Мотиви към Присъда №500/03.11.2015г., постановена по НОХД №175/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Р. *** за това, че за времето от 24.03.2011г. до 31.03.2012г. в гр.Разград, обл.Разград, в съучастие като съизвършител с Н.Т.Х. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание - молба-декларация с вх. № 990/24.03.2011г., за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст изискуема по чл.7 от закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл.17 от Правилника за прилагане на закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, подадени пред служители на Дирекция „Социално подпомагане" гр.Разград, е получил без правно основание за периода 01.03.2011 г. до 31.03.2012 г., чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 840,00 лева /осемстотин и четиридесет лева/, собственост на Агенция «Социално подпомагане» гр.София с намерение да го присвои -престъпление по чл.212, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

Срещу подсъдимия А.Р.Х. е повдигнато обвинение и за това, че за времето от 14.03.2012г. до 28.08.2012 г. в гр.Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Н.Т.Х. ***, е затаил истина, като не е посочил получени от двамата доходи в писмени декларации: № 799/14.03.2012 г. получените доходи в периода от месец 03.2011 г. до месец 02.2012 г. в размер на 3129,33 лева /три хиляди сто двадесет и девет лева тридесет и три стотинки/, № 4274/28.08.2012 г. - получени доходи в периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012 г. в размер на 2004,73 лева /две хиляди и четири лева и седемдесет и три стотинки/, подадени по силата на чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца пред орган на властта - Директор на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

Повдигнато е обвинение и срещу подсъдимата Н.Т.Х. *** за това, че за времето от 24.03.2011 г. до 31.03.2012 г. в гр.Разград, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с А.Р. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание -молба-декларация с вх. № 990/24.03.2011 г., за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст изискуема по чл.7, от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл.17 от правилника за прилагане на закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, подадена пред служител на Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград, е получила без правно основание за периода 01.03.2011 г. до 31.03.2012 г., чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 840,00 лева /осемстотин и четиридесет лева/, собственост на Агенция «Социално подпомагане» гр.София с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

Срещу подсъдимата Н.Т.Х. е повдигнато обвинение и за това, че за времето от 14.03.2012 г. до 28.08.2012 г. в гр.Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с А.Р. ***, е затаила истина, като не е посочила получените от двамата доходи в писмени декларации: № 799/14.03.2012 г. - получени доходи в периода от месец 03.2011 г. до месец 02.2012 г. в размер на 3129,33 лева /три хиляди сто двадесет и девет лева тридесет и три стотинки/, № 4274/28.08.2012 г. - получени доходи в периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012 г. в размер на 2004,73 лева/ две хиляди и четири лева и седемдесет и три стотинки/, подадени по силата на чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца пред орган на властта - Директор на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни, като им наложи съответни наказания.

Подсъдимите лично и чрез защитницика си молят за бъдат оправдани, изтъквайки доводи за недоказаност на обвинението.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимите да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 840 лв, за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Производството е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК като страните са дали съгласието си да не се разпитват свидетелите, разпитани на досъдебното производство и вещото лице по графологическата експертиза, а съдът да се е ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит и експретни заключения от досъдебното производство за изясняване на делото. Изслушана е назначената съдебно-счетоводна експертиза и е назначена и изслушанадопълнителна такава. По искане на защитата на подсъдсимите са разпитани свидетели, които не са разпитвани на досъдебното производство.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Р.Х. е роден на ***г***. Същият е женен, неосъждан, с начално образование.

Подсъдимата Н.Т.Х. е родена на *** в гр. Г. Живее в гр. Р. Същата е с начално образование, омъжена, не е осъждана.

Подсъдимите Н.Т. Х. и А.Р.Х. са съпрузи - имат сключен граждански брак от 20.01.2006г. и живеят в гр Разград, в едно домакинство. От брака си двамата имат две деца -Г. Н.Т. родена на ***г. и Ям. Ал. Р. родена на ***г.

На 24.03.2011г. двамата подсъдими се явили лично пред социалния работник св. Н.А. в Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград. Свидетелката им предоставила бланка на Молба-Декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст и от името на подс. Н.Х., подс. А.Х. попълнил тази декларация, като и двамата се подписали в графа «Декларатори». Тази декларация била адресирана до Директора на дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград. В самата декларация бил вписан получения доход и от двамата подсъдими, в качеството им на съпрузи и родители на малолетните деца – Г. и Ям. Р. Били описани доходите, обхващащи периода от месец март 2010г. до месец февруари 2011г. Тези доходи били в размер на 2090,90 лева и били от трудово правоотношение на подсъдимата Н.Х. във фирма «Джансу 2010» ЕООД с.Яс. Средномесечния доход за горепосочения период бил в размер на 174, 24 лева. Този доход, който бил отразен в тази декларация бил за четиричленното семейство на двамата подсъдими. Така подадената от двамата подсъдими Молба-Декларация била приета от социалния работник св. А. и бил заведена под номер 990/24.03.2011г. В последствие въз основа на така подадената декларация със Заповед № 990/31.03.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД на подс.Н.Х. й била отпусната месечна помощ и за двете й деца в общ размер 70 лева, като за всяко едно от децата била определена месечна помощ по 35 лева.Тази месечна помощ за двете деца на подсъдимите била за периода от 01.03.2011г. до 31.03.2012г. и била привеждана по сметка на подс. Н.Х.. Общия размер на получената помощ за двете деца бил 840 лева.

Посочената Молба-Декларация била попълнена от обв. А.Х. и в нея били вписани доходите на Н.Х. от трудовото й правоотношение.

В същия период за който декларацията се отнасяла -месец март 2010г. до месец февруари 2011г., видно от приложените писмени доказателства, подсъдимият А.Х. е получил плащания от различни лица в общ размер на 16668,35 лв чрез системата «Money Gram» и «Western Union». Според обвинението същите плащания следва да се приемат като доход и така общият доход на семейството възлизал на 18 759, 25 лева. При този общ размер средномесечния доход за семейството, според обвинителния акт, през декларирания период ставал 1563,27 лева, а средномесечния брутен доход на член от семейството бил 390, 82 лева. Съгласно Закона за Държавния бюджет за 2011г., средномесечния брутен доход на член от семейството бил в размер на 350 лева /1400 лева за четиричленно семейство/. В обвинителния акт се сочи, че ако двамата подсъдимими били попълнили реално получените от тях доходи - посочвайки и общия размер на плащанията, получени от подс. А. Х., тъй като средномесечния брутен доход на член от семейството надвишавал определения съгласно закона за Държавния бюджет за 2011 година 350 лева с 40,82 лева, то те не биха получили определената им със Заповед № 990/31.03.2011г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД месечна помощ за двете си деца в общ размер 840 лева за периода от месец март 2010г. до месец февруари 2011г.

На досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която двамата обвиняеми са получили неправомерно месечни помощи за двете си деца в размер на 840 лева въз основа на молба-декларация № 990/24.03.2011г. по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД.

Според заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза молбата-декларация с № 990/24.03.2011г. е била поълнена лично от подс. А.Х. и подписана от двамата подсъдими А.Х. и Н.Х. в качеството им на декларатори.

На 14.03.2012г. подсъдимите Н.Х. и А.Х. лично подали до Директора на Дирекция «СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ» - Разград молба -декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която била заведена под № 799/14.03.2012г. Тази декларация била приета и обработена от социалния работник при Д «СП» гр.Разград св. В.С.. Молбата- декларация била попълнена от подс.А.Х. и подписана като декларатори и от двамата подсъдимми.

Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимите А.Х. и Н.Х. в качеството на родители на две малолетни деца отговарят на условията за получаване на месечни помощи за двете си деца до завършване на средното им образование, но не повече от 20-годишна възраст. Посочената декларация била попълнена от името на подс. Н.Х. и в нея бил деклариран дохода на семейството за периода от м.март 2011г. до м.фувруари 2012година. За този период от време в горепосочената декларация били вписани само доходи на подсъдимата Н.Х. от болнични в размер на 3023,92 лева.

Същевременно от писмените материали по делото е видно, че за периода от месец март 2011г. до месец февруари 2012г. подс. .А.Х. е получил чрез системата “Western Union” парични суми в размер 3129,33лева, преведени от различни лица. В обвинителния акт се приема, че с тази парична сума общия доход на семейството възлиза на 6153,25 лева, средномесецния доход на семейството в размер на 512, 77 лева, а средномесечния доход на член от семейството 128,19лева.

Назначената съдебно счетоводна експертиза е определила, че този средномесечен доход в размер на 28,19лв на семейството на двамата подсъдими не влияе на разпоредбите за отпускане на месечни помощи на основание чл.17 от ЗСПД. И отпуснатата със Заповед №799/19.03.2012г. на Директора на Д «СП» гр.Разград помощ за 2 деца на основание чл7, ал.1 от ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД за периода от 01.03.2011г. до 28.02.2012г. в размер на 70.00 лева е правомерно получавана от семейството на двамата обвиняеми.

Назначената съдебно-почеркова експертиза е установила, че молбата-декларация с № 799/14.03.2012г. е била поълнена лично от подс.А.Х. и подписана от двамата подсъдими А.Х. и Н.Х. в качеството им на декларатори.

За получените суми в този период не е повдигнато обвинение на подсъдимите, тъй като не е направен извод за неправомерни получени суми като помощи за този период. Повдигнато им е обвинение за невярно деклариране.

На 04.09.2012г. подсъдимите Н.Х. и А.Х. лично подали до Директора на Дирекция «СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ» - Разград молба -декларация за получаване на месечни помощи за целева помощ за ученици под № 4274/04.09.2012г. Тази декларация била приета и обработена от социалния работник при Д «СП» гр.Разград св. Х.И.. Молбата - декларация била попълнена от подс. А.Х. и подписана като декларатори и от двамата подсъдими. Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.4 от Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимите А.Х. и Н.Х. в качеството на родители на едно от малолетните си 2 деца, което следвало да постъпи като ученик за учебната 2012/2013г. по реда на чл.10а от ЗСПД, чл.31 от ППЗСПД и въз основа на ПМС№ 110/11.06.2012г. отговарят на условията за получаване на еднократна помощ за едно дете ученик в размер на 150 лева. Посочената декларация била попълнена от името на подс.Н.Х. и в нея бил деклариран дохода на семейството за периода от м.август 2011г. до м.юли 2012година. За този период от време в горепосочената декларация били вписани само и единствено доходите на подс .Н.Х. от болнични в размер на 2761,06 лева – справка за доходи на семейството за периода на л.217 от т. 1 от ДП.

Същевременно от писмените материали по делото е видно, че за периода от месец август 2011г. до месец юли 2012г. подс.А.Хюсеинов е получил чрез системата “Western Union” парични суми в размер 2004,73 лева. Видно от приложените разпечатки за парични преводи, тази сума е изпратена на подсъдимия А. Х. от съпругата му Н. Х. от Р Гърция. С тази парична сума общия доход на семейството им с подс. Н.Х. възлиза на 4765,79 лева, средномесецния доход на семейството в размер на 397,15 лева, а средномесечния доход на член от семейството 99,29 лева.

Назначената в хода на разследването съдебно счетоводна експертиза е определила, че този средномесечен доход в размер на 99,29 лева на семейството на двамата подсъдими не влияе на разпоредбите за отпускане на еднократна помощ за дете-ученик за учебната 2012/2013г. по реда на чл.10а от ЗСПД. И отпуснатата със Заповед №4274/04.09.2012 на Директора на Д «СП» гр.Разград еднократна помощ в размер на 150 лева за малолетното дете ученик за 2012/2013г. е получена правомерно от двамата обвиняеми.

Назначената в хода на разследването съдебно-почеркова експертиза е установила, че молбата-декларация с № 4274/04.09.2012г. е била попълнена лично от обв.А.Х. и подписана от двамата обвиняеми А.Х. и Н.Х. в качеството им на декларатори.

За получените суми в този период не е повдигнато обвинение на подсъдимите, тъй като не е направен извод за неправомерни получени суми като помощи за този период. Повдигнато им е обвинение за невярно деклариране.

В съдебната фаза на процеса е назначено и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение в два варианта. Според първия вариант, касаещ приспадане от общата сума получена от подсъдимия А. Х. като преводи преводите извършени от лицата Р. И., М. Д., Г. У. и С. Р. то това приспадане не влияе на крайния извод за неправомерно получени суми. Според втория вариант, при който се приспадат и преводите получени от лицата Д. Ан. и Б. Е. по молбата декларация вх. №990/24.03.2011г. за периода 01.03.2011г. – 29.02.2011г., констатацията е, че помоща е получена правомерно.

Свидетелите Хр. И., Н. А., В. С., Р. С. и М. Д., както и вещото лице по графологическата експертиза не са разпитвани в съдебното заседание, тъй като страните са дали съгласие за това по реда на чл.371, т.1 от НПК и съдът се е ползвал от съдържанието на съответните протоколи за разпит и експретни заключения от досъдебното производство за изясняване на делото. Изброените свидетели изясняват обстоятелства около фактическото подаване на процесните декларации от подсъдимите и редът за отпускане на помощи.

По делото е разпитан св. Р. И., баща на подсъдимия А. Х., който сочи, че в процесния период работил в Р Германия и изпращол от там пари за съпругата си, но ги изпращал на сина си А. Х., който да ги даде на съпругата му. Спомня си, че веднъж изпращал пари по този начин и от Белгия /разпечатка на л.89 от том 1 от досъдебното производство, същата разпечатка и на л.127, том 2 от ДП/.

Разпитан е и св. М.Д., брат на подсъдимия А. Х., който сочи, че работил в Германия, Норвегия, Швеция през 2010-2011г. Сочи, че от тези държави изпращал пари на брат си А. Х., които обаче не били за подсъдимия, а му се изпращали с цел подсъдимия да закупи продукти от България, които да изпрати на свидетеля, а в един случай помолил подсъдимия да наеме хора и автобус, с който да изпрати хората в Норвегия, за да работят във фирма на свидетеля. По думите му в някои случаи паричните преводи били правени от негов партньор – Д. Ан. от Норвегия. Сочи, че във всички случаи тези пари били изпращани на подсъдимия, но не за него, а с цел извършване на някаква услуга и поемане на разходите. Такива парични преводи са отразени на приложените разпечатки на л. 95 и 96 от том 1 от досъдебното произвдоство, същите разпечатки са и на л.127 и 128 от том 2 от ДП /преводи от Д. Ан. и св.М.Д./. В разпечатка на л. 133 от том 2 от досъдебното производство също е отразен превод извършен от лицето Д. Ан. от 20.12.2010г.в размер на 3000,05 евро

Разпитан е и св. Г. У., баджанак на подсъдимия А. Х.. Същият сочи, че в периода 2010-2011г. работил в Холандия, откъдето изпращал пари за съпругата си , но ги изпращал на подсъдимия, който да й ги даде. Съпругата му нямало как да отиде лично да ги вземе, понеже нямала автомобил. Всичките пари били за изплащане на съответни сметки на свидетеля и семейството му. Понякога свидетелят не изпращал парите лично, а ги изпращало лице на име Б., с когото работил, по молба на свидетеля. Такива парични преводи са отразени на приложените разпечатки на л. 95 и 96 от том 1 от досъдебното произвдоство, същите разпечатки са и на л.127 и 128 от том 2 от ДП /преводи от св. Г. У. и Б.Е./.

Разпитан е и св. С.Р. втори братовчед на подсъдимия А. Х., който сочи, че през 2011г. работил в Германия. Веднъж бил изпратил пари на подсъдимия /200-250 евро/ за да изпрати при него жена му и детето им – да намери автобус и да плати превоза им. Действително такъв превод е извършен от този свидетел, видно от разпечатката на л.96 от том 1 от ДП – превод в размер на 200 евро.

Самият подсъдим А. Х. дава обяснения, като сочи, че всички пари изпратени му от чужбина в инкриминирания период от трети лица, са били за техни и на семействата им нужди, а не за неговото семейство. Сеща се и за някой други лица фигуриращи в приложените разпечатки – Х. Г. и Г. М., като и двамата му изпращали пари от името на първия /Х. Г./ за да закупи продукти и да му ги изпрати.

За някои от лицата фигуриращи в приложените разпечатки, като извършили преводи в негова полза в инкриминирания период, подсъдимият не дава конкретни обяснения. Налице са и разпечатки, касаещи парични преводи, които предшестват инкриминирания период и са извън предмета на делото.

Същественият въпрос по делото е доколко подсъдимите са отразили верни обстоятелства в трите си декларации, предмет на обвиненията срещу тях. Става дума за три декларации, всяка от тях обхващаща съответен период. Съдът намира, че в случая общият период, обхванат от трите процесни декларации на подсъдимите, следва да бъде разделен условно на две части, с оглед на това какво се доказва от доказателствата по делото относно достоверността на декларациите на двамата подсъдими за съответния период. Първо следва да се разгледа периодът от м. март 2010г. до м. февруари 2012г. Подсъдимите са обвинени, във връзка с декларираното от тях за този период първо, че са подали декларация с невярно съдържание с вх. №990/24.03.2011г. за периода м.03.2010г. – м.02.2011г. без да декларират всички свои доходи, поради което в периода 01.03.2011г. до 31.12.2012г. са получили неправомерно месечни помощи за дете. На следващо място подсъдимите са обвинени, отново в рамките на този период, че са подали декларация с невярно съдържание с вх. №799/14.03.2012г. за периода от м. март 2011г. до м. февруари 2012г., като отново не са посочили всички свои доходи за периода предмет на декларацията. Във връзка с тази втора декларация не е повдигнато обвинение за неправомерно получаване на суми.

В тази първа част на обхванатия от декларациите период - м. март 2010г. до м. февруари 2012г. подсъдимият А. Х. е получил парични преводи от лицата Д. Ан., Г.У., Б.Е., Р.И., Х. Г., С.Р., М.Д., Г. М.- разпечатки на л.127-129 от том 2 от ДП. Получил е преводи и от други лица – например превод за 1700 евро през м. декември 2010г. от Норвегия /документ на л.88 от том 1 на ДП и превод в размер на 500,35 евро също през м. декември 2010г. от Норвегия –разпечатка на л.133 от том 2 от ДП/. Съдът намира, че с оглед данните по делото не може да се докаже, че паричните преводи получени от подсъдимия А. Х. в посочения период са негови доходи. Като се изхожда от показанията на разпитаните свидетели, изброени по-горе и обясненията на подсъдимия А. Х., то следва да се приеме, че така изпратените пари на подсъдимия не са били за него или семейството му, а за други лица. Разбира се съдът отчита, че подсъдимият А. Х. е заинтересован от изхода на делото и същото може да се каже и за разпитаните свидетели, които са негови близки - Р. И., М. Д., Г. У. и С. Р.. Сама по себе си обаче тази констатация не е достатъчна за оборване на твърденията им. Показанията на тези свидетели, досежно този период и обясненията на подсъдимия досежно тези преводи, изпратени от трети спрямо семейството му лица, не могат да бъдат оборени – няма никакви доказателства, които да сочат нещо различно от това което тези свидетели и подсъдимия твърдят за този период. По същността си обясненията на подсъдимия и посочените от него свидетели, с оглед твърденията им, не са лишени от логика. От самия факт, че подсъдимият А. Х. е получил на свое име паричен превод не следва автоматично, че това вече е доход, който двамата подсъдими са длъжни да декларират, за да се прецени дохода на семейството им, с оглед получаването на месечни помощи за дете. Подсъдимият А. Х. твърди, че всички преводи от трети лица не са били за него, а за други лица и доколкото няма доказателства оборващи тези му твърдения, то съдът приема, че остава недоказано, подсъдимият да е получил от някое от тези трети лица парична сума в полза на семейството си. Всъщност логиката, че по правило свидетелите които са издирени за да бъдат разпитани дават обяснения, че изпратените от тях парични суми, макар и получени от подсъдсимия, не са били за него, вече прави достоверни и обясненията на подсъдимия и относно лицата, които не са разпитани, понеже няма данни по които да бъдат издирени – Х. Г., Г. М. - че и тези лица са му изпращали суми не за него, а за съответна услуга за тяхна сметка. За лицата Д. Ан. и Б. Е., които също не са разпитани /липсват данни по които да бъдат издирени/ са налице и показанията на свидетелите М. Д. и Г. У., които сочат, че тези лица от тяхно име за изпращали пари на подсъдимия, но не за него, а за извършване на определени дествия за сметка на свидетелите. Съдът намира, че в този смисъл следва да се разглеждат и тези преводи, извършени от други лица в полза на подсъдимия А. Х., за които лица подсъдимият не дава конкретни обяснения – пример са споменатите по-горе преводи през м.декември 2010г. от Норвегия. Няма доказателства, че тези преводи представляват някакво плащане, което би могло да се характеризира като доход на подсъдимия и обясненията му, макар и в общ смисъл, че всичко което му е изпратено от чужбина от други лица не е било за семейството му, не могат да бъдат оборени. Фактът, че принципно твърденията на подсъдимия се потвърждават и от посочените от него свидетели, има това значение, че съдът следва да кредитира обясненията на подсъдимия, че всички преводи изпратени от други лица не са били за семейството му – по делото няма доказателства сочещи обратното. Като се съобразява и с принципните правила за доказателствената тежест в процеса и конкретно с разпоредбата на чл.103, ал.3 НПК съдът намира, че по делото няма данни, които да поставят под съмнение твърденията на подсъдимия и посочените от него свидетели досежно тази част на обвинението. Затова и съдът намира, че получените от подсъдимия парични преводи в този разглеждан период не са доходи на семейството му. Назначената съдебно-счетоводна експретиза установява съответните суми получени от подсъдимите и тяхното съотношение към установения законов праг за отпускане на помощи, но доколко е налице невярно деклариране и доколко са налице неправомерно получени средства, то това са правни въпроси, на които съдът следва да даде отговор с оглед фактите по делото.

С оглед изложеното съдът приема, че двамата подсъдими не са попълнили неверни данни в декларацията си вх. №990/24.03.2011г. за периода м.03.2010г. – м.02.2011г., подадена пред служител на Дирекция «Социално подпомагане» и изплатената им сума в периода 01.03.2011г. до 31.12.2012г. в размер на 840 лв не е получена от тях неправомерно. Относно този период не са налице доходи на подсъдимите които те да не са декларирали. Визираните от обвинението парични преводи не са доход на семейството на подсъдимите и те не са били длъжни да ги декларират. В този смисъл подсъдимите никого не са въвели в заблуждение и следва да бъдат оправдани по повдигнатите на всеки от двамата подсъдими обвинения за документна измама по смисъла на по чл.212, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

Следващият извод, който се налага от изложените доказателствени мотиви, е този, че и декларацията на подсъдимите с вх. №799/14.03.2012г. за периода от м. март 2011г. до м. февруари 2012г., подадена пред Дирекция «Социално подпомагане» също не е с невярно съдържание. И досежно тази декларация прокуратурата визира парични преводи, получени от подсъдимия А. Х., които преводи са извършени от изброените по-горе лица, явяващи се трети лица спрямо семейството на подсъдимите, които парични суми не са доход на семейството на подсъдимите, тъй като не са били предназначени за тях, а са били предназначени за извършване на определени действия за сметка на лицата извършили преводите. Подсъдимите не са били длъжни да декларират тези парични преводи, тъй като те не са техен доход. Затова и съдът приема, че подсъдимите следва да бъдат оправдани частично и относно обвиненията, повдигнати на всеки от тах, за невярно деклариране по смисъла на чл.313, ал.1 от НК, а именно в частта им относно това да са извършили престъплението в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като на 14.03.2012г. в съучастие като съизвършители помежду са затаили истина, като не са посочили получени от двамата доходи в писмена декларация № 799/14.03.2012 г.- получени доходи в периода от месец 03.2011 г. до месец 02.2012 г. в размер на 3129,33 лева. В тази си декларация подсъдимите са декларирали това което са били длъжни да декларират, поради което и същата декларация не е с невярно съдържание.

Втората част на обхванатия от декларациите период, която следва да бъде разгледана е периодът предмет на последната визирана от обвинението декларация на подсъдимите – Декларация № 4274/28.08.2012 г., касаеща периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012. В обвинението се приема, че в съучастие като съизвършители, подсъдимите не са посочили в тази декларация, подадена пред Дирекция «Социално подпомагане» получените от двамата доходи в периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012 г. в размер на 2004,73 лева. С оглед обхвата на тази декларация този период обхваща и част от предходния. С оглед предмета на доказване обаче, то доказателствената тежест се съсредоточава върху период следващ предходния, защото се визират недекларирани суми получени от подсъдимия А. Х. вече през м. март 2012г. За този период от време в горепосочената декларация били вписани само и единствено доходите на подс. Н.Х. от болнични в размер на 2761,06 лева – справка за доходи на семейството за периода на л.217 от т. 1 от ДП. От писмените материали по делото е видно, че през м. март 2012г. подсъдимият А. Х. е получил чрез системата “Western Union” парични суми в размер 2004,73 лева – два превода. Налице е всъщност един превод от 950 евро от 19.03.2012г.– л.129 от том 2 от ДП и един превд от 75 евро – л.44 от том 2 от ДП. Общата сума на двата превода е 1025 евро или 2004,73 лева, видно от заключението на вещото лице /л.43 от настоящото дело/. Тези преводи са изпратени на подсъдимия А. Х. от Гърция и същественото при тях е, че те вече не са направени от трети лица спрямо семейството на подсъдимите. Тези парични преводи са изръшени от подсъдимата Н.Х. и са получени от другия подсъдим – А. Х.. Подсъдимите не са обяснили характера на тези преводи, но самият факт, че става дума за превод на парични суми от друга държава между двама съпрузи, сочи на извод, че става дума за техни средства. Този превод очевидно е в полза на семейството на подсъдсимите, а не за сметка на трето лице. Затова съдът намира, че сумата от 2004,73 лв е доход на двамата подсъдими, който те е следвало да декларират в Декларация № 4274/28.08.2012 г., касаеща периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012. Подсъдимите не са го направили, поради което декларацията им е била с невярно съдържание. Поради това съдът приема, че всеки от двамата подсъдими - А.Х. и Н.Х. - е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 313, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 28.08.2012г. в гр. Разград, обл. Разград, в съучастие като съизвършители помежду си, са затаили истина, като не са посочили получените от двамата доходи в писмена декларация № 4274/28.08.2012 г. - получени доходи в периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012 г. в размер на 2004,73 лева, подадена по силата на чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца пред орган на властта - Директор на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства. Става дума за декларация, чието адресиране до орган на властта и удостоверителния й харатер досежно процесните обстоятелства са законово регламентирани. Подсъдимите са действали с пряк умисъл – нясно са били, че премълчават съответния доход в декларацията, която и двамата са подписали. Съдът не споделя доводите, че случаят е малозначителен. Вярно е, че в случая, във връзка с тази декларация не е налице неправомерно получена помощ, тъй като подсъдимите биха получили парична помощ и при вярно деклариране, тъй като действителният им доход за периода не надхвърля законовия праг, даващ право на получаване на такава помощ. Фактът обаче, че не е деклариран доход остава. Декларирането на доход е свързано с различни последици и значението на тези последици не намира проявление само във връзка с въпроса дали следва да се отпусне парична помощ или не. Престъплението по чл.313, ал.1 от НК е такова на просто извършване, но обществената му опасност и конкретно в случай като разглеждания, свързан с непосочване на доход, винаги надхвърля обществените последици, очертани в законовия състав.

При определяне на наказанията на подсъдимите А.Х. и Н.Х. за извършеното от тях престъпление по чл.313, ал.1 от НК съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването и на двамата подсъдими от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административни наказания, тъй като за извършеното от тях умишлено престъпление по чл.313, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че в случая няма отегчаващи обстоятелства, а са налице смекчаващи такива - подсъдимите явно нямат други противообществени прояви и не са лица със съществена степен на обществена опасност, намира, че на всеки един от двамата подсъдими следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно глоба в размер на 1000лв, за всеки от подсъдимите, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето им.

Предявеният от Агенция “Социално подпомагане” –гр. София за солидарно осъждане на подсъдимите за заплащане на сумата от 840 лв, за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен. Същият иск се основава на обвинението за престъпление по чл. чл.212, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК срещу двамата подсъдими, което обвинение, както се посочи по-горе се явява недоказано и подсъдимите следва да бъдат оправдани по него. При това предявеният иск срещу тях се явява неоснователен.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: