№ 442 30.11.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
седми октомври две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 524 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.С.Й. против
наказателно постановление № 15-1075-000518/22.07.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 25
ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП й е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, излагайки
аргументи по същество сочещи на наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.06.2015 г., жалбоподателката
управлявала л.а. “Пежо 205” с рег. № ******, в гр. Разград, по бул. “Бели Лом”.
Тъй като й прилошало, тя предприела маневра спиране, при която закачила с
десния си калник задната част на пракиран на уличното платно автомобил “Опел
Астра” с рег. № ****. След като спряла колата пред блока, в който живеела, Й.
се прибрала и помолила съпруга си да потърси собственика на ударения автомобил.
Като не успели да го намерят, по – късно същия ден, жалбоподателката и съпруга
й отишли в къщата си в с. Раковски. Там били открити вечерта от контролните
органи по ЗДвП, които били сигнализирани за инцидента от водача на ударения
автомобил. При срещата им Й. и нейния съпруг обяснили случилото се на
актосъставителя – св. Н., който възприел визуално щетите по автомобила на жалбоподателката.
Уврежданията в приедната част на ударения от нея автомобил, свидетелят също бил
видял. За така установеното, като счел че са осъществени нарушения по ЗДвП, св.
Н. съставил АУАН с бл. № 098242/25.06.2015 г., в който посочил, че Й. извършвайки
маневра завой на дясно, не се е съобразила с положението на паркираните от
дясната страна автомобили е блъснала с десния си калник задната част на “Апел
Остра” с рег. № ****, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети; не
е спряла, за да установи последиците от произшествието и не уведомила и не е
изчакала службите за контрол на МВР. За виновно нарушени актосъставителят
посочил чл. 25 ал.1 от ЗДвП, чл. 123 ал.1 т.1 и т.3 б.”в” от ЗДвП. Актът бил
предявен и подписан от жалбоподателката, с отбелязване че е ударила паркираната
кола, тъй като й било прилошало. Въз основа на АУАН на 22.07.2015 г., било
издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъществените от
жалбоподателката действия е идентично с описанието дадено им в АУАН, за виновно
нарушени са посочени разпоредбите на чл.
25 ал.1 от ЗДвП, чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 ог ЗДвП и нейната
отговорност е ангажирана единствено за първото от нарушенията на основание чл.
179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 100 лв.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя Н., който установява с показанията си
изложените в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление фактически обстоятелства. От
показанията на свидетеля се установяват и останалите изложени от фактическа
страна обстоятелства. Жалбоподателката представя като писмени доказателства епикриза от «КОЦ – Русе» ЕООД, според която същата е изписана от
отделението на 24.06.2015 г. – деня предхождащ процесния инцидент.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни от изложените в нея
съображения.
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това, осъществено ли е
санкционираното от жалбоподателката нарушение и извършено ли е то от нея
виновно, съдът намира следното:
Безспорно поведението на
жалбоподателката осъществява състава на посочената за виновно нарушена
разпоредба на чл. 25 от ЗДвП. В този текст от закона, неизчерпателно са изброени маневрите, които
могат да бъдато съществени от водачите на ППС и правилата, които следва да
бъдат спазвани от тях при тяхното изпълнение. Резултатът от неизпълнение на
изискванията на ЗДвП за правилата при движение, в конкретния случай се изразява
в настъпилото пътно транспортно произшествие. Ето защо и административнонаказващият
орган, законосъобразно е квалифицирал поведението на жалбоподателката, като
нарушение на чл. 25 от ЗДвП, доколкото при управление на МПС - л.а. “Пежо 205”
с рег. № *** тя е причинила повреда на друго ППС. Законосъобразно е ангажирана
и отговорността на жалбоподателката на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от
ЗДвП, намиращ приложение в случаите, когато съставомерния резултат от
неспазване на изискванията при осъществяване на маневри при движение е
причиняването на пътнотранспортно произшествие.
Същевременно, съдът намира че в конкретния случай са налице предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН. При това положение,
атакуваното НП се явява незаконосъобразно. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са
субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни
наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и
същата подлежи на съдебен контрол. В случая съдът счита, че административнонаказващият
орган неправилно е преценeнил
тежестта на конкретното нарушение и нарушителя. На първо място, в тази насока
следва да бъде посочено, че липсват твърдения, а и доказателства за съществени
настъпили материални щети на увреденото ППС. Не е съобразена и причината за
възникване на произшествието. При липса на други доказателства, следва да
дбъдат приети дадените от жалбоподателката, която е на пенсионна възраст,
обяснения пред актосъставителя, че инцидента е настъпил, тъй като внезапно й е
прилошало. За влошеното си здравословно състояние, същата е представила писмени
доказателства – епикриза от «КОЦ – Русе» ЕООД. Не без значение при преценка
наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН е и обстоятелството, че представената
от самия административнонаказващ орган справка за водач по делото, удостоверява
че от придобиване правоспоспособност за управление на МПС през 1982 г. до
настоящия случай, жалбоподателката не е извършвала други нарушения на ЗДвП. Ето защо изложените по – горе обстоятелства,
обосновават извод, че настоящото нарушение представлява маловажен случай,
поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено на посоченото
основание.
Воден от изложеното до тук, на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000518/22.07.2015 г. на началник
сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП на
осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на
Н.С.Й. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: