РЕШЕНИЕ

№ 504 30.11.2015г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на пети ноември две хиляди и петнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Г.А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №635 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от В.И.Б. *** срещу Наказателно постановление №15-1075-000492 от 03.07.2015г., на Началник Отдел към ОД на МВР Разград, Отдел «Охранителна полиция» гр. Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон му е наложена глоба от 200 лв и на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание за жалбоподателя не се явява представител.

За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №15-1075-000492 от 03.07.2015г., на Началник Отдел към ОД на МВР Разград, Отдел «Охранителна полиция» на жалбоподателя В. Б. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон му е наложена глоба от 200 лв и на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Г98252/16.06.2015г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че на 16.06.2015г. около 13,15 часа в Община Разград по път III – 204 на км. 17+803 пътна отсечка в с. Благоево – с. Ломци, жалбоподателят управлявал като водач лек автомобил – СААБ 900 с рег. №****, собственост на К. В. Ф. в посока към гр. Попово, като при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с атмосферните условия и релефа на пътя и на мокър участък на дясната крива излиза и се преобръща в дясно от пътя вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Прието е, че така са нарушени първо чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като водачът не избрал скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за спре пред предвидимо препятствие и създадена опасност за движението. На второ място е прието, че е нарушен чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е прието, че жалбоподателят като участник в движението създавал пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Н. Н. /актосъставителя/. Същият свидетел потвърждава посочените в акта и НП фактически обстоятелства. Сочи, че бил изпратен на мястото на произшествието и когато пристигнал там установил, че автомобилът на жалбоподателя бил обърнат по таван, вдясно от пътя в посоката си на движение. Асфалтът бил мокър и автомобилът на жалбоподателя на дясна крива е застъпил част от банкета и поради несъобразената скорост с пътните условия се завъртял и обърнал. По автомобила, управляван от жалбоподателя имало щети – счупени предно и задно стъкло, смачкан таван, деформации по лявата страна на автомобила. Автомобилът бил собственост на друго лице. Съдът намира, че от показанията на актосъставителя се установява действителната фактическа обстановка, поради което приема и изложените в акта и НП обстоятелства за доказани по несъмнен начин. За фактическите си изводи съдът се съобразява и с доказателствената сила на съставения акт. Твърденията на жалбоподателя, че не носил вина, поради това, че на пътя имало натрупана кал и боклуци, които причинили загуба на контрол над управлението му, не се споделят от съда. Всъщност дори да се приемат твърденията, че натрупаната кал или други предмети са допринесли за причиняване на произшествието, то това са съответни особености от реалната пътна обстановка, които жалбоподателят е следвало да възприеме и именно с тази пътна обстановка, с оглед и мокрия асфалт, да съобрази скоростта си, което, той явно не е направил. Очевидно жалбоподателят не е действал с необходимото внимание, за да може да реагира адекватно, съобразно особеностите на пътната обстановка – ако го беше направил нямаше да се стигне до произшествието в разглеждания случай.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление е законосъобразно в своята първа част – относно наложеното на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон административно наказание глоба от 200 лв В тази част акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не страдат от процесуални пороци и не е допуснато нарушение на материалния закон. Във фактическата част на НП достатъчно ясно е описано какво деяние се визира, така че жалбоподателят да разбере какво му се вменява. Жалбоподателят не е съобразил скоростта си с конкретните особености на пътната обстановка и затова не е бил готов за адекватна реакция при възникналата ситуация. Поради това се е стигнало до разглежданото произшествие, при което на автомобила, управляван от жалбоподателя, собственост на друго лице, са причинени материални щети. При това жалбоподателят е действал непредпазливо, като не е предвидил последиците от неправилното си поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. С това си поведение той е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което и правилно е санкциониран на основание чл.179, ал.2, от ЗДвП. Наложеното му наказание за това нарушение е определено от наказващия орган в максималния размер, но съдът като отчита, че жалбоподателят е наказван за нарушения на ЗДвП и в други случаи, видно от приложената справка, счита, че така определеното наказание в случая е справедливо. В тази част наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно във своята втора част – относно наложеното на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от същия закон наказание глоба от 20 лв. Санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП е обща и се прилага когато не е приложима друга от санкционните разпоредби. Соченото в случая, че жалбоподателят бил нарушил задължението си да не създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, се поглъща от състава на чл.179, ал.2, от ЗДвП, който именно е приложим, като специална разпоредба. Не е налице съвкупност от нарушения, а едно нарушение, което осъществява състава на чл. чл.179, ал.2, от ЗДвП и изключва приложението на чл.185 от ЗДвП. Затова и наказателното постановление в тази му част, с която жалбоподателят е наказан на основание чл.185 от ЗДвП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №15-1075-000492 от 03.07.2015г., на Началник Отдел към ОД на МВР Разград, Отдел «Охранителна полиция» гр. Разград, само в частта, с която на В.И.Б. *** на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба от 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-1075-000492 от 03.07.2015г., на Началник Отдел към ОД на МВР Разград, Отдел «Охранителна полиция» гр. Разград, в останалата му част, с която на В.И.Б. *** на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон му е наложена глоба от 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: