Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

   № 418,   02.11.2015 година , град Разград                                 

 

                                          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        

на двадесет и девети  Септември  2015 година             

В публичното заседание в следния състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

                                           

Секретар Ж.Р.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 519 по описа за 2015 година.

  За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от  „ Теленор България „ ЕАД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост 4 „, Бизнес парк София, сгр.6, представлявано от Изп. директор С.-Е. В., чрез пълномощник против наказателно постановление № *** г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара„ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно  наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.

За жалбоподателя в съдебно заседание се явява процесуален представител, който пооддържа жалбата, навежда доводи за нарушение на материалния закон при издаването на НП.

Административнонаказващият орган не заявява становище. 

РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.         

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила жалба вх. № В-03-1053/04.05.2015 г. в РД на КЗП – Варна, за неспазен от търговец едномесечен срок  за удовлетворяване на  рекламация на стока, служители от офис Разград  - св. А. Т. и св. Ю. М. на 13.05.2015 г. посетили търговски обект – магазин  „ Теленор – каса „, находящ се в гр. Разград, бул. „ България „ № 34, където търговска дейност осъществявало „ Теленор България „ ЕАД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост 4 „, Бизнес парк София, сгр.6, представлявано от Изп. директор С.-Е. В.. В обекта в присъствие на представител на дружеството извършили проверка, при която установили, че обектът работи, като се обслужват клиенти, а конкретно по жалбата проверили регистъра за рекламации  в обекта, при което констатирали, че същият е в електронен вариант. Във връзка с жалбата търговецът представя Договор за лизинг от 23.05.2014 г., Протокол за ремонт № 501637954/05.03.2015 г., но не представя документ, удостоверяващ привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок, считано от датата на рекламацията – 05.03.2015 г. Проверката приключила със съставянето на Констативен протокол № 0195352/13.05.2015г. С него упълномощения представител на дружеството бил поканен в Офис - Разград на КЗП да представи документи удостоверяващи привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок, считано от датата на рекламацията – 05.03.2015 г., както и писмено становище. На 21.05.2015 г. упълномощеното лице се явило в Офис - Разград на КЗП, като не представило документи удостоверяващи привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок, считано от датата на рекламацията – 05.03.2015 г., но представило писмено становище на търговеца, с което той за първи път от 05.03.2015 г. отправял предложение до клиента да избере начин за удовлетворяване на рекламацията, чрез замяна на клиентската стока или прекратяване на сключения лизингов договор без настъпване на условията за предсрочно прекратяване. На същата дата в присъствие на уполномощеното от търговеца лице бил съставен АУАН № 0030985/21.05.2015 г., в който нарушението било описано „...„ Теленор България „ ЕАД не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока мобилен телефон HTS DESIRE 500 в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок, считано от 05.03.2015 г....” и квалифицирано като такова по чл.113, ал.2 от ЗЗП. АУАН връчен срещу подпис на упалномощеното лице и подписан от него без възражения.

На база съставения АУАН на 15.06.2015 г. адм. наказващият орган издал процесното НП, в което по аналогичен с АУАН начин описал нарушението, квалифицирал го като такова по чл.113, ал.2 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП, наложил адм. наказание „имуществена санкция” в минималния предвиден размер – 500,00 лв. НП връчено по пощата по адрес на управление на жалбоподателя с пощенско клеймо от 22.07.2015 г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган, също по пощата с пощенско клеймо от 29.07.2015 г.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

         Видно от приложения по делото Сервизен протокол за ремонт № 501637954/05.03.2015 г. се установява, че на 05.03.2015 г. процесната вещ е постъпила за втори път на ремонт с един и същ дефект „ не включва „. В графа „ забележки „, служител на търговеца е обърнал внимание на сервизните техници за това обстоятелство, а то не се отрича и от търговеца. Прави впечатление от писмото на търговеца до КЗП, че първоначалната рекламация на телефона е изпълнена в едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП – постъпила на 07.02.2015 г. изпълнена на 23.02.2015 г. От изложеното, съдът намира, че жалбоподателят действително с бездействие е осъществил вмененото му във вина нарушение, тъй като срокът в който е следвало да удовлетвори рекламацията е изтекъл на 05.04.2015 г., а нарушението е констатирано на 13.05.2015 г. при извършената в обекта проверка от контролните органи. Едва на 14.05.2015 г. деня следващ проверката, търговецът е направил опит да удовлетвори рекламацията по реда на чл.114 от ЗЗП, но тава след изтичане на 45 дни след като е изтекъл законоворегламентирания срок. Не е налице и неяснота относно датата на нарушението – ясно е посочена датата на рекламацията и че същата не е удовлетворена в месечен срок – по конкретни уточнения не са необходими.

От процесуална страна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, относно правната същност на Договора за лизинг съпоставен с Договор за продажба, защото и в двата случая търговецът предоставя на клиента стока, с предназначение за ползване или потребление, но и в двата случая, съгласно ЗЗП носи отговорност за съответствието й с качествените показателите посочени в договора.

Наложената адм. санкция е в предвидения в ЗЗП минимален размер и се явява съответна на извършеното нарушение.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г.  на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „ Теленор България „ ЕАД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост 4 „, Бизнес парк София, сгр.6, представлявано от Изп. директор С.-Е. В. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: