МОТИВИ към присъда № 550/ 24.11.2015г. постановена по НЧХД № 646/2015 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба, с която Й.Й.И. ЕГН ********** ***, обвинява Р. С. М. ЕГН ********** *** за това, че на 22.08.2015 г. в с. Осенец, обл. Разград, й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в изпитване на болка и страдание – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.

Пострадалата е предявила граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 5 000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като и граждански иск за причинени с деянието имуществени вреди в размер на 110,54лв., претендира и за сторените по делото разноски в размер на 670,00лв.

Подсъдимият дава обяснения, като не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и пострадалата не се познават. Двамата живеят в с. Осенец, обл. Разград. На 22.08.2015г. сутринта, частната тъжителка, след като намерила бастун на улицата, решила да издири собственика му и да го върне. Предният ден възрастна жена от селото го била търсила. По този повод около 08, 30ч. частната тъжителка посетила дома на подс. М. ***. По това време същият се намирал в кухнята на къщата си, която постройка била на около 80метра от входната врата към улицата. Частната тъжителка влязла в двора на къщата преминала разстоянието до постройката и започнала да пита подс. М. за „бабата”. Явно подразнен от това, че не е чул звънеца на входната врата и нахлуването в имота му, подс. М. се разкрещял, като почнал да гони пострадалата, приближил се към нея и с ръка я ударил по дясната страна на лицето. Силно уплашена, частната тъжителка се обърнала и тръгнала по пътеката да напусне имота, като подсъдимия продължил да я блъска в гърба. В този момент, чул виковете на двора, на прозореца на спалнята се показал синът на подс. М. – св. П. С., който видял пострадалата вече на поколо 20метра от баща си, как си тръгва и след кратък разговор с баща си, си легнал. Излизайки на улицата пред къщата в уплахата си, силно разстроена, частната тъжителка започнала да вика по име св. П. И., която живеела в къща срещуположна на тази на подсъдимия. Свидетелката я чула, излязла, видяла уплашената и разстроена пострадала, придружила я до дома си, където пред къщата я сложила да сдне на стол и й дала валериан за успокоение. При разговор с нея, разбрала, че подс. М. й ненасъл побой. По време на разговора на пострадалата й звъннал мобилния телефон, но тя не го вдигнала. След като се успокоила, частната тъжителка се прибрала в дома си и се обадила на св. Д. Ат. с когото живеела на семейни начала от около 4 години. Той бил шофьор на камион и в този момент се намирал в гр. Шумен. След като по обяд се прибрал в дома им, св. Д. Ат. откарал пострадалата до спешен център в МБАЛ – Разград , където й бил извършен преглед, при който малко след 15,00часа, обектвно били установени отток и хематом на дясна ушна мида. Поставена била диагноза контузия на главата и сътресение на мозъка. Били назначени консулти със специалисти УНГ и графия на шийни прешлени. При личен преглед на пострадалата на 24.08.2015г. от съдебен лекар, освен нараняванията по дясна ушна мида, били установени още вертикално бледосинкаво кръвонасядане върху проекцията на гръбначния стълб – горните гръдни прешлени 7/3 см. с просветляване в средата и кафеникава почти хоризонтална драскотина в горния край на увреждането и вътрешностранично на дясна лопатка – друго бледосинкаво кръвонасядане 6/5 см.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че тъжителката следствие на действията на подсъдимия е получила синкавочервено кръвонасядане на дясна скулна област; хематом на предната повърхност на дясна ушна мида и на меките тъкани зад долния й полюс на диаметър около 3 см.; вертикално бледосинкаво кръвонасядане върху проекцията на гръбначния стълб – горните гръдни прешлени 7/3 см. с просветляване в средата и кафеникава почти хоризонтална драскотина в горния край на увреждането и вътрешностранично на дясна лопатка – друго бледосинкаво кръвонасядане 6/5 см. Описаните увреждания много добре отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалата, както и с оглед тяхната локализация. Същите са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Оздравителния период е в рамките на 1 до 2 седмици без последици за физическото здраве на пострадалата.

Подсъдимият е неосъждан.

Съдът намира за установена гораната фактическа обстановяка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – обясненията на подсъдимия в частта относно посещението на пострадалата в дома му и повода за това, времето на инцидента, ескалацията на напрежението при проведения между тях разговор, както и факта, че същата е била с бастун. От показанията на свидетелите П. И., която възприема състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента и пресъздава макар и косвено събитията. Св. Д. Ат., който косвено потвърждава времето на събитията и състоянието на пострадалата в близко след инцидента време, както и състоянието и в следващите 2 – 3 седмици. Показанията на св. П. С. също потвърждават факта, че пострадалата на процесната дата и място и в посоченото време е посетила дома на подсъдимия и съдът ги възприема в тази им част, както и факта, че между подсъдмия и пострадалата се е провел разговор на висок тон, тъй като в тази си част съвпадат, както с показанията на останалите свидетели, така и със заключенето на вещото лице. В останалата си част обясненията на подсъдимия и показанията на св. П. С., целят е единствено да изградят една защитна версия, която обаче ценена съвкупно с останалия доказателствен материал, остава неоснователна и недоказана. За да възприеме описаната фактическа обстановка съдът съвкупно със свидетелските показания цени заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. От обективните находки при прегледа на пострадалата на 22.08.2015г. в МБАЛ – Разград и на 24.08.2015г. от съдебния лекар и наличната медицнска документация, дават основание на съда категорично да възприеме описаната фактическа обстановка, съобразно която се налага и едиинствения извод, че подсъдимият е упражнил насилие по отношение на пострадалата, следствие на което са настъпили и телесните увреждания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е причинил на пострадалата лека телесна повреда по смисъла на посочения текст от закона. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимия пострадалата е получила синкавочервено кръвонасядане на дясна скулна област; хематом на предната повърхност на дясна ушна мида и на меките тъкани зад долния й полюс на диаметър около 3 см., следствие нанесния с ръка удар от страна на подсъдимия; вертикално бледосинкаво кръвонасядане върху проекцията на гръбначния стълб – горните гръдни прешлени 7/3 см. с просветляване в средата и кафеникава почти хоризонтална драскотина в горния край на увреждането и вътрешностранично на дясна лопатка – друго бледосинкаво кръвонасядане 6/5 см., следствие на блъскането в гърба на пострадалата, осъществено от страна на подсъдимия. Същите са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Характера на причинените на пострадалата увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По делото по категоричен начин бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимият със своите действия е нарушил неприкосновенноста на здравето на пострадалата, причинявайки й лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Налице е непрекъсната верига от събития, от момента на влизането на пострадалата в двора на имота на подъсимия, до ммента на прегледа й в МБАЛ – Разград на 22.08.2015г.

Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че нанася удар в лицето на пострадалата, и че същия ще доведе до увреждане на здравето на последната. По същият начин е съзнавал, че блъскайки я в гърба, за да напусне имота му, безспорно й причинява болка, а в последствие и страдание. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалата. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез нанесен удар с ръка и областта от главата на тъжителката и блъскането в гърба.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. При наличието на предпоставките на приложение института на чл.78а от НК / деецът е пълнолетен, неосъждан, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години, претендираните от ищцата имуществени вреди с оглед естеството на обвинението и обекта на засягане са несъставомерни/, съдът е длъжен да освободи подсъдимия с налагане на административно наказание “глоба”. При индивидуализацията размера на следващото се административно наказание, съдът, намира че са налице единствено смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Такива са тези свързани с обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан. Такива са и тези свързани с обществената опасност на самото деяние, съобразно подбудите за неговото осъществяване – личния мотив за извършването му, както и характера на причиненото телесно увреждане, квалифицирано като такова по алинея втора на чл.130 от НК и обстоятелството, че самите увреждания отшумяват за изключително кратък период от време без последствие за здравето /видно от заключението на вещото лице/, водещо до извод за незначителност на причинените съставомерни вредни последици. Извода за ниската степен на обществена опасност на престъплението се налага и от механизма на осъществяване и степента на причинените увреждания. Ето защо, съдът намира че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание на минимума предвиден в закона, а именно глоба в размер на 1000 лв.

Съставомерността на деянието на подсъдимия води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното, виновно извършено от подсъдимия деяние, причинените неимуществени вреди на пострадалата, причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 5 000 лв., се явява завишена. По делото не се събраха доказателства за съществени физически или психически негативни изживявания. Причинените болка и страдание на тъжителката не бе доказано да са били преодолявани в значителен, продължителен период на оздравяване. Същите, видно и от заключението на вещото лице са от такова естество, щото отзвучават без последствие за здравето на пострадалата и то за изключително кратък период от време. В тази връзка съдът за прецизност намира, че следва да изложи съображеня, че целия инцидент от началото, до напускането на тъжителката на имота на подсъдимия, в който е извършен акта на насилие протича с активното й участиие. Преувеличени са твърденията, на пострадалата относно многкратни удари от страна на подсъдимия, както и изпадането й в безсъзнателно състояние. Ето защо, съдът намира за справедливо обезщетението за неимуществени вреди – причинените болка и страдание, в размер на 650 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен и предявения граждански иск. Законната лихва върху тази сума се следва от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Гражданският иск следва да бъде отхвърлен за горницата над уважения размер. На същото основание основателен и доказан е и иска за причинените имуществени вреди до размера на 25,00лева /съгласно талон за услуга пожелание, с приложен фискален бон/, до който следва да бъде уважен, а за горницата до 110,54 лева, отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност на подсъдимия обуславя и осъждането му да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 50,00лв., представляващи ДТ върху уважената част от предявения граждански иск.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: