МОТИВИ към Присъда № 548/24.11.2015г.

по НОХД №660/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.А.Г. ЕГН ********** за в това, че на 03.10.2011 г. в гр. Търговище, в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, рег. № 873 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Търговище, в кръга на службата си, съставил официален документ по изпълнително дело № 20118730400081 – Обявление № 218/03.10.2011 г. в което удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че имотът, масив № 037002, с площ от 24,626 дка, находящ се в с. Козма Презвитер, мест. “Бийорма”, стопански двор, обл. Търговище, общ. Омуртаг е собственост на М. О. Ал. от гр. Търговище и М. Ид. Ал., с цел да бъде използван този документ, като доказателство за това обстоятелство, а в действителност имотът е собственост на СД “КВИНС – АГРО И С-ИЕ” гр. Лозница, обл. Разград, ЕИК 125502862, - престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК,

И за това, че на 07.04.2010г. в гр. Търговище, потвърдил неистина, че лично няма подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски в дадена пред нотариус с рег. № 317- К.Г. писмена декларация във връзка със съставянето на нотариален акт за дарение на недвижим имот № **,том *, рег. № ***, дело № *** г. – Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 07.04.2010 г., която по силата на закон – чл. 264, ал. 1 от ДОПК се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.1 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че деянията са доказани по безспорен начин и пледира на подс. Ст. Г. да за първото бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на 5 месеца, изтърпяването на което да се отложи за изп. срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК, а за второто деяние, да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на 3 месеца, изтърпяването, отново да бъде отложено за изп. срок от 3 години и на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът да определи на подсъдимия едно общо наказание в размер на най-тежкото от двете, а именно „ лишаване от свобода „ в размер на 5 месеца, изтърпяването, на което да бъде отложено за изп. срок от 3 години на основание чл. 66, ал.1 от НК.

Защитата на подс. Ст. Г., счита, че същият не е осъществил от обективна и субективна нито едно от двете деяния и предлага на съда, при доказаната фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Ст. Г. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не признава вината си, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.1 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.А.Г. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт по същество, а именно: през 2010г. подс. Ст. Г. работел на длъжност държавен съдебен изпълнител при РС – Търговище. През 2011г. подсъдимият вече упражнявал дейност като частен съдебен изпълнител, рег. № 873 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Търговище. На 03.10.2011г. по изп. д. № 20118730400081, в кантората си в гр. Търговище, подс. Ст. Г. в качеството си на държавен съдебен изпълнител съставил Обявление № 218/ от 03.10.2011г., с което оповестил, че изнася на публична продан недвижим имот – масив 037002 с площ 24,626дка., находящ се в с. Презвитер Козма, местност „ Бийорман”, стопански двор, общ. Омуртаг, обл. Търговище, собственост на М. О. Ал. от гр. Търговище и М. Ид. Ал., въпреки, че знаел, че описания имот е собственост на „ Квинс – Арго и с-ие „ СД – Лозница, общ. Разград, ЕИК 125502862, придобит от собственика с Нотариален акт № **, том *, рег. № **, дело № ***., последствие ипотекирано. Нещо повече подс. Ст. Г. бил наясно, че имотите на лицата, които посочил като собственици в процесното обявление - М. О. Ал. от гр. Търговище и М. Ид. Ал., били отнети в полза на държавата с Решение № 53/08.12.2009г. по гр. д. № 240/2008г. по описа на ОС – Търговище, влязло в законна сила на 29.09.2010г.

На 07.04.2010г. подс. Ст. Г. *** при Нотариус К. Г.,*** действие РС-Търговище, за да извърши дарение на недвижим имот на сина си Ст. А., като във връзка със съставянето на нотариалния акт, попълнил Декларация по чл.264, ол.1 от ДОПК, в която декларирал „... аз лично нямам непогасени, подлежащи на принудигтелно изпълнение задължения за данъци, мита и осигуровки...”, въпреки наличието на такива задължения.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза, прочетено и прието в съдебно заседание, се установява, че към 07.04.2010г. подс. Ст. Г. е имал публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: по РА № 250900194/15.10.2009г. на ТД на НАП – Търговище – задължения в размер на 8792,64лв., които подлежат на принудително изпълнение. По Декларация обр.6 с вх. № 2500-2092846003/14.05.2009г., по която има неплатено задължение в размер на 10,00лв. По НП № 0162660/01.12.2009г. и НП № 0165068/01.12.2009г., влезли в сила, по които подс. Ст. Г. има задължения в общ размер на 2000,00лв., подлежащи на принудително изпълнение. Плащанията по посочените залъжения са извършени от подсъдимия след 07.04.2010г., т.е. след като е попълнил декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК

Подс. Ст. Г. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на признаването й от страна на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чрл.373, ал.1 вр. чл. 283 от НПК, писмени доказателства, писмени доказателствени средства, заключение на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза, Справка за съдимост, характеристична справка и Декларация от подсъдимия, които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото. Същата не е спорна между страните.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подс. Ст. Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 1 от НК.

Безспорно по делото съгласно разпоредбите на чл.93, ал.1,б.б от НК е установено, че подс. Ст. Г. притежава качество на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, изрично посочен в цитираната разпоредба. От друга страна съставеното от него Обявление № 218/ от 03.10.2011г. по изп. д. № 20118730400081, съгласно разпоредбата на чл.93, ал.5 от НК е официален документ, доколкото е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Това са двете обективни предпоставки, които единствено са налице по делото и са част от фактическия състав на чл.311, ал.1 от НК. Но не е налице и останалата част от обективния състав на чл.311, ал.1 от НК - с процесния документ да бъдат удостоверени неверни обстоятелства и самия докумен да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Правното значение на процесния документ е съществен негов елемент. Това е така, защото ако материализираното изявление няма правно значение при лъжливото документиране, престъпното ползване, не биха се увредили или не би се създала опасност от увреждане на обществените отношения, свързани с документирането. Деянието ще е несъставомерно поради липса на обществена опасност/ Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС/. В конкретния казус процесното обявление, няма качеството на удостоверителен документ, който да съдържа факти или обстоятелства с правно значение, т.е. той не се явява титул за собственост, не удостоверява правото на собственост върху изнесения на публична продан недвижим имот и поради тази причина не може валидно да бъде използван, за да удостовери това обстоятелство. От тази гледна точка вмененото във вина престъпление по чл.311, ал.1 от НК не е налице, поради липса на част от обективния състав на престъплението. Ето защо подс. Ст. Г. следва да бъде оправдан по това обвинение.

Относно престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Съдът намира, че деянието осъществено от подс. Ст. Г. не може да се субсумира под нормата на чл. 313, ал.1 от НК. Това е така, тъй като липсва основен елемент от престъпния състав, а именно: инкриминираната декларация да се дава по силата на определен конкретен нормативен акт - закон, указ или ПМС пред ОРГАН НА ВЛАСТТА, за да бъде удостоверена чрез нея истинността на някои обстоятелства. Безспорно е, че представянето на писмена декларация относно установяване липсата на подлежащи на принудително изпълнение задължения, е залегнало като изискване в нормативен акт - кодекс/ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ДОПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008 г./прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В посочената разпоредба не е уточнено, че декларацията следва да бъде подадена до орган на власт, както и кой е този орган. Тълкуването на нормата на чл. 264, ал.1 от ДОПК/ ДВ, бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008 г./следва да бъде направено в контекста на всички останали законови разпоредби, уреждащи прехвърлянето на права върху недвижими имоти. Съгласно закона за задълженията и договорите, договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот, се извършват в нотариална форма.Това е изискване за тяхната действителност. Извършването на такава сделка е единствено в компетентността на нотариусите, действащи в района, където се намира недвижимата собственост, съгласно чл. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Следователно нотариусът е този пред когото се подава декларацията по чл. 264, ал.1 от ДОПК/ ДВ, бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008 г./, тъй като само той е компетентен да извърши съответните изискуеми от закона нотариални действия. Нотариусът обаче, съгласно разпоредбата на чл. 93, т.2 от НК, не е "орган на власт", тъй като не е натоварен с властнически правомощия и не е част от органите на държавна власт, на държавно управление, на съдебната власт, както и на служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции./в този смисъл Решение № 542 от 09.02.2010 г. на ВКС по н.д. № 671/2009 г., I н.о.,НК/. Като взе предвид предходно - изложеното, съдът не споделя доводите /по скоро твърдението/ на представителя на РП-Търговище, че нотариусът се явявал по смисъла разпоредбите на ДОПК "орган на власт", поради което го намира за неоснователно.

При това положение след като декларацията по чл. 264, ал.1 от ДОПК/ ДВ, бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008 г./ не е била подадена пред орган на власт и след като правното основание за нейното подаване не е предвиждало даването й пред орган на власт, се налага извод, че конкретното поведение на подсъдимия във връзка с попълването/подписването/ на посочената декларация се явява несъставомерно по чл. 313, ал.1 от НК, поради което същият следва да бъде оправдан по посоченото обвинение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: