МОТИВИ към присъда № 502/ 04.11.2015 г. постановена по НЧХД № 363/2015 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Ш.Ш.Х. е повдигнато обвинение срещу М.Ф.Ш. и З.А.З., за това че на 06.05.2015 г. в м. «Пчелин», край с. Дянково, подсъдимите в съучастие, като съизвършители помежду си, са причинили на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, поради причинените му: травма на лицето/кръвонасядане под основата на носа, леко изместено в ляво; оток и палпаторна болезненост в областта на носа; кръвонасядане на клепачите на ляво око; разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина; червеникаво кръвонасядане на меките тъкани в централната част на брадичката и към ляво/ и кръвонасядане върху ребрена дъга на лява гръдна половина и кръвонасядане по лицева към външностранична повърхност на долна половина на дясна подбедрица – престъпление по чл. 130 ал.1 въ в вр. с чл. 20 ал.2 от НК за всеки от подсъдимите.

В хода на производството е приет за съвместно разглеждане предявения с тъжбата граждански иск срещу подсъдимите, с който се претендира последните да бъде осъдени солидарно да заплатят на тъжителя сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 06.05.2015 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимите не се явяват и не дават обяснения по така повдигнатото им обвинение. Защитата моли производсдтвото по делото да бъде прекратено, тъй като поведението на тъжителя представлява престъпление от общ характер – такова по чл. 325 от НК, алтернативно моли за постановяване на оправдателна присъда и уважаване на гражданския иск в размер съобразен със налично съпричиняване на вредите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят и подсъдимият М. Ш. са далечни роднини. Отношенията между тях били влошени, съпътствани от непрекъснати скандали. Тримата – подсъдимите и тъжителят са съселяни, живущи в с. Дянково.

На 06.05.2015 г., Х. и свидетелите Д. М. и Б. М., излезли заедно със семействата си в м. «Пчелин», край с. Дянково, където седнали да ядат и пият. Тъжителят бил със счупена, обездвижена лява ръка. В същата местност, в заградено с телена мрежа място, стопанисвано от подс. М. Ш., били той, другия подсъдим – З. З. и техни приятели, сред които свидетелите Ю. Р., Х. С., В. В., А. М.. Компанията на подсъдимите, включвала и жени и деца, които също се черпели на открито. В местността имало и други хора от с. Дянково и техни приятели, които били на пикник.

Около 19,00 ч., когато от компанията на тъжителя били останали само той и свидетелите М. и М., Х. казал, че отива да пикае. Отдалечил се от мястото, където бил с приятелите си и се отправил към заграденото място, в което се намирала компанията на подсъдимите. Под влияние на изпития алкохол, Х. застанал в близост до телената ограда, издали мобилния си телефон и го насочил към компанията на подсъдимите, като едновременно с това започнал да псува. Подс. Ш. му направил забележка и му казал да си тръгва. Вместо това, Х. показал среден пръст на присъстващите и започнал да опипва половия си орган, разкопчавайки панталоните си. Действията му били възприети от гостите на подс. Ш. – свидетелите Ю. Р., Х. С., В. В., А. М.. Непосредствено след това, Х. тръгнал обратно, към мястото където бил седнал със свидетелите Д. М. и Б. М.. Ядосан от поведението му, което го компрометирало пред гостите му, подсъдимият Ш., се качил на паркирания в близост до масата на която била седнала неговата компания, джип и тръгнал след подсъдимия. Пеша след тях тръгнал и подсъдимия З.. Навлизайки в полезрението на своите приятели /М. и М./, тъжителят бил застигнат от колата на Ш., който го преследвал. Усещайки джипа зад гърба си, Х. се хвърлил на земята. Тогава подсъдимият спрял автомобила, слязъл от него и нанесъл удар с глава в главата на успелия да се изправи тъжител, който в следствие от удара отново паднал. Тези действия били възприети от свидетеля М., който успял да стигне до двамата и да хване Ш., за да му попречи да продължи да нанася удари на пострадалия. Междувременно на мястото пристигнал и подсъдимия З., който от своя страна започнал да рита с крак главата и тялото на падналия на земята тъжител, преди да бъде спрян отново от свидетеля М.. На помощ на последния се притекъл и св. М. и двамата успели да отпратят двамата подсъдими. Непосредствено след това, на мястото на инцидента пристигнал един от синовете на тъжителя, който също празнувал в посочената местност и Ш. бил откаран за преглед в МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. По – късно, в болничното заведение пристигнал и другия син на пострадалия – св. Е. Ш., на когото той разказал за случилото се.

Изслушаното и прието в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, установява, че на тъжителя е причинена травма на лицето: кръвонасядане под основата на носа, леко изместено в ляво и оток и палпаторна болезненост в областта на носа; кръвонасядане на клепачите на ляво око, по – изразено във вътрешните половини; разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина – външната страна на долна устна от лявата страна; червеникаво кръвонасядане на меките тъкани в централната част на брадичката и към ляво и спонтанна и палпаторна болка по ребрената дъга в лявата страна на гръдния кош – средна ключична линия, както и в областта на дясна раменна става и горна половина на външностранична повърхност на дясна предмишница; нехомогенно петнисто кръвонасядане със зеленикав център и зеленееща периферия в областта на дясна лакътна свивка с общ размер 7/9 см.; синкаво червено кръвонасядане на левия лакът 7/9 см.; зеленеещо кръвонасядане 3/2 см. по лицева към външностранична повърхност на лява предмишница/над гипсова имобилизация/; синкавозеленеещо кръвонасядане по лицева към външностранична повърхност на долната половина на дясна подбедрица 10/6,5 см; върху ребрена дъга на лява гръдна половина – средна ключична линия – бледосинкаво кръвонасядане със зеленикав отенък 10/6 см. В заключението си и в хода на съдебното производство, вещото лице сочи, че освен палпаторната болка и травмата на лицето, от описаните увреждания по тялото на пострадалия връзка с инцидента може да имат единствено бледосинкавото кръвонасядане върху ребрена дъга на лява гръдна половина – средна ключична линия и кръвонасядане по лицева към външностранична повърхност на долна половина на дясна подбедрица. Уврежданията на лява предмишница и ляв лакът не отговарят по давност да са получени на инкриминираната дата, а това на дясна лакътна свивка е следствие на приложена след инцидента интравенозна манипулация в СО на МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Експертът сочи още, че по своята медико-биологична характеристика в съвкупност, описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели - Д. М., Б. М., Е. Ш., Ю. Р., Х. С., В. В., А. М..

Двете групи свидетелски показания – и на свидетелите на тъжителя и тези на подсъдимите, изясняват фактически обсотятелства, които не са взаимно изключващи се. Обратно на поддържаната от тъжителя позиция, че показанията на втората група свидетели е изцяло компрометирана, съдът намира, че изяснените с гласните доказателствени средства факти, касаещи поведението на пострадалия непосредствено преди инцидента, не противоречи на останалите доказателствени материали по делото. Действително разминавания между показанията на всички свидетели, досежно разстоянието на което са се намирали двете компании – тази на подсъдимите и тази на тъжителя има. Те обаче не са от такова естество, щото да бъде изключена истинността на които и да е показания. Нормално е възприятието на всеки един от свидетелите за разстояние да е субективно, още повече че за част от тях, местността е била непозната.

По идентичен начин стои и въпросът за времето, през което пострадалият е отсъствал от своята компания. Според показанията на неговите приятели, той е отишъл да пикае и се е връщал, след като се е изпикал, за 2 -3 минути. Първо, надали някой от свидетелите си е поставил за цел да преценява времето на отсъствие на тъжителя, второ, никой от двамата не твърди да е виждал местонахождението на Ш., докато той е задоволявал физиологичните си нужди, при което следва да се заключи че той е бил отдалечил на такова разстояние от тях, което наред с терена на местността и обстоятелството, че е бил с обездвижена лява ръка, изключва възможността отсъствието му да е траело краткия времеви отрязък, за който говорят тези свидетели. При това, липсват каквито и да е основания да бъде поставяна под съмнение достоверността на показанията на втората група свидетели – тези на подсъдимите, освен обстотелството, че те са приятели на Ш. и З., което качество спрямо тъжителя имат и свидетелите Д. М. и Б. М.. Това обаче, не е достатъчно, за да бъдат изключени тези свидетелски показания от доказателствения материал по делото, като непресъздаващи подлежащите на установяване действителни обстоятелства. Показанията на Р., С., В. и М. са последователни, логични и взаимно непротиворечиви. При това твърдяното от тях поведение на подсъдимите - Ш., който тръгнал след пострадалия с джипа и З., който го последвал пеша, допълва възприятията на свидетелите на самия тъжител. Ето защо, съдът намира, че сочените свидетелски показания са истинни и като такива следва да бъдат кредитирани.

Подсъдимият З. е неосъждан.

Подсъдимият Ш. е неосъждан. Същият е реабилитиран по чл. 86 от НК за престъпление по чл. 343 ал.2 б.”б”вр. с чл. 342 ал.1 от НК, като сроковете за реабилитация по чл. 88а от НК са изтекли и по отношение на наложените му по реда на чл. 78а от НК административно наказание “глоба” и “лишаване от право да управлява МПС”, с влязло в сила на 17.02.2005 г., решение по ЧНД № 66/2005 г. по описа на РРС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Осъществените от подсъдимите действия, консумират признаците на престъплението по чл.130 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК. С нанасянето на удари с глава и ритници в областта на главата и тялото на тъжителя на инкриминираната в тъжбата дата, подсъдимите са причинили на последния телесни увреждания. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на тези действия, на Х. са причинени травма на лицето/кръвонасядане под основата на носа, леко изместено в ляво; оток и палпаторна болезненост в областта на носа; кръвонасядане на клепачите на ляво око; разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина; червеникаво кръвонасядане на меките тъкани в централната част на брадичката и към ляво/ и кръвонасядане върху ребрена дъга на лява гръдна половина и кръвонасядане по лицева към външностранична повърхност на долна половина на дясна подбедрица. Характера на тези увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. По своята медико биологична същност те съвпадат с правните критерии за съставомерност на деянието по чл.130 ал.1 от НК. Причинените увреждания на физическата неприкосновеност на тъжителя са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. По делото по категоричен начин бе установено и авторството на деянието, тъй като телесната повреда е пряка и непосредствена последица от описаните действия осъществени от двамата подсъдими, които са действали като съизвършители.

Останалите посочени в заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза увреждания на пострадалия – в областта на лява предмишница и ляв лакът и дясна лакътна свивка, не се установява да са причинени от действията на подсъдимите, поради което не се явяват част от престъпния резултат. Що се отнася до описаната в заключението на вещото лице спонтанна и палпаторна болка по ребрената дъга в лявата страна на гръдния кош – средна ключична линия, както и в областта на дясна раменна става и горна половина на външностранична повърхност на дясна предмишница, следва да бъде отбелязано, че болката е симптом, субективно усещане и може да е резултат от травматично увреждане, но не представлява обективно такова.

Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, подсъдимите са съзнавали, че нанасят удари в главата и тялото на пострадалия и че това ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали и са искали настъпването на общественоопасните последици от него. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез няколоко удари – такива с ритници и глава в областта на главата и тялото на Х.. Всеки един от подсъдимите е действал и със съзнанието за участието на другия в престъпната дейност, поради което и осъщественото тях престъпление е такова извършено при общност на умисъла.

По отношение поддържаната от защитата позиция. Съдът не може да аргументира по друг начин несъстоятелността на искането за прекратяване на наказателното производство, освен с цитиране разпоредбата на закона. Съгласно чл. 287 ал.7 от НПК:”Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.». Безспорно под «престъплението» посочената правна норма има предвид посоченото в чл. 81 от НПК «престъпление» - това описано в тъжбата и извършено от лицето, срещу което тя е подадена. Правно основание за прекратяване на наказателно производство, рамките на което са очертани с акта по чл. 81 от НПК, съдържащ изложение на фактическите обстоятелства относими към съставомерноста на инкриминираното с него обвинение, поради установяване на «престъпно» поведение на самия тъжител, няма. Ако подсъдимите са считали, че действията на Х. осъществяват състав на престъпление от общ характер, то те е следвало да сигнализират компетентните за това органи. В настоящото съдебно производство, тези действия могат да бъдат преценявани едниствено на плоскостта на смегчаващи отговорността на подсъдимите такива и имат значение за размера на следващото се по чл. 45 от ЗЗД обезщетение. В случая съдът не счита, че те са достатъчно основание да се приеме, че настоящото деяние е извършено от подсъдимите в състояние на афект/макар и такава позиция да не е поддържана от защитата, но доколкото съдът дължи освен разкриване на обективната истина по делото и правно прецизиране на деянието/, поради обстоятелството, че по делото не бе доказано с категоричност състояние на силно раздразнение у подсъдимите при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, което освен това да е предизвикано от изчерпателно посочените в закона средства, насочени пряко срещу личността на дейците, техни близки или техни субективни права. Посоченото изключва квалификация на осъщественото от тях по чл. 132 ал.1 т.3 от НК. Ето защо всеки един от подсъдимите следва да бъде признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 130 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, поради изложеното по – горе касаещо съставомерността от обективна и субективна страна на престъплението, за което им е повдигнато настоящото обвинение.

Тази съставомерност предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите. При наличието на предпоставките на приложение института на чл.78а от НК – за това умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години, от престъплението няма причинени имуществени вреди, подсъдимите са неосъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК/доколкото спрямо подс. Ш. са изтекли сроковете за реабилитация от предходното освобождаване от наказателна отговорност по посочения ред/, съдът е длъжен да освободи всеки от тях от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При инидивидуализацията на следващата се на подсъдимите санкция, отегчаващи отговорността обостоятелства не бяха преценени. Като смегчаващи такива, бяха преценени тези свързани с обстоятелствата, при които деянието е извършено – поведението на двамата подсъдими е било провокирано от обществено неприемливото поведение на тъжителя и в отговор на него; действита им са били непредумишлени и преустановени непосредствено след намесата на приятелите на тъжителя. Ето защо, съдът намира че на всеки от подсъдимите следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв.

Съставомерността на деянието на подсъдимите по чл.130 ал.1 от НК, води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимите и причинените неимуществени вреди на пострадалия – претърпените от него болки и страдания, представляващи нематериални, неблагоприятни вредни последици, както и причинната връзка между действията на подсъдимите и престъпния резултати. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 6 000 лв. е значително завишена. Касае се до увреждания, които не са значителни по своя интензитет. Липсват данни за продължителен оздравителни период за което и да е от тях. Макар и поведението на пострадалия да не е прието, по изложените по – горе съображения, като елемент от престъплението, поради което и не би могло да се говори за съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, то подбудите за осъществяване на деянието – провокативното поведение на самия пострадал, също е от значеине при определяне размера на справедливо обезщетение. Ето защо, съдът като прецени характера и степента на търпените от последния болки и страдания в резултат на уврежданията, както и последно посоченото обстоятелство, намира за съответно обезщетение такова в размер на 900 лв., отговорността за което подсъдимите следва да понесат солидарно съгласно разпоредбата на 53 от ЗЗД. Законната лихва върху тези сума се следва, така както е поискана - от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Признаването на подсъдимите за виновен предпоставя и осъждането му да заплати направените от тъжителя в производството разноски, съгласно разоредбата на чл. 189 от НПК и по сметка на РРС – д.т. върху уважената част от предявения граждански иск.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: