№ 463 30.11.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
В.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 372 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.П.Й. против
наказателно постановление № 15-1075-000376/28.05.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 25
ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП й е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 123
ал.1 т.3 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са й наложени
административни наказания “глоба” в
размер на 200 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
Жалбоподателката моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, излагайки аргументи за
незаконосъобразност от формална страна и алтернативно за наличие предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.05.2015 г., в гр. Разград, в
Градски парк, жалбоподателтката привела в движение собствения си лек автомобил
“Порше Кайен” с рег. № ****, който бил паркиран на паркинга пред хотел –
ресторант “Лес”. При предприемане на маневрата за излизане от реда на
паркираните ППС, като не съобразила тяхното местоположение, завивайки в дясно,
тя блъснала паркирания от дясната й страна лек автомобил “Пежо 306” с рег. № ****
в предната броня. От силата на удара “Пежо” - то се преместило, но вместо да
спре и да установи последиците от поведението си, жалбоподателката продължила и
напуснала паркинга. По същото време там се намирала и св. Ил., чието
малолетното дете тичало пред паркираните автомобили и която възприела
действията на жалбоподателката. По – късно, мястото на ПТП било посетено от
контролните органи по ЗДвП, които били сигнализирани за инцидента от
собственика на блъснатата кола и които възприели визуално щетите по този автомобил.
Самоличността на жалбоподателката била установена след това, въз основа на
записите на видеокамерите на хотел-ресторант “Лес” и показанията на св.Ил., въз
основа на индивидуализиращите белези на управлявания от Й. автомобил. За така
установеното, като счел че на 05.05.2015 г., последната е осъществила нарушения
на ЗДвП, св. Ц., съставил АУАН с бл. № 098134/08.05.2015 г., в който посочил,
че Й., извършвайки посочената по – горе маневра, не се е съобразила с
положението на паркираните автомобили и е блъснала с дясната си страна предна
броня на дясностоящия й л.а. “Пежо 306” с рег. № ****, вследствие на което е настъпило
ПТП с материални щети, след което е напуснала мястото на настъпилото ПТП без да
спре и установи обстоятелствата и щетите настъпили от него и съответната служба
за контрол на МВР. За виновно нарушени актосъставителят посочил чл. 25 ал.1 от
ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от
жалбоподателката, с отбелязване, че по нейната кола няма щети. Въз основа на
АУАН на 22.07.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на
осъществените от жалбоподателката действия е идентично с описанието дадено им в
АУАН, за виновно нарушени са посочени разпоредбите на чл. 25 ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 от
ЗДвП и нейната отговорност е ангажирана съответно за първото от нарушенията на
основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за второто от нарушенията на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на
административни наказания “глоба” в
размер на 200 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца
В хода на съдебното производство, като
свидетел е разпитан актосъставителя Ц., който установява с показанията си
изложените в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление фактически обстоятелства. В идентичен
смисъл са и показанията на свидетелката Ил., която непосредствено е възприела
осъществените от жалбоподателката действия и която е категорична досежно модел
марка и регистрационен номер на автомобила причинил ПТП. Пак от показанията на
последната се установява, че на паркинга, от който е тръгнала жалбоподателката
е имало дете.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна, в частта, в която е санкционирано първото
от нарушенията.
Непосочването на ЕГН на свидетеля в АУАН,
непосочване името и адрес на лицето, което е претърпяло имуществени
вреди от нарушението и неговия ЕГН, както и обстоятелството, кому е поверен за
пазене иззетия от жалбоподателката контролен талон, действително е в нарушение
на изискванията на чл. 42 т.7, т.9 и т.10 от ЗАНН. Същевременно тези непълноти
в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение не се
опорочили същия, доколкото те не са от естество пряко засяща правото на защита
на субекта на административно нарушение. И без отбелязване ЕГН на свидетеля по
акта, самоличността на последния е индивидуализирана в достатъчна степен, и без
да се сочи изрично коя контролна служба съхранява отнетия документ, съобразно
неговото предназначение може да се изведе коя е тя, а що се отнася до имената и
ЕГН на претърпялото имуществени вреди лице, то липсата на такива данни пряко
рефлектира към приложимостта на разпоредбата на чл. 45 от ЗАНН и този конкретен
реквизит на АУАН е въведен за обезпечаване правата именно на тези лица
/претърпелите имуществени вреди/, но не и на субектите на административно
нарушение. Ето защо и посочените пороци, не са от естество водещи до
незаконосъобразност на производството по установяване на административното
нарушение и правилно в изпълнение изискванията на чл. 53 ал.2 от ЗАНН,
административнонаказващият орган е издал въз основа на съставения акт,
атакуваното наказателно постановление. Що се отнася до погрешното изписване на номера
на АУАН, състоящо се в изпускане на първата цифра «0», в текста на съдържанието
на самото НП, то видно е, че се касае до техническа грешка, която отново не
поставя под съмнение, кой е акта въз основа на който е образувано
производството по установяване на административно нарушение, приключило с ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
Същевременно досежно второто от
санкционираните нарушения, налице действително е незаконосъобразност на
атакуваното НП от формална страна.
Словесното описане на това нарушение,
дадено и в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, е напускане на мястото на
настъпилото ПТП, без жалбоподателката да спре и да установи обстоятелтствата и щетите
настъпили от него и /без да уведоми/ съответната служба за контрол. От една
страна това описание покрива признаците на нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от
ЗДВП, съгласно който: «Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието».
Посоченото задължение е общо за всички участницит в ПТП независимо от това дали
в резултатат от същото са настъпили
имуществени вреди, или има пострадали хора. От друга страна това
описане, съдържа признаци и на посочената за виновно нарушена разпоредба на ал.1
т.3 на чл. 123 от ЗДвП / в часта в която се сочи неизпълнение на задължението
за установяване на вредите и уведомяване
на съответната служба за контрол/ , която е относима към водачите на ППС, в
случаите, когато от произшествието са причинени единствено имуществени вреди.
Същевременно, задълженията на водачите по т. 3 на чл. 123 ал.1 от ЗДвП са
индивидуализирани в три отделни подточки и неизпълнението на кое да е от тях, осъществява
признаците на отделно административно нарушение. Следователно освен, че е
извършил смесване на съставите на две различни административни нарушения,
описвайки словесно фактически обстоятелства относими към състава на нарушение
по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и към състава на нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 от
ЗДвП, административнонаказващият орган не е извършил необходимата пълна
фактическа индивидуализация на санкционираното нарушение, като не е посочил
всички обективни признаци на някое от нарушенията по буква «а», «б», или «в» от
този текст от закона, нито е прецизирал неговата правна квалификация, като не е
изписал изрично някоя от тях, а е посочил за нарушен единствено чл. 123 ал.1
т.3 от ЗДвП. Посоченото неспазване на изискванията на чл. 57 от ЗАНН в този
смисъл, е довело до такова нарушаване правото на защита на субекта на
административно нарушение, лишавайки го от възможност да знае, какво точно му е
вменено в отговорност, което е довело до такава формална незаконосъоразност на
атакуваното НП в тази му част, представляваща и основание за частична отмяна.
Що се отнася до това осъществено ли е второто от санкционираните
административни нарушения от жалбоподателката и извършени ли е то от нея
виновно, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, неизчерпателно сочи
маневрите при осъществяване на които водачът на ППС, следва да съобразява
посоката, положение и скоростта на движение на останалите участници в
движението, по начин изключващ създаването на опасност за тях. В случаите,
когато в резултат от виновно неизпълнение на посоченото задължение настъпи
пътнотранспортно произшествие, то налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на водача по реда на чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП. Ето защо
и обстоятелството, че в съдържанието на атакуваното НП е записано, че
предприемайки маневра Й. е създала опасност за движението, не е ограничило
правото й на защита, доколкото в постановлението е описан настъпилия
съставомерен резултат по чл. 179 ал.2 от Закона – причиненото ПТП, поглъщащ
състава на нарушението по ал.1 т.5 на чл. 179 от ЗДвП. Безспорно предприетото от жалбоподателката
излизане от реда на паркираните ППС, представлява маневра, сред изрично
посочените в чл. 25 от ЗДвП. Доколкото при
нейното осъществяване, Й. не е спазила изискването с действията си да не
създаде опасност за спрелите превозни средства при тяхното заобикаляне и е блъснала
съседно паркирания автомобил, то действията й осъществяват от обективна страна
състава на нарушение по чл.25 от ЗДвП. И тъй като резултатът от тези й действия
е причиняването на повреда на друго ППС, то законосъобразно поведението й е
санкционирано на основание приложения от административнонаказващят орган чл.
179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП. Съставомерно е нарушението и от субективна
страна, доколкото жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като такава са й известни задълженията произтичащи
от това й качество, включая и тези вменените й с
посочената за виновно нарушена разпоредба. Що се отнася до размера на
наложеното административно наказание, то съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е преценил обстоятелствата по чл. 27
от ЗАНН, налагайки наказание «глоба» в максималния предвиден от закона разлмер
от 200 лв. В тази насока следва да бъдат преценени обстоятелствата, при което
нарушението е извършено – обстоятелствата, че жалбоподателката е напуснала
мястото на ПТП без да спре, за да установи последиците от произшествието, както
и това че поведението й, макар и да не е
установено да представлява друго съставомерно нарушение на ЗДвП изразяващо се в
създаване на непосредствена опасност, не е било съобразено с находящото се на
паркинга малко дете.
Ето защо и по изложените по – горе
съображения, атакуваното НП в частта досежното първото от санкционираните
нарушения следва да бъде потвърдено, а по отношение на второто от тях, следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно от формална страна.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 15-1075-000376/28.05.2015
г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП на
осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на Н.П.Й. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000376/28.05.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение
на нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
на Н.П.Й. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: