и двамата си тръгнали.

На следващия ден – 08.11.2009г. Р.Г. заедно със своя заварен баща Х.К. отишли на посочения в бележката адрес. На етикет на звънеца стояло името „С.”. Позвънили, но никой не им отворил. Наоколо видели буса със същия регистрационен номер посочен и в бележката. Зад предното стъкло се намирала бележка се телефонен № 0177/7097885. Х.К. преписал номера и фотографирал буса заедно с регистрационния му номер. Позвънил на този номер. Обадил му се мъж с източноевропейски акцент. К. го попитал за произшествието, при което мъжът му потвърдил, че е водачът, предизвикал произшествието предния ден. Уговорили си среща между 19.00 и 20.00 ч. вечерта. Но когато отново отишли в уговореното време на същото място, видели, че името било вече махнато от етикета на звънеца, а бусът също не бил вече там. На позвъняването никой не отворил. От тогава ответника не отговарял на телефона си.

Горното се установява от показанията на Р.Г. и Х.К. /л.50-51 и л. 59/, които съдът кредитира, като пълни, логични, последователни, съвпадащи в детайлите и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. По делото липсват каквито и да е било доказателства, които да им противоречат. Ето защо, съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на особения представител на ответника, че не е доказано обстоятелството, че ответника е причинил процесното ПТП.

На 10.11.2009г. К.К., собственика на горецитирания л.а. „Фолксваген Поло” с ДК№ **********, уведомил застрахователя си за щетите по автомобила му /л.61 - 62/.

Видно от Справка от база данни на Информационния център към Гаранционния фонд, е че към датата на ПТП-то - 07.11.2009г., горецитирания микробус марка Фолксваген с ДК№ **********, не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От същата справка е видно и че микробуса е собственост на ответника /л. 81/.

На 16.06.2010г., с нареждане за презграничен превод, на осн. чл. 288а, ал.1, т.1 КЗ, ищецът възстановил по щета № 120050/01.06.2010г., изплатеното от национално бюро на българските автомобилни застрахователи на „Регулийрунгсбюро Шмитз” – Германия обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 319.24 лв. за увредения в следствие на горецитираното ПТП л.а. „Фолксваген Поло” с ДК№ ********* /л.82/.

По делото са приобщени фактури за разходи за ремонт, отговарящи на претендираните суми.

Ищецът е изпратил регресна покана на ответника, връчена му на 14.10.2014г., но не изплатил процесната сума /л.84 /.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1 т. 2 б.”а” от КЗ, Фондът /Гаранционния фонд/ изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 /разходите за определяне и изплащане на обезщетението/. Предвиденото в цитираната разпоредба право на регрес е правото на ГФ, изплатил на правоимащите лица сумата, обезщетяваща причинените им вреди от ПТП, да я иска от третото лице, причинило вредите.

За основателност на претенцията по чл.288 от КЗ следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: причинено ПТП и вреди от ПТП, виновно и противоправно от трето лице, наличие на предпоставките на чл. 288 ал.1 за заплащане на обезщетение за вредите от ГФ /вкл. липса на застраховка "Гражданска отговорност"/, заплащане на обезщетението за вредите от ГФ на увреденото лице.

Съдът приема, че по делото са установени от представените по делото доказателства всички релевантни факти: налице е виновно причиняване на ПТП от 07.11.2010г. в гр. Кьолн, Германия, от ответника, като същият е управлявал собствения си микробус марка Фолксваген с ДК№ **********, без за него да е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" и е причинил вреди на л.а. „Фолксваген Поло” с ДК№ *********. Вредите в размер на 9 319.24 лв. са заплатени от ищеца на 16.06.2010г. С това ГФ е встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Главницата, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 16.06.2015г. /вж. пощенско клеймо на заверения препис от плика, с който е изпратена исковата молба по пощата – л. 3/, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В подкрепа на оспорването на иска, ответникът не е представител доказателства, обуславящи отпадане на отговорността му или притежаване на застраховка „Гражданска отговорност”. Тъй като предявеният иск е регресен, чието основание е изплащането на исковата сума на увреденото лице, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице след плащането, упражнявайки тези права от свое име. Така и Решение № 211 от 08.12.2014 г. по в.гр. дело № 483/14 г. на Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав.

Предвид изходът от спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в полза на ищцовата страна в размер на 1 168.73 лв., а именно за д.т. и възнаграждение за особен представител на ответника, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление София, 1000, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван от Изпълнителния директор и Председател на Управителния съвет Борислав И. Михайлов, 9 319.24 лева /девет хиляди триста и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляващи възстановено по щета № 120050/01.06.2010г., изплатено от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи на „Регулийрунсбюро Шмитз” – Германия, обезщетение за имуществени вреди нанесени на л.а. „Фолксваген Поло” с ДК № *********, собственост на К.К. от гр. Кьолн, Германия, увреден в следствие на ПТП настъпило на 07.11.2009 г. /виновно причинено от ответника/, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба - 16.06.2015 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.228, ал.12 КЗ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

районен съдия: