РЕШЕНИЕ

 

439                                      06.11.2015г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на  шести октомври                               две хиляди и петнадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  В.Д.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №545 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от И.Д. *** срещу Наказателно постановление  37-0000339/29.07.2015г.   на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,  от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се  моли същото да бъде   отменено.

В съдебното заседание на РРС  жалбоподателят  поддържа жалбата.

За наказващия орган не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление  37-0000339/29.07.2015г.   на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя  И.Д.К. е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,  от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.     Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №208268/03.07.2015г. съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган за това, че на 03.07.2015г. около  09,40 часа в област Разград, на път I -2 км.61, КТП “Стария кладенец”, жалбоподателят като водач на товарен автомобил “Мерцедес 2544 Л Актрос” с рег. №****** категория ППС “№3”, извършвал превоз на товари със заверено копие №172130038/28.07.2011г. за  международен превоз на товари, с пътен лист №06075/03.07.2015г. и отразен маршрут Русе – Разград с Товарителница №019825/03.07.2015г., оборудван с дигитален тахограф, като при проверката  било установено, че водачът работи без удостоверение за “Психологическа годност”. Представил такова удостоверение, което обаче било валидно до 23.06.2015г. Извършена била справка в база данни, отдел “Психологически изследвания” към ИА “АА” гр. София и било установено, че водачът няма налично удостоверение за психологическа годност. Посочено е, че така водачът /жалбоподателят/ е нарушил чл.8, ал.1  от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.  

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г. М., инспектор към наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи, че на процесната дата била извършена проверка на жалбоподателя, като било установено, че жалбоподателят управлявал като водач товарен автомобил по  маршрут от гр. Русе до гр. Разград. Водачът И.К. нямал валидно удостоверение за психологическа годност – представил такова на което срокът на валидност бил изтекъл на 23.06.2015г. Изискана била и  справка от база данни към ИА “АА” гр. София и се установило, че към момента водачът нямал валидно удостоверение за психологическа годност. Съдът намира за несъмнен факта, че водачът е извършвал превоз на товари по посочения маршрут– това обстоятелство не е спорно и се установява и от приложеното копие от пътен лист. С оглед изложеното съдът намира за установена по несъмнен начин изложената в акта и НП фактическа обстановка. Приложено е копие от представеното от жалбоподателя при проверката удостоверение за психологическа годност, видно от което същото е издадено на 23.06.2012г. Вече след проверката жалбоподателят явно се е снабдил с ново валидно свидетелство за психологическа годност, издадено на 06.07.2015г., видно от приложено към жалбата му копие.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:   Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Не са допуснати нарушения в административнонаказателното производство. Съдът намира,  че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Същият не се е съобразил с разпоредбата на чл.8, ал.1 от посочената Наредба, който текст изисква водачите на автомобили, извършващи обществен превоз, при самата си дейност да представят такъв документ. Такова удостоверение на жалбопродателя е било издадено на 23.06.2012г. По силата на чл.8, ал.2 от Наредбата тези удостоверения са валидни за срок от три години от датата на издаване. Това означава, че срокът на валидност на удостоверението на жалбоподателя е изтекъл на 23.06.2015г. Към датата на проверката – 03.07.2015г. – това удостоверение вече не е било валидно и следва да се приеме, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. При това жалбоподателят не е имал право  да извършва превоз без да има такъв документ. С тези изисквания обаче жалбоподателят не се е съобразил – предприел е превоза и основателно е санкциониран на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Случаят не се превръща в маловажен от това, че нарушението е извършено около десет дни след изтичане срока на валидност на удостоверението. Същественото при този тип нарушения не е периодът на забавата за инициране издаването на ново удостоверение, а фактът, че се извършва превоз, без водачът да има право да го извършва към процесния момент. Не е елемент на състава дали превозът е бил международен или не. Несъмнено е в случая, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, без да има удостоверение за психологическа годност и именно това ангажира отговорността му. От субективна страна жалбоподателят е действал според съда небрежно – не е проявил необходимото внимание за да е наясно кога изтича съответния срок на валидност, за да се предприемат и действия за своевременно издаване на ново удостоверение. Това в крайна сметка не го оневинява. Наложеното му наказание в случая е в абсолютно определения от закона размер. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.                    

Водим от горното, съдът

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  37-0000339/29.07.2015г.   на Началник на ОО «АА» гр. Разград, с което на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата на   И.Д. *** е наложено наказание глоба от 500 лв за нарушение на чл.8, ал.1,  от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: