Р Е Ш Е Н И Е

№367, 11.11.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветалина Дочева

Секретар В.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 799 по описа за 2015г.:

Искът е с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД .

Депозирана е искова молба от Ю.Р.С., с която моли съда да развали сключеният между тях договор прехвърляне на 5/8ид.ч. от имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 24092.501.425.2, построена в държавно дворно място с идентификатор 24092.501.425 срещу задължението на ответника за гледане и издръжка на ищцата от 11.07.13г., обективиран в нот.акт № ** т.* н.д.***г.. на нотариус Б.К.. Ищцата твърди, че след прехвърлянето на имота ответникът заминал за Германия, като се върнал през месец 2014г. През времето, което е бил в Германия нито е полагал грижи за нея, нито й е осигурявал издръжка. След връщането му започнал да нагрубява и заплашва ищцата, като я изгонил от къщата. Първоначално живеела при съседи, а после в една стая в Кметството. В средата на м.април 2015г. с помощта на полицията ищцата се прибрала в дома си, а ответникът се махнал от къщата и отишъл да живее в друго село. От самото начало и досега ответникът не е изпълнявал договорните си задължения- не е предоставял грижи и издръжка.

Ответникът В.Ш.Р. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител адв.Н.В. счита иска за неоснователен, тъй като в договора не е уговорено задължение за ответника за съвместно съжителство, за осигуряването на емоционална близост, топлота и уют.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата и ответника са майка и син. На 11.07.2013г. ищцата е прехвърлила на сина си собствените си 5/8ид.ч. от имот с идентификатор 24092.501.425.2 със застроена площ от 115кв.м., едноетажна, състояща се от три стаи и салон, построена в поземлен имот с идентификатор 24092.501.425 по КККР на с.Б. Л. с площ от 882кв.м. срещу неговото задлъжение да и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега и докато е жива, като прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота, който прехвърля. Сделката е обективирана в нот.акт № * т.* д.****г. на нотариус Б.К. Ищцата представя експертно решение на ТЕЛК №1060 от 093/07.06.1999г., което обаче е със срок на инвалидността до 01.06.2001г.

По делото са разпитани две свидетелки: М. Ал. и Х. М.

Първата свидетелка е кмет на село Б. Л. Твърди, че преди да прехвърли имота на сина си, бабата е била много доволна от него. Той на два пъти й пращал пари за дърва от чужбина. След като му прехвърлила имота В. се върнал в Германия. В края на 2014г. се завърнал с намерението да се установи при майка си. Купил няколко овце. Довел си жена. Направил пълномощно на негово име, с което да взема пенсията на майка си. Отношенията между майка и син били обаче лоши. Според свидетелката много пъти се е налагало да ходят с полиция у тях, защото постоянно ответника и жена му пъдели бабата. След поредното изгонване ищцата отишла при роднини, но после останала на пътя и се наложило свидетелката да я приюти в кметството за около две седмици. Когато трябвало да се къпе ходела в дома на свидетелката. В. не искал да я прибере. Наложило се да ду наредят с полицая да я приеме. Щом бабата се върнала В. и жена му напуснали къщата и се върнали в Германия. Ю. е трудно подвижна /с два бастуна/, има болки в краката, нуждае се от грижи. Свидетелката й праща храна от трапезарията, но не винаги съседите могат да дойдат и да я вземат.

См.М. е съседка на ищцата, която сочи идентични факти, с тези на другата свидетелка. Твърди, че ответника стоял при майка си около пет-шест месеца, взел си жена, но не се разбирали с Ю.. Прибрал й пенсията. Твърди, че е виждала В. да гони майка си и да посяга с пръчка да я бие. Даже се наложило Ю. да спи при роднини, а след това в кметството. Ю. има още един син и една дъщеря, но те също не я поглеждат. Бабата има нужда от помощ. Когато има възможност свидетелката посещава сутрин и вечер ищцата. От кметството й дават храна, но няма кой да й я занесе.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът е основателен и доказан.

Ответникът е поел неделимото задължение за гледането и издръжката на своята майка. Това основно задължение ответникът не е изпълнявал, тъй като през повечето време след прехвърлянето на имота е живял в Германия. Реално страните са живели заедно за пет-шест месеца. От събраните гласни доказателства се установи, че дори и тогава ответникът не е изпълнявал договорното си задължение да полага дължимата грижа, изразяваща се във физическото обгрижване и издръжката на неговата майка. Напротив, свидетелките са категорични, че В. не само, че не е издържал своята майка, а напротив е прибирал единствения й доход от пенсия. Нещо повече, вместо да й осигури нормален и спокоен живот, той се е държал грубо с нея, гонил я от имота за който има пожизнено и безвъзмездно право на ползване, като се е налагала намесата на полиция. След като ищцата се върнала в къщата ответникът се изнесъл и се върнал в Германия. През нито един момент докато е бил в Германия В. не е изпращал пари на своята майка.

Събраха се убедителни доказателства, че ищцата е болна, трудно подвижна и има нужда от ежедневни грижи, които нееднократно е търсила от своя син.

Неизпълнението на основното договорно задължение на ответника е основание за развалянето на договора.

Претенцията за разноски на ищцата също е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл.235, съдът

Р Е Ш И :

РАЗВАЛЯ сключения договор за прехвърляне на собствеността на 5/8ид.ч. от сграда с идентификатор 24092.501.425.2 със застроена площ от 115кв.м., съгласно скица №871/05.02.13г., а по нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот, с площ от 44кв.м., едноетажна, с предназначение-еднофамилна жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон, построена в поземлен имот, държавна собственост с идентификатор 24092.501.425 по КККР на с.Бели Лом с площ от 882кв.м., с административен адрес с.Б. Л., ул.*** №*, при граници: поземлени имоти с идентификатори №№ 24092.501.426, 24092.501.493, 24092.501.424, 24092.501.427, срещу задължение за издръжка и гледане, по нотариален акт № 63, том 3, рег.№2377, дело № 315/2013г. на нотариус Б. К., сключен между Ю.Р.С., ЕГН ********** и Л. Ш. М. от една страна и В.Ш.Р. ***, ЕГН ********** от друга страна, поради неизпълнение, до размера на 5/8ид.ч. от прехвърленото по този договор, на основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Ш.Р. да заплати на Ю.Р.С. сумата от 775.73лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: