Р Е Ш Е Н И Е

№331, 15.10.2015г., гр.Разград.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1202/2015г. по описа на РРС:

Исковете са с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от АПИ, Областно пътно управление-Разград, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 720лв., представляваща разликата до пълния размер на нанесените му имуществени вреди в резултат на ПТП, сумата 105.88лв. мораторна лихва за периода 15.03.14г.-12.01.15г., ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски. Твърди, че на 07.12.13г. на път II23 Русе-Кубрат-Исперих-Дулово при км.31+775 в ляво е настъпило ПТП. Водачът на л.а. Фолксваген Пасат с ДК№ ********* Е. А. е нарушил правилата за движение-поради несъобразяване на скоростта с пътните условия е загубил контрол над л.а. и се е блъснал челно в насрещнодвижещия се л.а.Опел Астра с ДК № ************ с водач Е. Е, при което се блъснал и повредил непоправимо стоманената предпазна ограда /мантинела/ край пътя. Към момента отговорността на водача Е.А. е била покрита от ЗЗГО при ответника /застр.полица№ 02112002919120/.Увредената мантинела-16л.м., като пътна принадлежност на републикански път е държавна собственост. Същата е негодна за употреба, поради което е подменена. Вредата включва демонтиране и монтаж на 16л.м. нова мантинела. Стойността на СРР-827.52лв. е на базата на количествено-стойностна сметка по договор за обществена поръчка за поддържане на 500.800кв.м. републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Разград. Ответникът е определил стойност за възстановяване на мантинелата -681.28лв., начислил е амортидзации от 446.90лв. и стойността на мантинелите като скрап-96.56лв. Остатъкът от 107.82лв. е заплатил на ищеца.

Ответникът ЗД“ Бул Инс“ АД счита исковете за неоснователни. На базата на представените от ищеца документи е съставен ликвидационен акт. Претендираната сума от ищеца е завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Според ответника той се определя като от възстановителната стойност се извадят амортизациите и вторичните суровини.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 07.12.13г. на път II23 Русе-Кубрат-Исперих-Дулово при км.31+775 в ляво е настъпило ПТП. Водачът на л.а. Фолксваген Пасат с ДК№ ******** Е. А. е нарушил правилата за движение-поради несъобразяване на скоростта с пътните условия е загубил контрол над л.а. и се е блъснал челно в насрещно движещия се л.а.Опел Астра с ДК № с водач Е. Е., при което се блъснал и повредил непоправимо стоманената предпазна ограда /мантинела/ край пътя. За ПТП е съставен протокол за ПТП №1263588. Към момента отговорността на водача Е.А. е била покрита от ЗЗГО при ответника /застр.полица№ 02112002919120/. Ищецът твърди наличието на 16 л.м. негодна мантинела, което е наложило нейната подмяна. Вредата включва демонтиране и монтаж на 16л.м. нова мантинела. Стойността на СРР е на базата на количествено-стойностна сметка по договор за обществена поръчка за поддържане на 500.800кв.м. републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Разград. Ответникът е определил стойност за възстановяване на мантинелата -681.28лв., начислил е амортидзации от 446.90лв. и стойността на мантинелите като скрап-96.56лв. Остатъкът от 107.82лв. е заплатил на ищеца.

По делото е назначена съдебно-техническа и оценъчна експертиза, според която увредените мантинели се съхраняват при ищеца. Същите са силно деформирани и негодни за експлоатация по предназначение. Средната пазарна стойност на 1л.м. мантинела, заедно с разходите по монтаж/демонтаж възлиза на 56.30лв. с вкл.ДДС, а по договора за обществена поръчка е уговорен 1л.м. мантинела, заедно с разходите по монтаж/демонтаж от 51.72лв. с вкл.ДДС. Пазарната стойност на 16л.м. СПО възлиза на 900.80лв. с ДДС, а по договор за общ.поръчка възлиза на 827.52лв. с ДДС.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът черпи материалноправната си легитимация от разпоредбите на §1, т.1, т.2 и т.4 от ДР на ЗПътищата и чл. 30 и чл. 49 ал.1 т.4 от ЗП. Предпазните огради са пътни принадлежности, които са част от републикански път, по отношение на който Агенция Пътна Инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането, като от бюджета на агенцията се финансират разходи за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.

Разпоредбата на чл.223 ал.1 КЗ обвързва отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ЗЗГО/ в границите на определена от застрахователния договор сума за причинени от застрахования вреди на трети лица. Видът на вредите и кръга на третите лице са определени в чл. 267 ал.1 т.1 вр. с чл.268 ал.1 т.2 от КЗ, това са вреди, причинени на трети лица вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане, но без причинени вреди на имуществото на пътник в това МПС.

Предвид на горепосоченото при упражняване правото си по чл. 226 КЗ увреденият ищец е предявил иска си пряко срещу застрахователя обезщетение. За да бъде уважен искът му, той следва установи кумулативно наличието на следните предпоставки: отговорност на застраховател по валидно застрахователно правоотношение между застраховател и деликвент, и причинени от застрахователното събитие вреди на трети лица.

За да възникне прякото право срещу застрахователя е достатъчно да е възникнало деликтното право на обезщетение, без да е нужно увреденият да е упражнил правото си срещу граждански отговорното лице, нито гражданската отговорност на застрахования да е установена по съдебен ред.

Съдът приема, че от доказателствата по делото се установи, че на 07.12.13г. на републикански път II23 Русе-Кубрат-Исперих-Дулово при км.31+775 в ляво е настъпило ПТП, в резултат на което са увредени съоръжения по републикаски път- 16л.м. стоманена предпазна ограда, негодна за ремонт. Според заключението на вещото лице пазарна стойност за отстраняване на вредите е в размер на 900.80лв. СРР е възложена от ищеца на ДЗЗД Консорциум ТРП Разград, с който има сключен договор за обществена поръчка. Вредите са отстранени от последния за сумата от 827.52лв., като за същите е издадена фактура. Установено е, и че вредите са причинени от противоправно поведение на водача Е.А., чиято отговорност към момента на ПТП е била застрахована от ответника по валидна ЗЗГО. Ищецът е предявил щетата си пред ответника, който я е уважил частично до размера от 107.82лв., които е и заплатил.

Съгласно разпоредбата на чл.208 ал.3 обезщетението за имуществени вреди при ЗЗГО следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като размера на тази вреда се определя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор, сочеща в чл. 15 и приложенията му конкретни параметри. Съгласно чл.4 вр. с чл.3 ал.2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС- Приложение № 1, чл.15 от Наредба № 24/2006 г. на КФН, методиката се прилага при оценка на щети в случаи на чл. 213 КЗ, като тази методика се прилага само като долна минимална граница в случаите, когато не са представени надлежни документи (фактури) за извършен ремонт на МПС, както и в случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Съгласно чл.273 ал.2 КЗ обезщетението по ЗЗГО обхваща действителната стойност на причинената вреда, но съгласно чл. 267 ал.3 КЗ този размер, не може да бъде по-голям от застрахователната сума по договора. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ за хипотезите, посочени в чл.3 от тази методика и не ограничава горния размер на отговорността на застрахователя. Тази методика е само указание за начина на определяне размера на обезщетението, като поставя ограничения само за минималния размер на отговорността. При определяне на обезщетението по чл. 226 и по чл. 213 КЗ при хипотеза на чл.4 от методиката, застрахователното обезщетение се определя с оглед пазарната стойност на вредите, като същото може да надвишава минималния размер, посочен от Наредбата, ако по делото се установи, че при определяне на размера му застрахователят е съобразил разпоредбите на Наредба № 24/2006 г. Обема на отговорността на застрахователя по ЗЗГО в хипотезата на чл. 213 ал.1 КЗ е тъждествен с обема на отговорността му към увредения, определен съобразно чл. 273, ал.2 КЗ. (В този смисъл Реш. от 08.07.2010г. по т.д.№652/09г. ВКС, ТК, Іт.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; Опр. №598/14.07.10г. ВКС, ТК, Іт.о., т.д.№145/10 г.).

При вреди на имущество застрахователното обезщетение се определя в размер на действително претърпените вреди към момента на увредата до уговорената в полицата застрахователна сума. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Тази действителна стойност е пазарната стойност на вредите към момента на увредата. Това е стойността, срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна загуба. Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. При имуществена застраховка обезщетението е до размера на застрахователната сума и в нейните рамки се определя стойностния еквивалент на вредите, подлежащи на обезщетяване. За този еквивалент се вземат предвид уговорките между страните в застрахователната полица. Застрахователното обезщетение, обаче, не може да надвишава действителната стойността на имуществото към момента на застрахователното събитие. Действителната стойност на имуществото е пазарната му стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл: Реш. от 30.01.12г. по т.д.№1069/10г. ВКС ІІ т.о.; Реш. №109/14.1.09г. по т.д.№ 870/10 г. ВКС Іт.о.; Реш. №115/09.07.09г. по т.д.№627/08г. ВКС ІІт.о.; Реш.№79/02.07.09г. по т.д.№ 156/09г. ВКС, Іт.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за настоящия състав съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства, се установява, че от процесното ПТП са настъпили вредите, обезщетение за които се претендира. Ищецът твърди пълна увреда, докато ответникът с оглед използването на термина възстановителна стойност, по-скоро приема частична такава. Според заключението на вещото лице е налице е пълна увреда, налагаща монтажа на нови стоманени предпазни огради, т.е. дължима е пазарната стойност на вредите към момента на увредата, без овехтяване, което е инкорпорирано в застрахователната стойност. Неоснователно ответникът е начислил амортизации, без да съобрази разпоредбата на чл.15 ал.3 ЗСчет., че ищецът, като бюджетна организация не начислява амортизации на нефинасовите дълготрайни активи и не прилага заложените в Сметкоплана на бюджетните организации сметки от група 24 и подгрупа 603 /т.129/.

Нещо повече установената пазарна цена на 1л.м. демонтаж и монтаж на нова мантинела е по-висока от претендираната от ищеца, което от своя страна обосновава основателността на исковата претенция. Тъй като на 12.01.15г. ответникът е платил частично, то той дължи остатъка от 720лв.

Предвид основателността на главния иск, основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. За периода от увредата /15.03.14г./ до датата на частичното плащане /12.01.15г./ дължимата лихва е в размер на 70.08лв., а за периода от 13.01.15г.-10.07.15г. дължимата лихва върху остатъка е 35.83лв. или общо 105.91лв. Липсата на изменение на обосновава уважаването на иска до претендирания размер.

Претенцията за заплащане на разноски /д.т. и юк.възнаграждение/ е основателна. Платената д.т.100лв., а минималният размер на дължимото юк.възнаграждение е 300лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД“Бул ИНС“АД, ЕИК 831830482 да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК 00695089, Областно пътно управление-Разград сумата от 720лв./седемстотин и двадесет лева/, обезщетение за причинени имуществени вреди по ЗЗ“Гражданска отговорност“, обезщетение за забава за периода 15.03.14г.-10.07.15г. в размер на 105.38лв./сто и пет лева и тридесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2015г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 400лв./четиристотин лева/.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: