Р Е Ш Е Н И Е

№346/11.11.2015 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети октомври,  две хиляди и петнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар :Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №721 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи сумата от  1 445,99 лева за консумирана топлинна енергия за периода от  01.01.2012г. до 30.04.2014г., ведно законна лихва от 25.02.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 129,86 лева обезщетение за забава за периода от 01.03.2012г. до 20.02.2015г. Претендира разноски по делото.

Ответницата не депозира писмен отговор, но в заповедното производство тя е възразила по реда на чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, като е заявила, че не дължи търсената от ищеца сума.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:   Няма спор, че ответницата Д.С.П. *** е присъединен потребител на топлинна енергия за обект, представляващ апартамент, находящ се в гр.Разград, ул.”Грънчарска” №***вх.***aп.***. При ищеца ответницата е записана с абонатен номер ***.

По реда на чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№ *** г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата 1 445,99 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г. и за сумата 129,86 лева лихва за забава за периода  от 01.03.2012г. до 20.02.2015г. и 31,52 лева разноски по производството. По реда на чл.414 от ГПК ответницата е възразила срещу размера на търсената от нея сума, като е заявила, че не дължи изпълнение на вземането.

 Затова в срока на чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят-„Топлофикация Разград”ЕАД е предявил настоящия иск.

  По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за процесния период е доставена топлинна енергия  на абонатната станция № ***. В нея се съхранява „протокол за отчетена топлинна енергия”/ приложение №1от заключението/, които се отнася за период след процесния, но последната записана в него цифра, отговаря на показанията на топломера. Във входа е извършвано измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия за процесния период-от 01.01.2012г. до 30.04.2014г. от „Бруната България”ООД-Русе в края на всеки отоплителен сезон. Спазена е методиката определена в „Наредбата за топлоснабдяването”. Вещото лице обяснява, че при посещение на място не е допусната от ответницата в жилището, но съгласно „индивидуалната справка за използвана топлинна енергия” и „Формулярите за отчет с подпис на клиента/приложение № 5, 6 и 7 от заключението/ търсените суми са за топлинна енергия-сградна инсталация; отопление на имот; изравняващи стойности за сезона с такси уреди и услуга с включено ДДС. Според вещото лице за процесния период ищцата дължи 1 255,53 лева като главница. В заповедното производство търсената сума е в размер на 1445, 99 лева, тъй като не са приспаднати сумите от 24,88 лева и 190,46 лева за възстановяване на клиента съответно за 2014г. и 2012г. Видно от заключението, изтеклата лихва за периода от 01.03.2012г. до 20.02.2015г. е в размер 226,91 лева- ищецът претендира по-малък размер от 129,86 лева. 

По делото, въпреки дадената възможност, ответницата не представи доказателства, че не дължи търсената сума, така както твърди в писмения си отговор.

            Пред вид изложеното, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. Затова тя дължи за процесния период посочената от вещото лице сума от 1 255,53 лева. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми  за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал. 6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва. В заключението си вещото лице сочи, че законната лихва от датата на падежа-един месец след издаване на фактурата до 02.02.2015г. е в размер на 226,91 лева. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес дължимото от ответницата обезщетение за забава е в размер на търсената от ищеца по-малка сума от 129,86 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело, които следва да се изчислят съразмерно уважената част от иска. Пред вид, точка 11 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС при определяне размера на направените разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в заповедното производство. Направените от ищеца разноски в настоящото дело, съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК са 647,84 лева+31,52 лева, направени разноски в заповедното производство. Изчислени съразмерна уважената част от иска от тях ответницата дължи 584,32 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

                ПРИЕМА за установено по отношение на Д.С.П. с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-*** с адрес: гр. Разград, ул. ”Черна”, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №599/27.02.2015г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РРС, но за  сумата от 1255,53 лева за ползвана топлинна енергия за периода  от 01.01.2012г. до 30.04.2014г.,  ведно със законна лихва, считано от 25.02.2015 г. до окончателното плащане, и сумата 129,86 лева обезщетение за забава, считано към 20.02.2015г. и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата до 1445,99 лева главница.

             ОСЪЖДА Д.С.П. с ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 584,32 лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: