МОТИВИ към присъда № 508/ 09.11.2015 г. постановена по НОХД № 247/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия Д.В.К. е за това че за времето от 25.09.2012 г. до 10.10.2012 г. в гр. Разград е потвърдил неистина относно размера на притежаваната от него земеделска земя и затаил истина относно доходите на съпругата си – К. А. Д. от възнаграждение от ДКЦ “Св. Ив. Рилски” Търговище и притежавани дялове от “Лоджистик” ЕООД гр. Варна, в писмена декларация за материално и гражданско състояние от 25.09.2012 г., представена пред ОС Разград, чрез адв. Д. А. от АК София по търговско дело № 12/2011 г. по описа на ОС Разград - престъпление по чл. 290а от НК.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен.

Представителят на РРП счита обвинението за доказано и моли постановяване на осъдителна присъда, с която на подсъдимия бъде наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактибеска страна следното:

С присъда по НОХД 733/2008 г. на Районен съд-Търговище, влязла в сила на 26.02.2010 г., за престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 от НК на подсъдимиия К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, както и лишаване от право да заема ръководни длъжности на държавни предприятия, обществени органи и организации и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на юридически лица за срок от пет години.

На 21.09.2012 г. подсъдимият бил освободен от Варненския затвор, където изтърпявал наложеното му по – горе наказание «лишаване от свобода», за пет денонощия домашен отпуск.

Преди посочената дата, подсъдимият в качеството си на физическо лице, бил завел иск с правно основание чл. 74 вр. с чл. 71 от ТЗ против «Стария дъб 97» ООД, по който било образувано търговско дело № 12/2011 г. по описа на ОС Разград. С молба вх. № 2829/2012 г. по делото, повереника на подсъдимия – адв. Д. А., АК София, направила искане К. да бъде освободен от заплащане на депозит за експертизи в общ размер от 482,00 лв., като посочила че същият е в затвора и няма финансова възможност да заплати сумата и алтернативно направила искане за удължаване на сроковете за заплащане на депозитите. Междувременно адв. А., осъществила контакт с подсъдимия и го информирала за размера на сумата, която следвало да внесе, както го информирала и за възможността да бъде освободен от внасяне на разноски при наличие на законоустановенените предпоставки за това. За целта му изпратила по спедиторска фирма образец на декларация за материално и гражданско състояние, която подсъдимият следвало да попълни. Така при освобождаването му затвора гр. Варна в домашен отпуск за пет денонощия, подсъдимият попълнил в офиса на спедиторската фирма в която били получени документите, посочената по – горе декларация.

В нея К. отбелязал, че освен апартамент от 90 кв.м. в гр. Търговище, той и съпругата му притежават 25 дка земеделска земя, от която получават рента 700 лева годишно.

Така посочените обстоятелства, не отговаряли на истината, тъй като подсъдмият и съпругата му притежавали земеделски земи с по – голяма площ, които били предоставени за ползване на арендатори, а именно:

- собствена на подсъдимия земеделска земя с площ от 31,588 дка по плана за земеразделяне на с. Давидово, общ. Търговище, която по сключен на 22.05.2007 г. от подсъдимия, чрез пълномощника му Б. Ст. М., договор била отдадена за временно и възмездно ползване на арендатора ЕТ „Агроелит-М.-Б. М.". На 29.12.2011 г. по банкова сметка *** К. били преведени 834,97 лева, представляващи рента за стопанската 2010/2011 година за посочената земя, а с платежно нареждане от 16.01.2013 г. по сметка на св. Д./съпруга на подсъдимия/, била преведена сумата от 924,60 лв. - рента за стопанската 2011/2012 година.

- собствена на подсъдимия земеделска земя с обща площ от 9,011 дка, находяща се в землището на град Търговище, отдадена под аренда по сключен на 18.05.2011 г. договор между К., действащ чрез пълномощника си св. Д. и арендатора „Комерс" ЕООД град Търговище. За стопанската 2011/2012 година „за тази земя била изплатена рента в размер на 351,31 лева с РКО от 15.12.2012 г. на св. Д..

К. притежавал и гора с площ от 2 дка, представляваща имот № 000135 по плана за земеразделяне на с. Давидово, която също не била заявена от него в инкриминираната декларация.

В същата декларация, подсъдимият отбелязал, че средствата за издръжка на семейството се осигуряват от пенсията на съпругата му, като в графата за размера на получавания месечен доход от същата, вписал само сумата от 637 лв. Всъщност действителния размер на получаваните от свидетелката доходи, включвал освен пенсия възлизаща на 635,77 лв. месечно и възнаграждение получавано от ДКЦ "Св. Иван Рилски"-Търговище, чиито месечен размер варирал, като за периода от 01.01.2012 г. до 30.09.2012 г. общата му стойност била 18 279,14 лева, т.е. приблизително 2 000 лева месечно. Това реално съществуващо обстоятелство не било декларирано от подсъдимия.

В декларацията за материално и гражданско състояние в графата за притежавани дялове в търговски дружества обв. К. не посочил и обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на „Лоджистик" ЕООД, а св. К.Д. била вписана като управител на дружеството от 20.05.2010 г.

В декларацията за материално и гражданско състояние обв. К. посочил притежаван паричен влог на стойност 800 лева.

Декларацията датирана с 25.09.2012 г., заедно с молба подписана от подсъдимия за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК, непосредствено след попълването им в офиса на куриерската служба, били върнати от него на повереника му и били депозирани по търговско дело № 12/2011 г. по описа на ОС Разград, с вх. № 3636/01.10.2012 г. С определение № 935/10.10.2012 г. по делото, РОС отхвърлил молбата на подсъдимия за освобождаване от внасяне на разноски, като мотивирил съдебния си акт, с размера на декларираното от подсъдимия недвижимо имущество/апартамент и земеделски земи/, с рзамера на декларирания доход от пенсии и рента и с размера на посочения от подсъдимия влог от 800 лв., чийто размер, съдът изрично отбелязал, като достатъчен да покрие определения депозит.

С вносна бележка от 16.11.2012 г. сумата от 482 лева била преведена по сметка на ОС-Разград.

От заключението на назначената по делото почеркова експертиза е видно, че саморъчният подпис за „Декларатор" в декларация за материално и гражданско състояние от името на Д.В.К. е изпълнен от същото лице.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени материали. Показанията на свидетелите Г., Ал.., Д., Н., Ст. са взаимно непротиворечиви и допълващи се. Същите се потвърждават изцяло и от събраните по делото писмени доказателства. В тази насока са и обясненията на подсъдимия. Ето защо, съдът намира че същите установяват посочените подлежащи на изясняване обстоятелства изложените по – горе, относими към съставомерността на деянието от фактическа страна.

Подсъдимият е осъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното с обвинителния акт престъпление, както и на никое друго съставомерно по смисъла на НК престъпление.

Престъплението по чл. 290а от НК изисква от обективна страна, потвърждаване на неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, Не посредством всяка обаче писмена декларация, в която е потвърдена неистина или с която е затаена истина може да бъде осъществен състава на престъпление от посочения вид. Касае се до такива писмени декларации, които съдържат изявления на трети по делата страни имащи значение за разкриване на обективната истина по същество на съответния съдебен спор, предмет на съдебно произнасяне. Касае се до изложение на такива факти, които са от значение за правилно решаване на делото по същество и то при направено изрично отбелязване от декларатора, че нему е известна наказателната отговорност по чл.290а от НК/в този смисъл - Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС/. В случая се касае до деклариране на обстоятелства, които нямат каквото и да е касателство към предмета на търговско дело № 12/2011 г. по описа на ОС Разград, а до такива относими към наличие на предпоставките за освобождаване на ищеца от разноски по делото. Липсват основания разпоредбата на чл. 290а от НК да бъде тълкувана разширително и към нея, като съставомерни деяния да бъдат включени и действия от посоледно посочения вид и по аргумент на чл. 292 ал.2 от НК. Последно цитираната разпоредба сочи, че наказуемостта за престъплението отпада, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена. Следователно, престъпление по чл. 290а от НК може да бъде осъществено единствено при потвърждаване на неистина или затаяване на неистина в писмен вид, досежно обстоятелства от значение за произнасяне със съдебния акт по същество на делото, но не и такива относими към други произнасяния на съда, каквото е определението по чл. 83 от ГПК.

Доколкото съдът е в състояние да постанови оправдателна присъда единствено в случаите, когато осъщественото от подсъдимия не представлява престъпление въобще, то следва да бъде преценено налице ли е съставомерно по чл. 313 ал.1 от НК деяние.

Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е налице, когато е потвърдена неистина или е затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по електронен път), която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В случая единственото обстоятелство, което нормата на чл. 83 от ГПК сочи, че се удостоверява посредством декларация от молителя е неговото имуществено състояние /чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК/. По отношение на останалите обстоятелства, които законодателят е предвидил да бъдат съобразени от съда, при произнасяне по основателността на молбата, посочени в ал.2 на чл. 83 т.1 и т.3-6, а именно: доходите на лицето и на неговото семейство; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост и възрастта, не е придал доказателствена сила на документ изходящ от страната. Следователно, въпросът за съставомерността на деянието на подсъдимия по чл.313 от НК, може да бъде поставян единствено досежно неговото имуществено състояние, доколкото то /при липса на легална дефиниция на понятието/ обхваща инкриминираните в обвинението притежавани от него земеделски земи в общ размер на 60,599 дка и капитала на „Лоджистик" ЕООД, възлизащ на 5 000 лв. Липсва изрична законова разпоредба, изискваща размерът на доходите на лицето и неговото семейство, да бъде доказван посредством частен удостоверителен документ от вида на инкриминирания, поради което и обективирането на доходите на съпругата на подсъдимия и размерът на получаваните суми от ренти в декларацията, се явява несъставомерно от обективна страна. По отношение на първата категория декларирани обстоятелства, съдът намира обаче че макар деянието на подсъдимия формално да осъществява състава на престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, то представлява малозначителен случай по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. В тази насока следва да бъде съобразено, както че липсва правна регламентация досежно съдържанието на декларацията по чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК, така и това, че тя не обвързва съдът с позитивно произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса. Имущественото състояние на молителя е само едно от обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени при произнасяне в посоченото производство, наред с останалите такива неизчерпателно изброени в чл. 83 ал.2 от Кодекса. При това, съдържанието на инкриминирания документ в посочената му част, не сочи на обществена опасност, установяването на която е необходимо, за да се приеме, че има извършено общественоопасно деяние. Освен притежавания от него недвижим имот – апартамент от 90,00 кв.м., подсъдимият е декларирал 25,00 дка от притежаваните общо 60,599 дка земеделски земи, декларирал е притежавано от него МПС и наличен влог от 800,00 лв. Именно тази позитивна част на документа, наред с декларирания размер на доходи реализирани от съпругата му, е дал основание на съда да постанови и отказ от освобождаването му от разноски/депозит/ за експертизи по делото. И ако не определящо за извода за несъставомерност от субективна страна /доколкото деянието по чл. 313 от НК е умишлено такова/, посоченото е определящо за степента на обществена опасност на деянието. Престъплението по чл.313 от НК макар и формално такова, предполага документиране на обстоятелства в своя полза, поради което истинността на декларираните такива, следва да се преценява в контекста на предназначението на инкриминирания документ / в този смисъл Решение № 220 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 168/2010 г., I н. о., и Решение № 388 от 16.05.2005 г. на ВКС по н. д. № 801/2004 г., II н. о/. В случая това е декларация приложена към молба за освобождаване от държавна такса, която не е била уважена, поради останалите заявени от подсъдимия в документа неизгодни за него обстоятелства, имащи значение за преценка наличие предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК. Ето защо и поради изложените съображения, съдът намира че осъщественото от К. деяние, макар формално да осъществява състава на чл. 313 от НК, не представлява престъпление по посочения текст от закона поради своята малозначителност.

По изложените съображения, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с настоящия обвинителен акт обвинение за престъпление по чл. 290а от НК, като несъставомерността на деянието му по смисъла на НК не позволява и постановяване на друга осъдителна присъда.

В този смисъл съдат произнесе съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: