Р Е Ш Е Н И Е

Номер 396 23.11.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети ноември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №694 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, срещу К.Г.И., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 884,87лв. главница, законната лихва, сумата 731,18лв. договорна лихва за периода от 31.12.2012г. до 30.09.2013г., 357,64лв. – лихва за забава за периода от 01.01.2013г. до датата на подаване заявлението в съда. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 22.08.2012г. между Глобекс Финанс АД и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит №124920, за предоставен кредит в размер на 1000лв., като договорът за потребителски кредит съдържа съгласие на кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия/ОУ/ към договора. Съгласно т.12.1 от ОУ, кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора сума парична сума с включен годишен процент на разходите, при които общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2100,88лв., договорната лихва е в размер на 1100,88лв. Ответникът се задължил да върне главницата и договорната лихва в срок до 30.09.2013г. на 13 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 161,61лв. при падеж посочен в погасителния план към договора. Ответникът не заплатил изцяло заема, като е погасил сума в размер на 484,83лв., с която са погасени част от главницата в размер на 115,13лв., част от договорната лихва в размер на 369,70лв. На 19.09.2013г. ищецът сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с Глобекс Финанс АД, за което ответникът е уведомен. По ч.гр.д. №450/2015г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение от ответника.

В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор, намира иска за неоснователен, оспорва подписа положен върху известието за доставяне на уведомлението, поради което ответникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 22.08.2012г. е сключен договор за потребителски кредит между ответника и “Глобекс Финанс” АД, по който последният е предоставил сума в размер на 1000лв. Кредитополучателя - ответник се задължил да го върне заедно с договорна лихва в размер на 2100,88лв. на 13 месечни вноски Ответникът заплатил 3 вноски по 161,61лв., или общо 484,83лв. На 19.09.2013г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между ищеца и Глобекс Финанс АД, с който е прехвърлено вземането към ответника. Ищецът е изпратил уведомително писмо изх. №УПЦ-03/АРБ-124920. Известието за доставяне във връзка с това е получено на 08.12.2014г. на адреса на ответника.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №450/2015 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 884,87лв. главница и за сумата 731,18лв. договорна лихва както и 357,64лв. лихва за забава.

Във връзка с направено оспорване на подписа положен на известие за доставяне/л.89/ е открито производство по чл.193 от ГПК. От заключението на вещото лица по изготвената по графологична експертиза се установява, че подписа срещу “подпис на получател” не е изпълнен от ответника. Същият е изпълнен от Цветанка Стойчева Кънчева. В с.з. вещото лице пояснява, че поради масовата практика някои документи да не се подписват от титуляра, а от близки хора в хода на изследването тъй като подписа не е графически съпоставим с подписите на ответника, от документите на лицето, където са посочени роднински връзки, попаднали на съвпадение, че подписът е изпълнен от съпругата на лицето Ц. К. Т.е. документът е неистински по отношение на авторството му.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, остатъкът на задължението на ответника по договор за потребителски кредит №124920 от 22.08.2012г. е 1616.05лв. - главница 884,87лв. и договорна лихва от 731,18лв. Размерът на лихвата за забава от 01.01.2013г. до 05.03.2015г. е в размер на 357,73лв. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено от страните, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника 1000лв. - сума, която следвало да върне, със съответно оскъпяване като възнаградителна лихва. Договорът за кредит посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Договора не е оспорен от ответника. Установено е, че е заплатена сума в размер на 484,83лв., от които главница 115,13лв. и лихва 369,70лв. Спорно в случая е дали ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Същото е абсолютно задължителна материална предпоставка за основателност на претенцията. По делото е приложено известие за доставяне от на ищеца на адреса на ответника. Същото е получено вероятно от съпругата му, тъй като подписа на същото според заключението на вещото лице не е положен от ответника, т.е. е връчено на лице от адреса, съгласно да го приеме по смисъла на чл.46 ал.1 от ГПК, поради което съдът намира, че връчването е редовно и съответно ответникът е уведомен за извършената цесия. На следващо място аргумент в полза на горното, че на ответника е съобщено за извършеното прехвърляне на вземане е фактът, че същият е получил издадената по заявление на ищеца заповед №659/06.03.2015г. по ч.гр.д.№450/2015г. на РРС и е депозирал възражение, приложено на л.11 от заповедното производство. Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомяването за цесията, т.е. цесията е породила действие – в т.см. и задължителната практика на ВКС/Р-е №137/02.06.2015г. гр.д. №5759/14г. ІІІ г.о./. Изложените съображения водят до извода, че длъжникът по вземането е бил уведомен от ищеца, упълномощен от цедента, съгласно чл.4.5 от договора за продажба и прехвърляне на вземания за смяната на кредитора.

Поради изложените съображения съдът намира претенцията за основателна и доказана, като ответникът дължи главница и лихви в размер посочен от вещото лице.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 810,53лв. Ответникът следва да заплати по сметка на РРС направените от бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 66,45лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 239,47лв. за разноските по ч.гр.д. №450/2015г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.И., ЕГН**********, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК201318404 сумата 884,87 лв. /осемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от 27.02.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 731,18лв. /седемстотин тридесет и един лева и осемнадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 31.12.2012г. до 30.09.2013г., сумата 357,64лв./триста петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода 01.01.2013г. до 27.02.2015 г.

ПРИЕМА ЗА ДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК, направеното от ответната страна оспорване истинността на документ - известие за доставяне, в частност относно авторството на подписа, че същият не е подписан от К.Г.И..

ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 66,45лв./шестдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/

ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК201318404 сумата 810,53 лв. /осемстотин и десет лева и петдесет и три стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 239,47лв./двеста тридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №450/2015г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: