Р Е Ш Е Н И Е

Номер 351 05.11.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№817 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу М.К.С., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 710,22 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2014 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 89,47 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 13.02.2015 г. и разноските по ч.гр.д. № *** г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Ответницата оспорва исковете. Сочи, че с влязло в сила на 06.06.2012 г. постановление на ЧСИ процесния апартамент в гр. Разград, ж.к.”О.”№***, ап.*** е възложен на друго лице, поради което след тази дата тя не е потребител на топлинна енергия. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 710,22 лв. за ползвана топлинна енергия за времето 01.11.2012 г. – 30.04.2014 г. и за сумата 89,47 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 13.02.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2015 г. – датата на депозиране на заявлението, както и за сумата 25 лв. разноски по делото. В заповедта за изпълнение липсва посочване на имота, за който се дължи процесната сума, но в самото заявление е посочено, че това е апартамент с адрес гр.Разград, ж.к.”О.”№***, ап.***. Този апартамент е посочен и като адрес на длъжника.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. В чл.3 от тези Общи условия купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Според представеното с възражението на длъжника, депозирано по реда на чл.414 от ГПК, с постановление на ЧСИ Д.Д. за възлагане на недвижим имот от 21.05.2012 г. на Л. М. Й. е възложен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Рзаград с административен адрес гр.Разград, ж.к.”Орел”, бл. ***, ет. ***, ап. ***. Постановлението е влязло в сила на 06.06.2012 г. По ч.гр.д. № *** г. ответницата не е открита в процесния имот.

Имотът ответницата е придобила чрез покупка на 24.08.2006 г. и на 07.01.2009 г. според извлечението за декларирани данни, представено по делото /л.49/. Срещу нея е бил издаден изпълнителен лист за ползвана топлинна енергия за същия имот за периода 01.12.2007 г. – 30.11.2009 г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл. 415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Разгледан по същество, същият е неоснователен. По делото не бяха представени доказателства ответникът да е собственик или титуляр на вещно право върху процесния имот за периода, посочен в заповедта за изпълнение. Ето защо той не се явява купувач по смисъла на Общите условия, поради което от него не следва да се търси изпълнение на задължения за процесния период. Действително чл.14, т.1 от общите условия регламентират задължението купувачът в тридесет дневен срок да уведоми продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или на вещното право на ползване на топлоснабдения имот и ответницата не е изпълнила това свое задължение, което е възникнало тогава, когато е загубила правото на собственост – с влизане в сила на постановлението за възлагане. В същите общи условия не е предвидена санкция за неизпълнение на това задължение, не е предвидена и фикцията да остане купувач на топлинна енергия след като е отчуждено правото на собственост. Следователно ответницата не дължи заплащане на топлинната енергия за процесния период, след като не е била собственик или ползвател на този имот.

Искът за установяване на задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№*** г. е недопустим, тъй като в съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, но това става с осъдителен диспозитив по реда на чл.78 от ГПК, а не с произнасяне по предявен установителен иск.

С оглед неоснователността на иска ответницата не дължи на ищеца заплащане на направените от него разноски както в заповедното, така и в исковото производство. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът трябва да заплати на ответницата направените от нея разноски по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация – Разград”ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриална зона, ул.”Черна”, ЕИК *** срещу М.К.С., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че М.К.С., ЕГН ********** ***ЕАД сумата 710,22 лв. потребена топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2014 г. ведно със законната лихва от 17.02.2015 г., сумата 89,47 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 13.02.2015 г. за имот с адрес гр.Разград, ж.к.”О.”№***, ап.11 като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация – Разград”ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриална зона, ул.”Черна”, ЕИК *** срещу М.К.С., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на направените разноски в размер на 25 лв. по ч.гр.д.№*** г.

ОСЪЖДА “Топлофикация – Разград”ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриална зона, ул.”Черна”, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.С., ЕГН ********** *** сумата 300 лв. /триста лева/ заплатено възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №*** г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: