№ 443 13.11.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
седми октомври две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 540 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ю.А.А. против
наказателно постановление № 1084/06.07.2015 г., с което за нарушение на чл. 7
ал.1 от ЗБЛД на основание чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 30,00 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият не изпраща
представител в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.06.2015 г., в гр. Разград,
пред служител на група БДС – ОДМВР Разград, жалбоподателят представил
декларация с вх. № 746 от същата дата, по чл.17 от ПИБЛД, с която декларирал
обстоятелството, че на 11.06.2015 г. е изгубил издадената на негово име лична
карта /с № ***/. На 15.06.2015 г., А.
отново посетил сградата на група БДС – ОДМВР Разград, където депозирал
обяснения, с вх. № 330000 – 14865/15.06.2015 г., че изгубената от него лична
карта е намерена. В декларацията и обясненията, видно от показанията на
актосъставителя – св. Ф., служебно били нанесени данни – съответно “невалиден”
на първия от документите и “валиден” на втория от тях, отразяващи статуса на
личния документ на жалбоподателя. Независимо от това, че на 15.06.2015 г.,
стотуса на личната карта на жалбоподателя, която той декларирал за изгубена на
12.06.15 г., св. А., съставил АУАН с бл. № 144311/15.06.2015 г., в който
отбелязал, че на 15.06.2015 г. било установено, че жалбоподателя е изгубил
личната си карта с № ***, което квалифицирал като нарушение на чл. 7 ал.1 от
ЗБЛД. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя, без отбелязване на
възражения. Въз основа на акта, на 06.07.2015 г. било издадено и атакуваното
НП, в което описанието на осъщественото от жалбоподателя нарушение е идентично
с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД и отговорността на
А. е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 30
лв. на основание чл. 81 ал.2 т.2 от ЗДвП.
В
хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителя Ф., който с
показанията си установява идентични с отразените в акта и НП обстоятелства.
Представени са, като писмени доказателства и декларация по чл. 17 от ПИБЛД вх.
№ 746/12.06.15 г. и обяснения с вх. № 330000 – 14865/15.06.2015 г.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществени ли са
санкционираните нарушения от жалбоподателя и извършени ли са те от него
виновно, намира следното:
Безспорно установени в настоящото
производство се явяват всички относими към съставомерността на санкционираното
нарушение по чл. 7 ал.1 от ЗБЛД, фактически обстоятелства. Съгласно посочената
разпоредба: «Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да
ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.». Ето защо и с изгубването
на издадената на негово име лична карта с № № ***, на 11.06.2015 г.,
жалбоподателят е осъществил състава на санкционираното с наказателното
постановление административно нарушение от обективна и субективна страна.
Законосъобразно от административнонаказващият орган е ангажирана и неговата
отговорност, на основание чл. 81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, предвиждащ вида и размера на
следващото се административно наказание за лице, което изгуби повреди или
унищожи български личен документ. Същевременно, макар настоящото нарушението да
е формално осъществено, съдът намира че същото представлява “маловажен случай”
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на посоченото
понятие се съдържа в чл. 93 т.9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в
производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за
отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен
случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност на
осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и същата подлежи на
съдебен контрол. В случая административнонаказващият орган, неправилно е
преценил тежестта на конкретното нарушение и нарушителя. Не е съобразено
обстоятелството, че декларацията за изгубване на българския личен документ е
подадена добросъвестно непосредствено след установяване на неговата липса,
както и че откриването му също е оповестено пред органите на властта. Не е
преценено, че периода между посочените две действия е незначителен и
административно процедура по физическо издаване на нов документ за самоличност
не е отпочната. Не се сочат и не са представени доказателства за осъществени
други нарушения на нормите уреждащи обществените отношения, свързани с издаване
на български лични документи от страна на жалбоподателя. Ето защо изложените по
– горе обстоятелства, както и липсата на вредни последици произтичащи от настоящото
нарушение, обосновават извод, че същото представлява маловажен случай по
смисъла на закона, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
на посоченото основание.
Воден от изложеното до тук, на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1084/06.07.2015
г., с което за нарушение на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД на основание чл. 81 ал.2 т.2 от
ЗБЛД на Ю.А.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30,00
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: