№ 459 23.11.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар В.Д.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
АНДело № 563 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.В.Г.
против наказателно постановление № 15-1075-000495/10.07.2015 г. на
началник отдел ОП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 20
ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание “глоба” в размер
на 20 лв., чл. 174 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн.
чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 10 лв.
Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно,
оспорвайки осъществяването на второто от санкционираните нарушения.
Въззиваемият заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 30.06.2015 г. от
контролните органи по ЗДвП бил получен сигнал за настъпило ПТП на общински път RAZ 1113 /гр. Разград – с. Дянково/. Пристигналите на место полицейски
служители – свидетелите Х. и Н., установили че по пътя, 500 м. преди с.
Дянково, управлявания от жалбоподателя лек автомобил м. “Форд” с рег. № **********
е излязъл извън пътното платно и се е блъснал в крайпътна мантинела. На
отправената покана да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство Алкотест Дрегер, Г. отказал, не дал и кръв за кръвна проба,
за която му бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № 0033031. Талонът
за медицинско изследване, бил подписан от жалбоподателят с изрично отбелязване,
че не желае да даде кръвна проба. Г. не могъл да представи на проверяващите и
свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него. За така
установеното, актосъставителят – св. Х., съставил АУАН с бл. № 098378, в който били отразени
посочените по – горе обстоятелства и за виновно нарушени били посочени
разпоредбите на чл. 20 ал.1 от ЗДвП, чл. 174 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на
възражения. В тридневния срок за това, били депозирани писмени такива, в които
жалбоподателят посочил, че не му е предлаган тест с техническо средство
Алкотест Дрегер, че не бил закаран от служителите на ОДМВР Разград в болницата
в града, за да му бъде взета кръвна проба и че времето определено за явяване в
ЦСМП за кръвна проба, съобразно отбелязани в талона краен час за това, било
недостатъчно. Като преценил постъпилите възражения за неоснователни, на 10.07.2015
г., административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което описанието
на осъществените от жалбоподателя нарушения е идентично с описанието дадено им
в АУАН, същите са квалифицирани като такива по чл. 20 ал.1 от ЗДвП, чл. 174 ал.3 от ЗДвП и две по чл. 100 ал.1
т.1 от ЗДвП и неговата отговорност е ангажирана съответно на основание чл. 185
от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 20 лв., на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП с налагане на административни наказания “глоба” в
размер на 2000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца,
на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 10 лв. и на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП с налагане
на административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.
В хода на производството, като свидетели са
разпитани актосъставителя – св. Х., свидетеля по акта - св. Н. и по искане на защитата - св. Г. Г.. Първите двама с показанията си
установяват подлежащите на доказване в производството факти, относими към
съставомерността на нарушенията – че управлявания от жалбоподателя автомобил е
бил излязъл извън пътното платно, че Гергиев е отказал да бъде изпрабван за
наличе на алкохол с техническо средство и да даде кръвна проба, че не е представил
за проверка СУМПС и контролния талон към него. От показанията на св. Г. се
установява, че “Форд”-а на жалбоподателя, бил изтеглен от свидетеля от пътя,
като последния го управлявал.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна,
по следните съображения:
Като издадено от компетентния
за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното
наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна. Сочените
в жалбата обстоятелства – че в НП неправилно е отразен модела на управлявания от жалбоподателя автомобил
/вместо «Ескорт» - «Фиеста»/ и посоката на движение, при която е възникнал
инцидента/вместо от с. Дянково към гр. Разград, от гр. Разград към с. Дянково/,
не са повлияли върху законосъобразността на постановлението от формална страна.
Управлявания от Г. автомобил, освен с модела, е индивидуализиран с други белези
/марка и регистрационен номер/, които не
поставят под съмнение идентичността му, а посоката на движение е тази заявена
от самия жалбоподател на пристигналите след инцидента служители на МВР. При
това последно посочения факт не е един от тези представляващи описание на
нарушението или обстоятелствата при които е извършено, по смисъла на 57 от
ЗАНН, поради което и дори да е погрешно отразена, не ограничава правото на
защита на жалбоподателя.
Що се отнася до това
осъществени ли са санкционираните нарушения от жалбоподателя и извършени ли са
те от него виновно, намира следното.
Първото от санкционираните
нарушение е това по чл. 20 ал.1 от ЗДвП. Според този текст от закона: «Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.». В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е излязъл с управлявания от него автомобил от пътното платно. Последно
посоченото фактическо положене, не предполага непременно нарушение на чл. 20
ал.1 от ЗДвП, доколкото напускането на пътното платно не винаги се дължи на
неизпълнение на задължението на водача да контролира непрекъснато управляваното
от него превозно средство. В тежест на административнонаказващият орган бе да
докаже, че напускането на пътното платно на колата на жалбоподателя, се е
дължало именно на нарушение на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.
20 ал.1 от Закона, а не на други обстоятелства, които или изключват виновно
поведение, или представляват нарушение на други конкретни законови разпоредби.
И тъй като това не бе сторено в настоящото производство, то и атакуваното НП в
тази му част, следва да бъде отменено.
Що се отнася до останалите
нарушения.
Безспорно установени бяха всички
относими към съставомерността на санкционираното второ нарушение по чл. 174
ал.3 от ЗДвП, фактически обстоятелства. Съгласно посочената разпоредба: «Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв.» Жалбоподателят, в
качеството си на водач на МПС на посочената в НП дата е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Безспорно установения отказа от
извършването на такава, осъществява
признаците на санкционираното нарушение както от обективна така и от субективна
страна. Последното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от
ЗДвП и като е квалифицирал деянието по посочения текст от закона и е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по същия,
административнонаказващят орган е издал законосъобразно в тази му част наказателно
постановление. Законосъобразни се явяват и наложените наказания, чиито размери
съответствата на абсолютно определените законови такива от 2 000 лв. за
глобата и от 24 месеца за лишаването от право да управлява МПС. По отношение на
това нарушение следва да бъде отбелязано, че без значение е дали водачът на МПС
е употребил алкохол преди съставомерния отказ от проверка. Ето защо и ирелевантни
за съставомерността на нарушението са както субективните възприятия на
актосъставителя и свидетеля по акта, че Г. лъхал на алкохол, така и на св. Г.,
че «си говорел нормално». От значение за съставомерността е поведението на
водача, който е отказал да бъде изпробван с техническо средство, който отказ в
случая се установява по несъмнен начин от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта. Безспорно е и че Г. не се е явил да даде кръв за медицинско
изследване, което не може да бъде обяснено със здравословното му състояние след
инцидента, при положение че е бил в състояние да вземе решение да се обади на
св. Г., за да изтегли автомобила, да управлява същия и след като сам той, видно
от събраните по делото доказателства, не е потърсил медицинска помощ по -
късно.
Що се отнася до последните две нарушения, то установена се явява и съставомерността но поведението на жалбоподателя по посочената
за виновно нарушена правна норма – чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба от
закона изисква при управление на МПС,
неговият водач да носи свидетелство за управление на превозното средство от
съответната категория и контролния талон към него. Касае се до два различни и
отделни документа, всеки от които е предназначен да удостоверява различни по
вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който и да е от тези документи
представлява самостоятелно административно нарушение, отговорността за което се
ангажира на основание приложения от административнонаказващият орган чл. 183
ал.1 т.1 от ЗДвП. И доколкото и по отношение на тези две
нарушения отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на
глоба в определения от закона абсолютен размер от 10,00 лв. за всяко от тях, то
липсвато снования за отмяна, или изменение на постановлението и в тази му част.
Ето защо и по изложените съображения атакуваното НП
следва да бъде отменено в частта, в която е санкционирано първото от
нарушенията и потвърдено в останалата му част.
Воден от изложеното до тук,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000495/10.07.2015 г. на
началник отдел ОП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение
на чл. 20 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП на Г.В.Г. е наложено наказание
“глоба” в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-1075-000495/10.07.2015
г. на
началник отдел ОП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение
на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.3 от ЗДвП на Г.В.Г. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн.
чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 10 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: