Р Е Ш Е Н И Е
№346/11.11.2015 г.,гр.Разград
секретар :Ж.Р.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №721 по описа за 2015 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е
за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата
дължи сумата от 1 445,99 лева за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.01.2012г.
до 30.04.2014г., ведно законна лихва от 25.02.2015г. до окончателното плащане,
както и сумата 129,86 лева обезщетение за забава за периода от 01.03.2012г. до
20.02.2015г. Претендира разноски по делото.
Ответницата
не депозира писмен отговор, но в заповедното производство тя е възразила по
реда на чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, като е заявила, че не дължи търсената от ищеца сума.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответницата Д.С.П. *** е присъединен
потребител на топлинна енергия за обект, представляващ апартамент, находящ се в
гр.Разград, ул.”Грънчарска” №***вх.***aп.***. При ищеца ответницата е записана
с абонатен номер ***.
По реда
на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ *** г. на
РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответницата за сумата 1 445,99 лева за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г. и за сумата 129,86 лева
лихва за забава за периода от 01.03.2012г.
до 20.02.2015г. и 31,52 лева разноски по производството. По реда на чл.414 от
ГПК ответницата е възразила срещу размера на търсената от нея сума, като е заявила,
че не дължи изпълнение на вземането.
Затова в срока на чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят-„Топлофикация Разград”ЕАД е
предявил настоящия иск.
По делото е назначена съдебно счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се
намира в сграда етажна собственост и за процесния период е доставена топлинна
енергия на абонатната станция № ***. В нея се съхранява „протокол за отчетена
топлинна енергия”/ приложение №1от заключението/, които се отнася за период
след процесния, но последната записана в него цифра, отговаря на показанията на
топломера. Във входа е извършвано измерване, дялово разпределение и начисление
на доставената топлинна енергия за процесния период-от 01.01.2012г. до 30.04.2014г.
от „Бруната България”ООД-Русе в края на всеки отоплителен сезон. Спазена е
методиката определена в „Наредбата за топлоснабдяването”. Вещото лице обяснява,
че при посещение на място не е допусната от ответницата в жилището, но съгласно
„индивидуалната справка за използвана топлинна енергия” и „Формулярите за отчет
с подпис на клиента/приложение № 5, 6 и 7
от заключението/ търсените суми са за топлинна енергия-сградна инсталация;
отопление на имот; изравняващи стойности за сезона с такси уреди и услуга с
включено ДДС. Според вещото лице за процесния период ищцата дължи 1 255,53
лева като главница. В заповедното производство търсената сума е в размер на
1445, 99 лева, тъй като не са приспаднати сумите от 24,88 лева и 190,46 лева за
възстановяване на клиента съответно за 2014г. и 2012г. Видно от заключението,
изтеклата лихва за периода от 01.03.2012г. до 20.02.2015г. е в размер 226,91
лева- ищецът претендира по-малък размер от 129,86 лева.
По
делото, въпреки дадената възможност, ответницата не представи доказателства, че
не дължи търсената сума, така както твърди в писмения си отговор.
Пред вид изложеното, съдът
намира от правна страна следното: Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите
части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. Затова тя дължи
за процесния период посочената от вещото лице сума от 1 255,53 лева. Съгласно
чл. 32, ал. 1 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал. 6 на
същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
заключението си вещото лице сочи, че законната лихва от датата на падежа-един
месец след издаване на фактурата до 02.02.2015г. е в размер на 226,91 лева. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес дължимото от ответницата
обезщетение за забава е в размер на търсената от ищеца по-малка сума от 129,86
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответницата дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело, които
следва да се изчислят съразмерно уважената част от иска. Пред вид, точка 11 от
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС при определяне размера на направените разноски, следва да се имат пред вид
и разноските, направени в заповедното производство. Направените от ищеца
разноски в настоящото дело, съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от
ГПК са 647,84 лева+31,52 лева, направени разноски в заповедното производство. Изчислени
съразмерна уважената част от иска от тях ответницата дължи 584,32 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на Д.С.П. с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-*** с адрес: гр. Разград,
ул. ”Черна”, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №599/27.02.2015г.
по ч.гр.д.№***г. по описа на РРС, но за сумата от 1255,53 лева за ползвана
топлинна енергия за периода от 01.01.2012г.
до 30.04.2014г., ведно със законна
лихва, считано от 25.02.2015 г. до окончателното плащане, и сумата 129,86 лева обезщетение за забава,
считано към 20.02.2015г. и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата до 1445,99 лева
главница.
ОСЪЖДА Д.С.П. с
ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 584,32
лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство, изчислени
съразмерно уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: