№ 435 30.11.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
пети октомври две
хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 428 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.И.К. против
наказателно постановление № 405/22.06.2015 г. на директора на Регионална
дирекция по горите гр. Русе, с което за нарушение на чл. 84 ал.1 от Закон за
лова и опазване на дивеча, на осн. чл. 84
ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150
лв. и на основание чл. 94 ал.1 вр. с чл. 84 ал.1 от ЗЛОД му е наложено
административно наказание “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, оспорвайки осъществяването
на санкционираното нарушение и изтъквайки аргументи за незаконосъобразност от
формална страна и наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.01.2015 г., служители на ДГС
Разград, извършили проверка на изискуемите по ЗЛОД документи на жалбоподателя,
който се движел по междуселски път от с. Ловско - с. Студенец, с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие. Тъй като същият не представил разрешително за
лов, актосъставителят – св. Ат., приел че е осъществил нарушение на ЗЛОД, за което
съставил АУАН с бл. № 012379/02.04.2015 г. в отсъствие на нарушителя по реда на
чл. 40 ал.2 от ЗАНН. В акта посочил, че на 04.01.2015 г., в общ. Лозница,
междуселски път от с. Ловско посока с. Студенец, жалбоподателят “извършва ловуване
с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без писмено разрешително за лов” и
квалифицирал нарушението по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД. Въз основа на акта, на 22.06.2015
г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от
жалбоподателя нарушение е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 84 ал.1 от
ЗЛОД и неговата отговорност е ангажирана на основание същия текст от закона, с
налагане на административно наказание “глоба” в размер на 150,00 лв. и на
основание чл. 94 ал.1 вр. с чл. 84 ал.1 от ЗЛОД с налагане на административно
наказание “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години.
В подкрепа на изразеното становище за
несъставомерност на нарушението, жалбоподателя представя разрешително за
индивидуален лов № 0028098/01.01.2015 г., издадено негово име за лов на дребен
дивеч/бекас, гривяк, патица/ за периода
от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. в ловностопански район Недоклан.
В хода на производството, като свидетел
по делото е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентични с отразените в АУАН фактически обстоятелства, като сочи че при
поледващите действия на контролните органи в лекия автомобил на жалбоподателя
бил открит един оскубан гривяк. Сочи още, че пред него К. заявил, че не е в
състояние да представи нито един от изисканите му за проверка документи, включително
и разрешително за лов, тъй като били за заверка. Предявеното му разрешително за
индивидуален лов № 0028098/01.01.2015 г., заявява че не е виждал.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Атакуваното
НП, както и акта въз основа на който то е издадено, съдът намира за
законосъобразни от формална страна, като издадени от компетентния за това орган
и по реда предвиден в закона.
Обстоятелството, че в съдържанието на
атакуваното НП не е отбелязано, дали жалбоподателят е стоял или се е движел, не
е такова което да доведе до невъзможност, същия в качеството си на субект на
административно нарушение да разбере, какво му е вменено в отговорност,
доколкото описаните фактически обстоятелства – че на посочената дата и място е бил
с извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, обхващат признаците на хипотезата на чл. 43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, според който «Ловуване»
е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Ето защо аргументите
за незаконосъобразност на НП от формална страна в тази насока, не се споделят
от настоящия съдебен състав.
Що се отнася до това осъществено ли е
санкционираното нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно,
съдът намира следното:
В тежест на административнонаказващият орган бе да докаже наличието на
всички съставомерни признаци, осъществяващи от обективна и субективна състава
на санкционираното нарушение по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД. Посочената за виновно
нарушена разпоредба гласи: «Който
ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но
без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.». В
конкретния случай, в атакуваното НП се сочи, че жалбоподателят е осъществил
една от формите на изпълнително деяние на нарушението, изразяваща се в ловуване
с билет за лов, без писмено разрешително за лов. Същевременно в хода на
производството бе установено, че К. притежава документ от последно посочения
вид - разрешително за индивидуален лов № 0028098/01.01.2015 г.,
издадено негово име за лов на дребен дивеч/бекас, гривяк, патица/ за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. То
удостоверява правото на последния да
ловува, макар и не на мястото на което е открит, а в посочения в документа
ловностопанския район на с. Недоклан. При това положение обаче, следва да се
заключи, че жалбоподателят, не е осъществил нарушение изразяващо се в ловуване
без писмено разрешително за лов, а такова изразяващо се в ловуване извън
определените в разрешителното места, което също е съставомерно по посочение за
нарушен текст от чл. 84 ал.1 от ЗЛОД. За такова нарушение обаче, срещу него
АУАН не е съставян и неговата административнонаказателна отговорност не е
ангажирана. Действително, при положение че соченото разрешително не е било представено от жалбоподателя на контролните
органи при проверката на 04.01.2015 г., последните не са могли да знаят, че
такова е налично. До момента на съставяне на АУАН обаче, са имали възможност и
задължение да съберат и други доказателства досежно съставомерността на нарушението,
като изискат информация за това от съответната ловна дружинка, от която
разрешителното изхожда.
Ето защо и доколкото недоказано в
производството остана, че жалбоподателят е осъществил състава на санкционираното
нарушение на чл. 84 ал.1 от ЗЛОД, като на посочената дата е ловувал, без да има
издадено разрешително за лов, което бе в тежест на административнонаказващият
орган, то атакуваното НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено
изцяло.
Произнасянето в посочения по- горе
смисъл, изключва и произнасянето на съда, досежно основателността на изложените
аргументи за наличие предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 405/22.06.2015
г. на директора на Регионална дирекция по горите гр. Русе, с което за нарушение
на чл. 84 ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча, на осн. чл. 84 ал.1 от ЗЛОД на Т.И.К. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. и на основание
чл. 94 ал.1 вр. с чл. 84 ал.1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание
“лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: